Етичните правила във Фейсбук, Туитър и социалните медии

 

Социалните медии се разрастват с неудържима сила и променят представите на хората по целия свят за приятелство и общност. Средства за общуване от рода на „Фейсбук” предоставят уникални възможности, но при все това те крият и сериозни опасности. Християните трябва да си дават сметка, че съществуват много видове култури, които не допринасят за човешкия прогрес, и че всяка медия си има своите недостатъци. Средствата за комуникация оказват своето трайно въздействие върху нас. 

Въпреки цялата непосредственост и широк капацитет на компютърните комуникации социалните медии не могат да вземат първостепенната роля на прякото общуване. Приятелската сърдечност и общуване не могат да бъдат възпроизведени в пълнота дори от най-сближените форми на контактуване в социалните медии. Въпреки това обаче, ако не се поддаваме на клюки и лековерие и ако внимаваме да не разкриваме твърде много информация за себе си в подобни медии, ние можем да използваме разумно и практично тези форми на комуникация. Следващите няколко правила могат да бъдат полезни напътствия при участието ни в социалните медии: 1) Вглеждайте се в себе си и не допускайте лекомислено поведение; 2) Запазете късните вечерни и ранните сутрешни часове за други занимания; 3) Не се поддавайте на самолюбие и представяйте своя образ вярно и неподправено; 4) През отделните месеци съсредоточавайте вниманието си върху общуването с не повече от няколко от вашите приятели в мрежата; 5) Не се предоверявайте на начина, по който хората представят себе си във „Фейсбук”; 6) От време на време прекратявайте появите си във „Фейсбук”; 7) Изградете си ясна представа какво са за вас Фейсбук-приятелите. Лично за мен участието ми във Фейсбук означава да представям пред огромен брой хора добре осмислени материали, което включва и задължението да отстоявам твърдо и убедително собствените си позиции.

 

При това стремглаво разгръщане на социални медии от рода на Facebook, MySpace, LinkedIn и др. трябва непременно да се запитаме по какъв начин тези форми на компютърни връзки влияят не само на индивидуалните участници, но и на груповите формации в тях, и на човешката култура като цяло. Човек може да има стотици Фейсбук-приятели, но какви всъщност са тези приятели? И какво представляват като „общност” „Фейсбук” и другите подобни канали от социалните медии? Какви са ползите, и какви – вредите от социалните медии? Предлагам да се замислите над следните два случая, които са илюстрация на предимствата и слабостите на този нов вид медии.

 

През 2006 г. една жена забравила своя скъп мобилен телефон в такси в Ню Йорк Сити. Вместо да се примири със загубата, тя използвала различни социални медии, за да провокира масова кампания за намирането на мобилния апарат. Човекът, който го намерил, първоначално изразил отказ да го върне, изпращайки злостни думи по мейла на жената, но постъпката му добила широка гласност и в крайна сметка той бил притиснат да го върне. Ако не съществуваха връзките, които предоставят социалните медии, за жената щеше да бъде невъзможно да си върне своя мобилен апарат. Този случай илюстрира какво представляват съществуващите форми на социално взаимодействие и масова активност, немислими допреди време. На същия принцип репресивните режими са организирали политически демонстрации (1).

 

Във втория случай един човек решил чрез „Фейсбук” да излее отдавна трупаното си недоволство от свой познат. Той охулил името му и го засипал с лъжливи обвинения. Макар че самият той бил християнин, също както и онзи, по адрес на когото злословил, този човек не си направил труда да поговори най-напред насаме със своя познат и да изкаже недоволствата си (вж.Мат.18:15-20). Вместо това прибягнал до остра словесна атака в медийното пространство, за да прочетат злословията всичките му „приятели”. Тук виждаме клюката поставена на съвършено ново ниво (нивото на социалната медия). Нанесени са тежки оскърбления, тиражирани са лъжи, за никого не е произлязло нищо добро от всичко това. 

