Духовният реализъм: Прологът към Евангелието
Може би най-точно св. Йоан Богослов разкрива какво е духовен реализъм в пролога на Евангелието си. [1:1] В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.[1:2] То беше в начало у Бога.[1:3] Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.[1:4]
В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.[1:5] И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.[1:6] Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;[1:7] той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.[1:8] Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
[1:9] Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
[1:10] В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.[1:11] Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.[1:12] А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии;[1:13] те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.[1:14] И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
[1:15] Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.[1:16] И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;[1:17] защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.[1:18] Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
Тези редове от светия евангелист разкриват прекрасно истинската духовна реалност. Също така главна задача на Евангелието е, да ни разкрие тази духовна реалност, да ни въведе в нея, да ни я засвидетелствува. И това го пише отново св. Йоан Богослов в края на Евангелието. „[21:24]Йоан Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.“
Обаче трябва да се има предвид, че духовният реализъм може да се изопачи(както и всяко нещо тук), „духовното“ може да се противопостави на материалното. Може да се види в материалното затвор и тъмница за „духовното“ и невъзможността им за съвместно, пълноценно съществуване(платонизма). Също така „духовното“ като нещо невидимо за нашите материални сетива, може да се принизи спрямо видимото, сигурно материално (материализма) и на човека да се гледа само и единствено като плът.
Истинската духовна реалност ни е засвидетелствана от светците, понеже те са истинските хора, живели истински живот, отнасящи всичко в него към Истината. Те са откривали, че истинската духовна реалност е винаги ипостасна и личностно осветяваща с лъчите си все повече и повече цялото им битие, защото истинската духовна реалност не е нещо друго, а е самият Рай, Самият Христос, Който се е жертвал заради нас и за живота на света. Истинската духовна реалност е скъпа реалност, самият Божий Син се е пожертвал, за да ни я дари, или по-точно – за да ни Се дари, за да имаме живот, и перифразирайки св. Максим Изповедник, ще кажа, че единственото, с което можем да отвърнем на Бога за този безмерен дар, и в това отвръщане – отношение да сме в тази духовна реалност, е като Му благодарим. Затова Евхаристията е Тайнството, което съгражда Църквата.
За духовния реализъм трябва да се каже, че той е един въплътен реализъм. Това ни разкрива Литургията накрая; след като сме се причастили, свещеникът призовава : „след като видяхме истинската светлина, с мир да излезем„, т.е.: След като сме били на Господнята трапеза, призивът ни призовава да запазим мира, да запазим Истината и да излезем „в света“, и да я възвестим.
{jcomments on}
Следвайте ни
