Духовният реализъм: спасението

Така поставена темата е много обща и би могла да стресне и най-смелите. Сама по себе си тя изисква многогодишни знания в областта на теологията и философията, каквито аз не притежавам, но ще се опитам максимално да разясня какво според мен е 

духовният реализъм.

 

И така, реших да разчленя темата на съставните й части и после пак да я събера в едно цяло.

 

Дух (лат.spiritus) – понятието най-често бива използвано за отъждествяване на идеалното, съзнанието като висша форма на психична дейност. Духът се разбира и като свръхразумно Начало, познавано непосредствено интуитивно. Това е и религиозното гледище според което Духът е Бог, свръхестествена същност, която може да бъде предмет само на вярата. Диалектическият материализъм не свежда духовното до простата сума от усещания и отхвърля представата за него като за нещо, което съществува независимо от материята. Духовното е функция на материята. Духовният живот на обществото – общественото съзнание е отражение на общественото битие. В същото време той активно въздейства върху общественото битие върху практическата дейност на човечеството.

 

Душа – под термина „душа“ най-често се разбира безтелесна, безсмъртна нематериална сила, която съществува самостоятелно независимо от тялото в „отвъдния свят“.

 

Реализъм (лат.realis) – художествен метод за най-пълно изразяване на обективно познавателната и естетико-преобразуващата природа на изкуството. Най-характерното за реализма е правдивото отразяване на човешката личност в многообразните й отношения към действителността, разкриването на закономерното. Типичното чрез индивидуализирано изобразяване на живота.

 

Реалност – реалността особено ясно се отличава от действителността. В най-добрия случай тя се разглежда като Битие на нещо съществено в дадена вещ, като битие на самата нея, а действителността се е приемала като наличие на всичко съществено и несъществено в дадена вещ. Реалността я разглеждаме като битие на нещо с изключение на всичко случайно в него т.е. на онова, което по необходимост не е свързано с дадено битие.

 

Както вече споменахме по-горе духовната реалност се състои в идеализирането на Битие-то на Духа.

 

Човешкият дух е това, което ние наричаме за по-простичко Силата на волята, а Божият Дух е онази част на иделното съзнание, с която всеки един от нас има способността да прави нещо много добре. Това е така нареченият талант.

 

Всъщност душата „живее“ извън тялото, но би могло да се приеме, че това нейно съществуване в нематериалния Свят е много по-лесно доказуемо отколкото всичко останало съществуващо вече в материята. Нали именно на душата принадлежат изкуствата.

 

Същинската реалност – респективно Битие това е тази реалност, в която ние простосмъртните се стараем да дадем спасение на грешните си души.

 

Спасението само по себе си предполага съхраняването на нечий живот, но тук става въпрос за едно друго спасение, това на човешката душа или поне според мен. Духовното и душевното спасение са много по- трудно достижими отколкото съхраняването на живота. Разликата идва от там, че Духът-Бог е самото спасение. Ние самите не осъзнаваме,че спасението се състои в това да се пазим от самите нас и в частност от хората около нас.

 

Ако погледнем на гибелта,като на загуба тогава тя действително ще е такава, но същността на гибелта е чрез гибел към спасение. Та нали Бог е пратил едничкият си Син на сигурна смърт, за да ни дари след това с така нужното ни Спасение. Обикновено ние хората гледаме на гибелта като на нещо лошо и непоправимо, а то всъщност е най-хубавото което може да ни се случи.

 

Така или иначе живота не ни принадлежи. Защо тогава ни е страх от Смъртта? Та нали тя се явява естествено продължение на живота, само че в друго измерение. Нужно ни е смирение.

 

И като заговорих за смирение се сещам за леля Мария. За мене тя е свята жена, бори се с живота и усмивката не слиза от лицето й. Винаги е готова да изслуша всеки и да му даде съвет. Тази дама е едно от доказателствата, че светци съществуват, въпросът е в това да можем да ги забележим овреме и да прозрем делата им.

 

Преди известно време един мой приятел ме нарече“ангел“, отговорих му, че щях да бъда,ако Господ не бе ми отредил друго. Всъщност Бог доста често се е намесвал в живота ми като не веднъж го е съхранявал, за което мога само да му благодаря.

 

Духовността е много фина материя трудна за обясняване и доказване. Общественото съзнание се отразява върху начина на живот и дейността на човечеството. Но в случая става въпрос за социалните форми, които евентуално би могла да добие духовността.

Или иначе казано как обществото като цяло успява да се приспособи към Светата Църква.

 

Първо трябва да се изгонят търговците от храма, както бе сторил Исус. След това да се научим да скланяме глава пред Бог и Светиите, после да се научим поклони да правим и да коленичим и често да се черкуваме.

 

Сега сме се увълчили и на мравката път не щем да сторим, а иначе искаме. В последните десет години наблюдавам тенденцията да се ходи на църква само на големи празници или по време на гостуването на Чудотворни икони и Свети мощи.

 

По мое скромно мнение би било добре в училищата да се въведе предмет, който да възпита у децата смирение и християнски добродетели. С това се надявам обществото ни да стане по-добро и по-Богобоязливо.

 

Ами май това беше всичко, което успях да изложа по така зададената тема. Искрено се надявам то да удоволетвори вашите изисквания и очаквания.

{jcomments on}