 

 

Социалните медии са много на брой, но поради мащабите и влиянието на „Фейсбук” тук ще обърнем внимание най-вече на неговите силни и слаби страни. Невероятни са темповете на разгръщане на „Фейсбук”. През първите три месеца на 2009 г. всяка седмица към „Фейсбук” са се присъединявали по пет милиона нови членове. От август 2008 г. до март 2009 г. общият брой на членовете му се е удвоил от сто милиона на двеста милиона. (2) „Фейсбук” скоростно генерира общодостъпна уредба за човешки комуникации, непозната досега в човешката история.

 

Със своята скорост, масов обхват и нови системи за обмен на информация, било то чрез текст, аудиозаписи, фотоматериали или видеоклипове, интернет технологиите рязко промениха културните стандарти по света. Разрастването на активността в социалните мрежи повдига важни въпроси относно ролята и функциите на компютърните общности. Християните вярват в богоустановените и утвърдени от преданието правила за човешкото благоденствие. Ето защо християнският ум трябва добре да се замисля по какъв начин тези нови, и едва ли не вездесъщи технологии формират нас самите и човешкото общество като цяло. Щом най-голямата от Божиите заповеди е да обичаме Бога с цялото си същество и да обичаме ближния като себе си (срв.Мат.22:37-39), тогава наш дълг е да умеем да различаваме силните и слабите страни на тези технологии, за „да се държим о доброто” и да се въздържаме „от всякакво зло” (срв.1Сол.5:21-22). (3) За изходна позиция трябва да ни послужи самото начало – началото на човешкия род. Единствено в такъв контекст ще можем да намерим достатъчно простор, за да се сдобием със силата на различаването и да се ползваме с мъдрост от тези медии.

 

Човеците са носители на Божия образ, поради което те са социални същества. Всеблагият Бог ни е сътворил, за да живеем в любов към Него и към ближните. Ето защо на нас ни е дадено да се развиваме в Божието творение за ползата на човешкия род и за радост Божия. Още преди падението станала видна потребността първият човек да има свой партньор в живота и в любовта, още едно богоподобно създание, защото иначе образът на човека изглеждал самотен и незавършен. И макар че на нашите прародители било дадено да живеят в градина на вечни блага, където са имали безмерна близост с Бога (срв. Бит. 1-2), те се подлъгали по съветите на змията и решили да се съобразяват само със собствените си желания, нарушавайки единствената забрана, която Бог им дал: да не ядат от дървото за познаване на добро и зло (срв. Бит.3). 

 

Въпреки че на изток от Рая човешкото съществуване станало крайно несигурно и мъчително, Бог не ни е изоставил напълно в нашите болки и злочестия. Напротив, Той води грешните създания, като открива Себе Си в творението и в сърцата на хората (срв.Пс.19:1-6; Рим.1-2) чрез пророци, чудеса и най-вече чрез изпращането на Своя Единороден Син Иисус Христос (срв.Евр.1). Бог възложил на Своите апостоли да идат да научат всички народи да пазят онова, което им е заповядал, защото на Него е дадена всяка власт на небето и земята (срв. Мат.28:18-20). Тъй като са проповедници на Царството Божие, християните трябва ясно да виждат последиците от падението и да напредват в спасителните дела, за да водят хората към Христа и да подпомагат човешкото сближаване, което води до Божия „шалом” (Божия мир и радост в творението). Както е казал Иисус: „Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат.5:13-16). 

 

За да бъдем солта и светлината, трябва добре да разбираме културата и нейното отражение върху всички нас. Трябва да бъдем като синовете Исахарови „които знаеха кога какво трябва да върши Израил” (1 Пар.12:32). 

 

Човешката култура е нещо многообразно, променливо, сложно, което си има и своите невидими страни. Казано по-просто, културата е онази следа, която човеците са оставяли върху околния свят и върху своите ближни, откакто Бог ги е поставил владетели над делата на ръцете Му (срв. Бит.1:26; Пс.8). Само че тази следа често се слива с живота ни по начини, които не се забелязват от пръв поглед. Маршал Маклуън отбелязва, че истинската културна критика изнася напред онова, което остава невидимо отзад. Така ни позволява да добиваме представа за нещата, които обикновено остават скрити.

