Източно-църковното наследство днес
Погледнато от историческа перспектива, християнската вяра е един от стожерите на европейската култура. Поради тази причина навсякъде, където срещаме християнска вяра, срещаме и европейската култура, дори когато християнското съдържание вече не е така видимо. В нашите европейски понятия за отговорност, свобода и личност християнското заема неотменна част.
Освен това християнският мироглед дава точен смисъл на европейската история, който въпреки историческите катастрофи и растящото влияние на нихилистични и секуларни сили все още съществува. Християнското наследство всъщност има едно много по-значимо място в европейската култура, отколкото секуларното съзнание иска да признае.
И до днес християнската вяра влияе на духовното развитие на европейския континент чрез Църквата. Църквата в Европа има много форми, една от тези форми е Православието. Православието има за свой първоначален дом Източна Европа. Какво може то да допринесе за духовното развитие на Западна Европа? То има голяма духовна сила и излъчване, въплътени в неговата Литургия, която привлича дори хора, които в началото стоят далеч от всичко християнско, като им дарява първото тяхно духовно преживяване. Православието е в състояние да събуди първите тръпки на християнското чувство и когато то е събудено, то е в състояние да го укрепва. Православието е в състояние да противодейства на някои западни едностранчивости: между дребнавия ригоризъм2, който произвежда отричане и всичко смесващата липса на правила, която произвежда безразличие, Православието върви по средния, добрия за човека път. На Западния човек, който често изцяло е загубен и объркан в чисто светското (в работа, потребление, наслада), Православието указва пътя към дома – завръщането у дома при Отца. Често съществуващата на Запад самодостатъчност е поставена под въпрос дори единствено чрез самото съществуване на Православието, отварящо пътя за едно ново и плодотворно развитие: както в живота като цяло, така най-вече в църковния живот.
Най-големият потенциал, с който Православието разполага днес, е може би това, че то е в състояние по един реалистичен начин да бъде полезно за единството на християните. Така в основните принципи на Руската православна църква по отношение на връзките с хората от други вероизповедания няма никакъв ригоризъм. В съответния документ се казва: „Независимо от факта, че единството е разрушено, общността остава да съществува – дори когато не е пълноценна – , и тя служи като залог за възможността към връщане на единството на Църквата, във вселенското съвършенство и обединение” (1.15). Божията милост ни обединява в тайнствата и молитвите. Не може да се очаква постигане на единството на християните чрез унифициране на догмите на различните вероизповедания, то не може да бъде постигнато чрез политически мерки; единството обаче присъства в нашето общо отношение към Божието творение, в нашите общи цели и ценности и в Този, който за нас всички стои в центъра на всичко: в нашия Господ Иисус Христос.
За едно бъдещо единство на християните е от голямо значение да има по-добро различаване между същностно религиозното и същностно политическото. Много от нещата, които разделят са от политическо, а не религиозно естество. Що се отнася общо погледнато до отношението между политика и Църква, то Руската православна църква например се разбира по същество не като политическа сила (и най-вече въобще не като национална), а като духовна и религиозна сила. Това обаче, че тя има това самосъзнание не означава, че е аполитична. Когато в държавата и обществото, а и в международните взаимоотношения човекът понася щети, тогава тя издига своя глас. Особено при негативните развития в икономическия живот – актуален повод е унищожаването на работни места и капитал чрез действия, които по-скоро принадлежат на игралните казина – Църквата упражнява настойчива критика.
Човекът в Европа, както на Изток, така и на Запад, е подложен на разнообразен натиск и теглене от различни страни. Много повече от всичко друго и повече от всякога преди той се нуждае от духовно наставление, но разбира се не опекунство. Задача на всички вярващи в Христа е да му помагат. Да помислим върху думите на Свети Александър Невски, когато се обръща към вярващите в Христа от всички времена: „Господ не е във властта, а в истината.”
Авторът е Митрополит на Минск и Слуцк и Патриаршески екзарх на Беларус.
Превод от немски: Мартин Иванов
Източник: Списание: Изток-Запад. Европейски перспективи (бр. 3, година 10, 2009)
Хубавите думи на св.Александър Невски, който впрочем е воювал с шведите и не може да бъде образец за религиозна и национална толерантност са много поучителни за БПЦ. Обаче в своето наследство Европа търси единство още от праисторията, която заедно с античността е много силно развита, в това число и в България. Тук християнството, което наистина много е дало на човечеството е етап, който допринася за хуманизма на европееца, но заедно с това носи имиджа на цензор, на екзекутор , на инквизитор, на политически и икономически играч, на задръжка на прогреса и стожер на реакцията. Всички тези обвинения почиват на факти, които не могат да бъдет отречени или премълчани от културата на Европа. Що се отнася до духовността, то тя е понятие от невидимия свят. Невидимият свят е ресурс на вярата и на науката, която вече е систематизирала видимия свят. Невидимият свят е доход за много хора, които обаче нямат качествата и знанието да го познават. И това води до спекулации и машинации сред хората
Пламене,
Вдясно на сайта Ви виждам видеоклип на училищата „Рудолф Щайнер“. Той е основател на антропософията, модерен гностик и един от най-страшните сектанти на ХХ век. Или не знаете кой е, коетож е невежество, или правите реклама на неговите училища, което е предателство спрямо православието. Махнете ведната това видео!
