Духовният реализъм: осъзнаването

Духовността в днешно време сякаш е занемарена. Захвърлена като стара непотребна вещ, някъде в небитието. В някой тъмен и далечен ъгъл на нашето съзнание. Малко са хората, който се обръщат към Бог с любов и вяра. Мнозина се сещат за него само в трудни моменти. Защо е така? Защо вече не се обръщаме към нашата най-голяма опора – вярата?

Много от нас не вярват, че има духовност. Нематериални неща, който не могат да се видят, но са тук и са най-голямата сила на Земята. Вярват в всичко друго, но не и в духовното. Обществото до такава степен е покварено, че хората са забравили дори за собствените си души. Обръщат толкова внимание на тялото си, че не им остава време да разберат – кои са, накъде са тръгнали и какъв е смисълът на живота им. Живеят в постоянната заблуда на удовлетворените материални желания.

Това трябва да се промени. Хората не бива да живеят в разрез със собственото си аз и духовността. Това е абсурд. Мнозина от хората, които се наричат християни дори не са виждали истинска Библия. Не знаят традициите и обичаите, какво остава за молитви. Отиват в църквата и всъщност не знаят какво правят там. Нямат връзка с Бог и вяра в неговото съществуване. Това трябва да се промени. Може би промяната трябва да дойде от по-младото общество. Защо в училищата няма часове по религия? Защо трябва в час по литература да се разглежда Библията? Не бива да им се наслагва вярата, а да им бъде обяснено в какво се състои тя. Много от моите съученици, смятат че Бог е лошо същество, което наказва, ако правиш грехове. Никой не им е обяснил, че Той иска ние да бъдем истински хора. Целта му не е наказанието, Бог иска да ни покаже правилния път. Пътя на доброто, пътя на истината. Целта му е да знаем кой сме и на къде отиваме. Да изживеем живота си пълноценно като осъзнати същества. Аз знам много за религията, защото съм пораснала в семейство на вярващи. Но повечето хора около мен нямат този късмет. Знам колко е хубаво да имаш връзка с Бог и вяра, която да ти е опора всеки ден. Именно затова искам религията да се изучава в училище. И може би трябва да бъдат отделени часове за самоопознаване. За да могат учениците да говорят свободно за себе си и да се опознават.

Най-хубавото нещо, което би се случило на човечеството в този загубен свят е осъзнаването. Дано повече хора намерят своя светъл път!

 {jcomments on}