 

Делото на човешката ръка е уникално, то ни се открива в множество проявления – като започнем от шивачеството, архитектурата, музикалното творчество, автомобилостроенето и какво ли още не, и стигнем до многобройните, широкообхватни средства за взаимно общуване, каквито са говоримият и писменият език, шифровите кодове, публичните съобщения. В по-нови времена към този списък добавяме електронните средства за комуникация от рода на телеграфите, телефоните, радиопрограмите, телевизията и Интернет. Последното успя за много кратко време да ни предостави изклюително разнообразни форми на комуникация, като се започне от електронната поща и системите за размяна на съобщения и се стигне до личните блогове и така популярното сърфиране в социалните мрежи – интернет феномен, в основата на който стои мащабното разрастване на такива средства за компютърно социално общуване като електронните пощи, блоговете и личните страници в мрежата. Така се създава едно компютърно тържище, на което обаче няма да видите жив човек. В тези нови електронни форуми липсва живото присъствие на хората, но пък връзките между тях се умножават с пълна сила.

 

В своята книга, „Църквата Фейсбук”, Джеси Райс прави много точен анализ и многократно обръща внимание на факта, че новите технологии имат абсолютно неподозиран и уникален обсег на действие. Формират се съвършено нови модели на сближаване. В основата на своя анализ той представя три действащи принципа в технологиите на социалните мрежи: 1) Налице е сила, която разполага с възможността в рамките на изключително кратко време да координира и активизира огромни маси от хора, създавайки впечатлението за свобода и спонтанност; 2) Тази спонтанност е в състояние да предизвиква невъобразими и непредсказуеми последствия; 3) Подобни непредсказуеми последствия принуждават засегнатите да внасят промени в досегашния си начин на живот, за да се адаптират в условията на тази нова атмосфера на провокирана спонтанност.(4)

 

Ако използвам сравнението на Нийл Постман, технологичните нововъведения водят до незначителни, „екологически” последствия, които съвсем не се свеждат до незначителни изменения в културата. (5) Телевизията, примерно, е променила американската култура и икономически, и политически, и интелектуално. Тя е не просто една нова медийна притурка към вестниците, телекомуникациите и радиопрограмите. Дебатите на американската политическа сцена вече не са енергични, аргументирани дискусии, продължаващи понякога с часове, а са телевизионни изявления, чрез които печели този, който е най-привлекателен по външност и с най-добро чувство за хумор.(6) Постман твърди, че емоциите, възбуждани от телевизията, оказват въздействие върху собственото ни чувство за правда и неправда. Към това твърдение можем да добавим, че и всички форми на електронна комуникация моделират нашите представи и възприятия за света. Ето защо е важно, преди да изложа конкретните правила за участие, най-напред да насоча вниманието ви към няколко важни неща, които да ни помагат да поддържаме верния курс в този нов свят. 

 

 

„Фейсбук” и подобен род социални медии предразполагат към прекомерно излагане на показ на несъвършеното личностно естество на човека, като подпомагат масовото разпространяване на текстове и изображения от чисто личен характер. Проблемът е, че на показ може да излезе личният образ на човек, който не е достатъчно зрял да посрещне подобно нещо. В книга „Притчи Соломонови” много често се споменава, че глупавият обича да показва себе си, а мъдрият пази своя вътрешен мир. Човек трябва да подбира внимателно доверениците си. Има някои неща от личния живот, които не бива да стоят на показ. В социалните мрежи съществуват твърде много глупост, лекомислие, пошлост. Не всеки трябва да знае всичко за всички. Прекомерната потайност е грешен начин за прикриване на пороци и злодеяния, но за сметка на това дискретността е нещо разумно, защото предпазва някои неща от прекомерно излагане на показ. Социалните мрежи улесняват неимоверно много масовото разпространение на текстове и изображения и това лишава мнозина от дискретността, потребна за съхраняване на личното спокойствие. Във Фейсбук една жена се оплакваше, че мъжът й проявявал грубост и се държал с нея така, както никога преди брака не го е правил. Това е израз на болка, но не „Фейсбук” е мястото, където да се излива такава болка. Щом искаш да споделиш подобно страдание, много по-подходящо е да го довериш на брачен консултант, да го излееш в молитва, или пък пред духовен пастир, или пред някакъв специалист.