Няма грешка. Видеото е доклад от конференция срещу сектите, която се проведе миналата седмица във Варна. Не мога да изпиша цялото заглавие на лекцията, защото няма място.
Здравейте, бих желал да получа православен коментар на следнто твърдение на автора: “ Църквата в Европа има много форми, една от тези форми е Православието.“ Моля откоментирайте, да не коментирам аз, че половината от читателите на сайта пак ще ме сметнат за талибан. И между другото: Има само една оригинална Кока Кола!
Едно е да кажеш, че „християнството в Европа диша с два дроба“, друго е да „богословстваш“ за „многото форми на Църквата“… Какво да коментираме, не прилича на православен митрополит да каже такова нещо. Читателите на сайта са достатъчно интелигентни, могат сами да си направят изводите, надявам се.
Християнството в Европа има различни форми, които са обединени около вярата, че Христос е Бог и че Св.Библия е божествено творение, което е вечна истина. Иинтерпретациите на Свещеното Писание са основа на различията между православни, католици и протестанти. Затова всъщност християнството в своята интерпретативна система се нуждае от много сериозна културна поддръжка, която освен известните досега текстове за вярата да има способността да доказва Божествената истина. В този смисъл културните условия на Европа извън атеизма и просветителския модел на научно мислене позволяват да се достигне до верово убеждение и последващи от това дела и слова на човека, които да защитават нуждата от вяра изобщо, имайки предвид разгърнатите алтернативни на Църквата светски мрежи на живота, където дейността на Църквата се изчерпва със служби, молитви и треби, съзадедни преди векове. Диалогът между религиите изисква признание за заслугите на християнина изобщо от всички вери, които заслугиса факт.
Чингиз, трябва да призная, че Вашите коментари винаги са ми харесвали, но последния ви коментар под тази статия ме натъжи. Говорите за заслуги, които да се признаят. Добре, но тука не става въпрос за административно-организационните различия, а за догматическите, за това, че кой може да каже нещо ново на православната църква по отношение на учението. Съсласен съм с вас, че без интелектуален потенциал никоя общност не е способна да се развива, но не е ли по- добре да се потърси в собствения килер, а не в чуждата къща? Просто защото мировъзприятието е различно в различните махали.
До йеромонах Йоан,
Проблемът на православието е, че световната цивилизация се е сложила без негово участие с изключение на местата, където в географски аспект е стъпила Русия. Съгласен съм, че догматическите разиличия са основен довод да се упорства във вярата, но развитието на света изисква толерантност и разработването на социални и интелектуални мрежи, които да гарантират перспективния модел на християнството. Ако седим само в догматическите различия, като казваме че с нас е истината, ние пропускаме да участваме в развитието на световния процес и или трябва Русия да измисли нов клас оръжие, което да застане зад православието , или трябва да има Божие откровение или чудо, което да защити догматиката на вярата и църковната практика у нас. Защото ако погледнем историята на християнския свят, ние ще видим примери на човеколюбие, на социална дейност, на философия, на литература , които поддържат неправославното християнство и тамошните църкви. А БПЦ – мистика и ритуал ООД.
РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 Г.
http://archiman.livejournal.com/
Чингиз, аз наистина съжалявам и като клирик на БПЦ се извинявам пред Вас, че се е допуснало това, което Вие наричате: “ БПЦ – мистика и ритуал ООД.“ Но не това е православната църква в България, тя е жива, тя е интелигентна, тя е разбираща болестта на обществото и човешкия род, тя е тиха и изключително търпелива и най-главното, тя е в сърцата на младото поколение клирици, задушавани, подценявани, преправяни. Не мисля, че в истинското православното българско сърце Русия е била обект на догматическо или мирогледно подръжание, а по-скоро, ако изобщо може да им се завижда, то това е било в дисциплинарен аспект. Православния българин винаги ще си остане на Балканите и винаги ще носи радостта, отчаянието, мъжеството, лукавството, добронамереността, гостоприемството, братоненавистничеството, и всички останали черти на Изтока. Има много достойни православни свещеници в България, търсете ги и Господ ще Ви ги покаже.
До йеромонах Йоан,
В България има великолепни християни, много умни и добри хора. За съжаление те в по-голямата си част произхождат от миряните. Има и духовници, които са на високо равнище. НО като цяло моето независимо мнение е, че БПЦ не е на класата, на която се представят светските дейности в България поради спецификата на положението през комунизма и някои характерни черти на българската културология. Например у нас се наливат огромни пари за постройки, за материя на култа, за представителни нужди на клира и за подобряване битовото състояние на духовенството и техните семейства. А историята на християнството в България казва, че трябва да се наливат пари в подготовката на хората, защото Бог се слави чрез дело и слово. Политиката на БПЦ е да отрича културата, способността за говорене и умението да пишеш, които са тъканта на разпространението на вярата с оглед нуждата от убеждение и пример за живота в Христа. Само с чудо и исторически заслуги ти не можеш да славиш Бога.
Чингиз, несъмнено сте прав. Създаването или по точно несъздаването на способни кадри е рак в тялото на Църквата заложен от комунистите и той не може да се излекува за един ден или за 20 години. На пророк Моисей му трябваха 40 години, интересно ми е на нас колко ще ни трябват, а може и да не го доживеем. Но напълно съм съгласен с Вас, че не се инвестира в духовен потенциал, а в култов, коеото си е скрито езичество.