Духовен реализъм – отстъпление или възвръщане



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Климент Йорданов Буренков каза:

    Гласувах заради тежестта на мислите и важността на засегнатите проблеми. Адмирирам грамотността и приветствам всесърдечно справедливостта на критичността. Същевременно се боя, че разбирането за евхаристийния проблем може да отклони в сериозна погрешност. Мечтаното днес често причастие ще доведе до констатацията, която вярно сте подчертали, че [i][b]“Тайнствата в Църквата до голяма степен в съзнанието на народа са се превърнали в култови практики, извършвани за здраве“[/b][/i]
    Само по себе си ежедневното причастие не може да донесе с магична сила душеспасението. Причастието е и може да бъде единствено за спасяващите се реално във вярата. Спасението предполага не на последно място духовна грамотност. Ако човек не познава вярата си, ако не живее по Евангелието, ще се започне да се дрогира с причастие. Честата употреба на причастието „опиум“ може да уреди нечии души. Християнство без аскеза е видимост без съдържание.

  2. Иванка Чолакова каза:

    Радвам се, че такъв млад автор е достигнал да такава дълбочина на размислите. Дано да има повече млади хора с такова съзнание и знание!
    Към Прокимен: Безспорно аргументите Ви са в правилна насока, но така остава за мен въпроса, как Бог приема моят отказ да участвам в Евхаристията и всеки път, когато свещеника изнесе Даровете и призовава аз зная, че не съм готова, но също така зная, че съм отишла с нагласата да не съм готова, т.е. не съм се и готвила за Причастие, защото не е пост, а без пост не може?!

  3. Plamen Ivanov. каза:

    Възстановяването на древната християнска традиция на често причастяване е немислимо без формирането на църковно съзнание, без превръщане на неделното богослужение от индивидуалистично присъствие на случайни хора в дадено пространство в събрание на общността, обединена около Христос. Когато хората осъзнаят себе си като членове на Църквата и приемат всички произтичащи от това задължения за духовен живот и бягство от греха, само тогава честото причастяване би имало смисъл.

  4. Климент Йорданов Буренков каза:

    [quote name=“Иванка Чолакова“] …не съм се и готвила за Причастие, защото не е пост, а без пост не може?![/quote]
    В моето съждение не съм визирал постенето. Човек може да се причасти без никакъв пост и [b]не бива да се мисли, че постът ни прави достойни за причастието.[/b] Принципно съм привърженик на честото причастие, но както отбелязах, то да е за спасяващите се или за християните, живеещи по Евангелието. Засега, „евангелските“ православни са нищожно малко и в този контекст дръзвам да апелирам за едно бавно бързане с въвеждането на всеобщо причастие, защото[b] за неграмотните[/b], за живеещите без понятие за грях, то ще е нещо като наркотик. [u]Ако свещеникът познава своите енорияши и последните са осъзнати и грамотни християни, живеещи в светлината на Евангелието, няма причина да не се причастяват, независимо дали е постен период или не.[/u] За да стигнем до реформата с причастието, Църквата трябва да въведе катехизацията преди всяко кръщение.

  5. Климент Йорданов Буренков каза:

    [quote name=“Plamen Ivanov.“]…Когато хората осъзнаят себе си като членове на Църквата и приемат всички произтичащи от това задължения за духовен живот и бягство от греха, само тогава честото причастяване би имало смисъл.[/quote]

    Радвам се да прочета съждението Ви, с което съм безрезервно солидарен. Да се надяваме, че независимо от резултатите в конкурса, ще пишете по-често за реалността на църковния живот в православна България. Не заривайте дадения Ви от Бога талант – да виждате реалността с християнска трезвост и да пишете с лексикална точност като швейцарски часовник 🙂

    Молитвено Ви желая Божието споспешителство в словесното Ви служение, както и многолетно пребиваване на божествена стража, разбуждайки съвести и печелейки граждани за Небесни Иерусалим!

Споделете в социалните мрежи