 

Трябва да внимаваме също така и с клюките. По своето естество „Фейсбук” създава условия за бързо и повсеместно разпространение на хули и клевети. Клюките може да ги определим като трайно и безпочвено злословие по адрес на някого. От гледна точка на Евангелието злословието е нещо греховно, което изисква покаяние. Може някои от разпространяваните в мрежата твърдения да са верни, но те са унизителни и нямат конструктивна цел.(7) Апостол Павел слага клюкарството в списъка на греховете, редом с прелюбодейството, убийствата и т. н. (срв. Рим. 1:30; 2Кор 12:20).

 

Освен това човек трябва да намира време, когато да изоставя напълно думите, защото Проповедникът от книга „Еклесиаст” ни предупреждава, че колкото повече са думите, толкова по-малко е смисълът в тях, и за кого има полза от това? (срв. Екл. 6:11; 5:1-2). Същото се отнася и за изображенията. Много потребители на „Фейсбук” публикуват крайно безразсъдно собствени снимки в неприлични и/или нарцистични пози. Дори и безобидни фотографии могат да оставят погрешни впечатления предвид твърде двусмисленото представяне на изображенията. „Фейсбук” коментари и изображения понякога се превръщат в сурови преследвачи на собствените си автори, както, примерно, в случаи, когато потенциални работодатели решават да прегледат страниците на тези, които мислят да наемат на работа.

 

Това, което наричаме социални медии, може да се превърне в нещо крайно антисоциално. Запалените почитатели на тези медии предпочитат именно такъв род контакти вместо преки срещи. Това изостря технологическия проблем с „отсъстващите присъстващи”: виждаш някого редом до теб, но той е изцяло погълнат от мобилния си телефон, социална медийна връзка или лаптоп. Така например, на учениците е позволено по време на час да използват своите мобифони, смартфони и плейъри, за да си водят бележки, или пък да правят справки, свързани с преподавания материал. В моята преподавателска практика аз обаче открих, че учениците обикновено използват лаптопите си по други начини и се отдават на онлайн занимания, разглеждат си публикации в социални медиии от рода на „Фейсбук” и други подобни.

 

Много ученици са предразположени да вършат това, защото са се утвърдили в практиката на многопосочните занимания. За тях идеята за концентрираност и съсредоточеност в един единствен обект е нещо чуждо и непривлекателно. Само че когато раздвояват вниманието си между учебните занимания (преподавания урок, коментарите на съучениците, учебниковия текст) и социалните медии, това прави заниманията в класната стая твърде безжизнени и отнема техните уникални възможности за обучение чрез преподаване и обсъждане на съответните материали. Джон Медина твърди, че сам по себе си мозъкът е негоден за пълноценни многопосочни занимания, било то в клас или някъде другаде. Ето защо аз съм забранил използването на лаптопи през моите часове в семинарията в Денвър и съм добавил следното уточнение към водения от мен учебен курс: „Забранено е използването на лаптопи в моите часове. Много ученици се ползват разумно от тях, но немалко са и тези, които изчезват зад монитора.(8) Ето защо забранявам използването на лаптопи в моите часове. В класната стая трябва да се раждат познание и желание за развитие. За знанието са нужни ученици, за учениците е нужно знание. Между нас трябва да се раждат нови идеи, без да се поддаваме външни посредници да отвличат вниманието ни. Ето защо моля да си записвате предварително бележките по учебния материал и да имате готовност да водите нови бележки, да дискутираме наученото очи в очи, в пряк диалог, с живи чувства и настроение.”(9) Моето впечатление е, че изчистените от медийно посредничество учебни часове са далеч по-пълноценни от тези, в които са налице компютри и разнородните им забавления.

