Духовният реализъм: оградата

Духовния реализъм за мене е едно оградно място, което би трябвало да бъде ясно разбрано и несъобразено с реалността, но – с условията на действителността.Но не всеки човешки дух си го има като такова място – вероятно е различно свободен. Оградно място със своите прелести, грижи, сенки, докосвания и рисунки… Как ще го опазиш от калта, като то цялото се е напоило?

По какъв начин ще подредиш нещата вътре в него, а имаш ли право отвън да подреждаш? Ще оставиш ли врата и колко висока, тясна и тежка ще да бъде тя? Оттам ще се краде и купува хубаво и лошо; ще се чака и посреща всичко що се ражда – да всичко, но нека първо да бъде отвътре. Щом се нарича духовен „реализъм“, реализмът не е напълно реализъм – нали духовен е нематериалната юзда, водеща ни, само да я държим ние тихо и просто живеещите. Да си имаш юзда е полезно – особено, ако е от онези „пасващи” и на други тела – , но не и е когато тя се скъса някъде в ъгъла на нищото на по-остър от останалите ъгли. А тези ъгли са доста и гледат във всички посоки – дори някои се губят един в друг. Те са нашите погледи, пронизващи понякога волята, желанията, силата ни и смелостта за действие.

Лесно е да се каже ясно разбрано, но трудно е да се попита от кого, докога, как и защо ще бъде „ясно” разбрано. Тук, обаче, не става ясно дали въобще ще има ясно.

Докато условията се създават, а съобразяването с действителността е несъздадено условие – все още се създава нова действителност.

Различно свободен – какво си представяш, че си духом освободен ли? Хубаво, а тази свобода няма ли сянка, тъй като всичкия свят притежава? Не мислиш ли, че освободената свобода хвърля друг цвят отгоре ти или не я разпростираш донякъде, а я захвърляш далече?

Аз и все някой не сме свикнали достатъчно с цветовете на живота във, над и извън моето и нашите оградни места, ако този „все някой” има оградно място – още не съм разбрала. Тези цветове се мразят или се обичат – аз избрах.
Живот в животът се наслоява, а дали живот в живот – още незнам.

 {jcomments on}