Духовният реализъм: есе в стихове



БЛИЗКИ ТЕМИ:

2 коментара

  1. Климент Йорданов Буренков каза:

    Радостно е, че в този град тъй близък и далечен, някой мисли още за живота вечен. Църквата не е музей за посещение. Тя е място свято за молитвено общение и благодатно осенение. Откровеността в есето не сочи пътя към небето. Библията знание в главата дава, но то пък често възгордява. Делото на нашето душеспасение минава през духовното преображение, което иска много труд и упражнение! Прочее, в тези времена духовно тежки, няма място за насмешки. Свише даден Ви е дар. Не заключвайте го с катинар. По-честично пишете и над таланта се трудете. Светлината на вярата носете и славата Господня благовестете! Бъдете реалист и редовен публицист. Умовете на ближни и далечни към вярата водете, но и своето спасение скъпете!

  2. О. Георги Спасов каза:

    Бог да те благослови, Габриела!
    Много ме впечатли твоето есе. И не толкова с поезията, която си я бива, въпреки, че е подчинена на смисъла. Даже, ми провокира далечни спомени за Шекспир. Не толкова и с откровеността, която на места идва даже и в повече, дори напомня и за жълтата преса. Не даже и с драматичната капитулация на тялото да посещава душеспасителни свети места по някаква си причина. Това не е нито за хвалба, нито мъка, която да се търпи. Но ми направи впечанление, че младото и красиво момиче от Русе, все пак дълбоко в душата си знае коя Църква я е родила и страда за тази сегашна реалност.
    Но, Габриела, смело дерзай и ходи на служби, защото и ти си чедо на тази Църква, а тя за теб също скърби, както и за многото младежи и девойки, които не я посещават. Прислони се под крилото на Църквата и ще видиш и усетиш великата Божия любов!Той няма да те излъже!
    Бъди благословено и вярно чедо на родната си Църква! Тя има нужда от теб!

Споделете в социалните мрежи