 

 

Райс препоръчва няколко конкретни правила за използването на „Фейсбук”, в които съм направил известни корекции и съм добавил някои лични препоръки: 

 

1. Налагайте си постоянен самоконтрол. Социалните медии водят до „безтелесни преживявания” (дигитални взаимодействия, лишени от лично присъствие), поради което в процеса на използване на „Фейсбук” или други подобни технологии трябва да се вглеждаме внимателно в себе си. С какви чувства и мисли се изпълваме? Какво представлява за нас този медиен свят? Поради свръхскоростните връзки във „Фейсбук” не е никак трудно човек да бъде погълнат от информационния поток, без да обръща внимание на взаимодействието между събитията върху екрана и настроенията в душата му. Припомните си предупреждението на Иисус: „Внимавайте, прочее, как слушате” (Лук.8:18), което може да бъде отнесено не само към ситуациите на пряко общуване, но и към комуникациите във „Фейсбук”. Немалко хора публикуват онлайн неприлични снимки на самите себе си. Забележим ли, че се увличаме по подобни снимки, трябва да се спрем, също и да се покаем. Това може да означава да прекратим разглеждането на онлайн фотоалбуми, но може да означава да се откажем напълно от използването на „Фейсбук”. Иисус е много строг относно този грях: „Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.” (Мат.5:27-30).

 

2. Наложете си да не се включвате онлайн непосредствено преди лягане и веднага след ставане. Основните моменти от началото и края на деня трябва да бъдат запазени за четене на Евангелието, размишления върху прочетеното и молитви (срв. Пс. 119). Човек трябва да започва и завършва благотворно деня си. 

 

3. Бъдете истински и неподправени при участието си във „Фейсбук”. Тази социална медия подхранва нарцисизъм, вследствие на което много хора изтъкват и величаят себе си с неверни описания и неточни изображения. Ето защо трябва да премисляме добре какъв е „текущият ни личен образ”, представян във „Фейсбук” (10). Дали това, което сме публикували, отразява богодаруваното ни естество? Дали показваме истинското си „аз” или сме някакви хиперактивни, свръхкомуникативни симуланти? „Защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо” (Екл.12:14). 

 

4. През всеки отделен месец общувайте активно с не повече от един-двама от вашите „Фейсбук” приятели. Контактите ви във „Фейсбук” ще имат по-смислен характер, ако не разпилявате вниманието си по множество чатове, протичащи формално и повърхностно, ами се съсредоточавате в по-издържани разговори с не повече от няколко човека. Другите ви приятели нека си останат все така в списъка ви, но през отделни периоди вие обръщайте по-специално внимание конкретно на няколко от тях. Молете се за тези свои приятели, разменяйте си съобщения единствено с тях, изпращайте само на тях разумно подбрани снимки. Накрая направете преценка дали и доколко това е допринесло за укрепване на взаимоотношенията между вас. 

 

Това са четири добре обосновани препоръки. Наставленията на Райс определено подтикват към размисъл. Аз самият често съветвам хората да си изграждат конкретна лична философия за участие и активност във „Фейсбук”. На базата на моя личен опит и участие в тази социална медия бих искал да ви препоръчам още три правила.

 

5. Подхождайте с известна скептичност към „Фейсбук” заниманията. Трябва да си даваме сметка, че както ние бихме могли да представим неверен образ на себе си чрез разкрасени описания и преправени изображения, същата тази възможност я имат и останалите участници. Иначе казано, „Фейсбук” не е най-добрата среда за опознаване характера и способностите на някого. Представеният образ може да не изобразява реалния образ на човека зад него. Неразумно е да се предоверяваме на някого единствено чрез познанството ни от „Фейсбук”, особено като се има предвид колко много са шарлатаните и измамниците в това медийно пространство.

 

6. Ограничете участието си във „Фейсбук” и всяка друга социална медия, ако усетите, че това занимание ви завладява твърде много или оказва лошо въздействие в живота ви. Брачният ви партньор е човекът, който има най-достоверни наблюдения в случая. Не е никак трудно да загубите реалното чувство за време и изобщо да не забележите как се отразява на характера ви продължителното пребиваване онлайн. Когато брачният ви партньор или друг уважаван от вас човек прояви загриженост за прекомерната ви ангажираност със социалните медии, вслушайте се в думите му и се замислете добре как бихте обяснили пред Бога положението, в което сте поставили себе си при тези обстоятелства. Според книга „Притчи Соломонови”, едно от качествата на истинския приятел е стремежът му да бъде максимално откровен спрямо човека, за когото милее. „Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази” (Прит. 27:6).(11)

 

7. Добре обмислете какво точно представлява за вас „приятелят” от „Фейсбук”. Можете да разгледате въпроса в по-широк план. От една страна, „Фейсбук” потребителят може да предпочете евангелската представа за думата „приятел” и да ограничи общуването си единствено с хора, с които има трайни положителни връзки. При следването на такъв принцип броят на „приятелите” рязко намалява, но се увеличава качеството на поддържаните контакти. От друга страна, човек може да желае да има по-широк кръг читатели за своите материали. При това положение думата „приятел” не означава доказано близък човек, а най-вече човек, за когото твоите материали могат да бъдат нещо полезно. Аз съм избрал за себе си втория принцип. Тъй като съм преподавател, моят стремеж е чрез този форум да предоставям на хората материали за поучение и размисъл предимно чрез сбити, съдържателни текстове (понякога под формата на афоризми и епиграми), цитати от Свещеното писание, класическата литература и философия, както и чрез линкове към интересни текстове, понякога и чрез видеоклипове. Личните коментари съм ги ограничил до минимум, защото не искам да отделям прекомерно много време и внимание на всичко това, а и защото броят на моите „Фейсбук” приятели – в сравнение с участниците, които са подбрали за приятели единствено свои „реални познайници” – е значително по-голям.

 

Случвало се е във „Фейсбук” да имам интересни и полезни разговори с непознати, които са в списъка на моите „приятели”. Неотдавна една потисната млада християнка от Азия ми изпрати съобщение, в което споделяше страховете си, че е на път да се откаже от Христос и да живее в богоотстъпничество до края на дните си. Макар че английският й не беше особено добър, аз се постарах да вникна в смисъла на целия разказ за нейното тежко положение, изразих съчувствие, написах й цитат от евангелски текст като част от моето наставление. Разменяхме си съобщения около петнайсет минути, аз я уверих, че ще се моля за нея и че може пак да се обръща към мен, стига да мога да й бъда полезен. Макар че този род контакти нямат нищо общо с пастирското наставничество в пряк душеполезен разговор, нито с насърчителните думи в тесен приятелски кръг, обърканана душа на тази жена получи сякаш някакво духовно укрепване чрез наставлението ми във „Фейсбук”. Освен това, като апологет на християнството, аз постоянно търся благоприятни възможности – пък било то и чрез „Фейсбук” – да отстоявям живата, неоспорима истина на християнското учение (срв. 1Пет.3:15-16). Когато видя, че събеседникът ми във „Фейсбук” проявява неподправен интерес към моето обяснение, аз продължавам комуникацията си с него. Ако ли обаче забележа повърхностно или враждебно отношение (нещо твърде разпространено в социалните медии), просто прекъсвам поддържането на такъв контакт, защото не желая да хвърлям „бисера си пред свините”, както ни е казал Иисус в Евангелието от Матея, гл. 7:6.

 

 

Има хора, които възлагат прекомерни очаквания на социалните медии. Някои участници дори поддържат идеята, че социалната медия може да послужи като вид църковно събрание. Един подобен човек е автор на предложението за „SimChurch”, в която паството се събира не в плът, а във виртуално обкръжение чрез използването на аватари (графичното дигитално представяне на участника).(12) През лятото на 2009 г. участвах в радиопрограма на BBC заедно с инициатора на “Saint Pixels Church”, която е по вкуса на всички онези, пожелали техните братски отношения с ближните да бъдат виртуални, не в плът. Аз обаче се противопоставих, като обясних, че спонсорите на подобни нововъведения имат крайно ограничена представа за културата, тялото и Църквата.

 

Предвид паданието на човешката цивилизация (срв.Иак.1:27; 1 Иоан 2:15-17), ние не трябва с готовност да се втурваме към всяко нововъведение, изскочило от недрата на компютъра. Има неща, които не бива да се вършат, при все че са лесно осъществими. Апостол Павел е казал: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо” (1Кор.6:12). Тук няма да имам възможност да изложа изчерпателно критиката си към аватарите във виртуалното пространство (13), но въпреки това трябва да се замислим, че виртуалното представяне на даден човек обикновено не е в пълно съответствие с реалния му образ от живота. Може и да възразите, че в подобен маскарад няма нищо лошо, щом е част от декор за забавление (било то виртуално или друго някакво), само че виртуалният образ не бива да го приемаме с пълна готовност и безусловно доверие. Явяването без тяло (както това става в SimChurch и St. Pixels) отваря възможност за множество комични ситуации, но това не е в прослава и почитание към евангелската представа за сближение.

 

И апостол Павел, и апостол Иоан са имали голямо желание да бъдат близо до хората, за които са писали своите евангелия. Обърнете внимание на думите на апостол Павел в самото начало на на Посланието до Римляни: „Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя” (Рим.1:11-12). Апостол Павел е един блестящ и несравним творец на християнското богословие, но въпреки това той е искал да бъде редом до тези, които са били в римската църква. Апостол Иоан поддържа същата позиция: „Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна” (2 Иоан 12; виж още 3 Иоан 13-14).

 

Най-съществените части от църковния живот са невъзможни за изпълнение онлайн, тъй като за тях се изисква да има хора в тяло. Няма как през аватар „да подадем ръка за общуване”, нито пък да приемем кръщение или причастие, няма как да възложим ръце, да помажем вярващия, да застанем заедно пред олтара за църковна служба – това са все съставни елементи от църковния живот и християнското общение. Колкото и да ни увлича участието в социалните медии, не бива да им позволяваме да поставят в сянка богоосветеното пространство на енорийския храм. 

 

 

Социалните медии ни предоставят скоростни, широкообхватни и леснодостъпни контакти с огромен брой хора. При все това ние не бива да се опияняваме от този социален свят, който се разраства с неудържими темпове и води до лесно пристрастяване. Макар и да дава възможности да общуваме с хора, отдалечени от нашето житейско пространство, и да нарастваме с любов (срв. Еф.4:15), той не притежава същностни елементи от дълбоката приятелска близост, които могат да се реализират единствено и само в преки форми на общуване. Този социален свят по никакъв начин не може да бъде заместител на вашия енорийски храм. Въпреки всичко това, ако бъде използван целенасочено, благочестиво и с нужния самоконтрол, той може да добави едно ново измерение в сферата на социалните ни контакти, което няма как да бъде реализирано по друг начин.

 

 

¹ Clay Shirkey, “It Takes a Village to Find a Phone,” in Here Comes Everybody: The Power of Organizing without Organizations (New York: Penguin, 2009), chap. 1.

² Jesse Rice, The Church of Facebook (Colorado Springs: David C. Cook, 2009); http://www.denverseminary.edu/article/the-church-of-facebook-how-the-hyperconnected-are-redefining-community.

³ Библейските цитати са по Синодалния превод на Свещеното Писание.

⁴ Rice, 20–21.

⁵ Neil Postman, Technopoly: The Surrender of Culture to Technology (New York: Alfred A. Knopf, 1992), 18.

⁶ See Neil Postman, Amusing Ourselves to Death (New York: Penguin, 1985).

⁷ See Melody Green, “Gossip!” at: http://www.lastdaysministries.org/Mobile/default.aspxgroup_id=1000040808&article_id=1000008545. 

⁸ John Medina, Brain Rules: 12 Principles for Surviving and Thriving at Work, Home, and School (Seattle: Pear Press, 2008), chap. 4.

⁹ See Douglas Groothuis, “Banning Laptops from the Classroom,” The Teaching Professor, March 2010.

¹⁰ Erving Goffman, first published in 1959.

¹¹ Ajith Fernando, Reclaiming Friendship (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1991).

¹² Doug Estes, SimChurch: Being the Church in the Virtual World (Grand Rapids: Zondervan, 2009).

¹³ The Soul in Cyberspace (Grand Rapids: Baker Books, 1997). 

 

www.johnsanidopoulos.com