Размисли върху духовността и екзистенцията
“Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.”
Колко често във вашия живот се обръщате навътре към себе си и към собствената си вяра? Единствено в трудни моменти ли търсите упование в Бог или в молитвите си? Живеете ли според основните християнски ценности и морала на тази религия?
Хората казват, че човек показва истинската си същност, когато е сам със себе си. Тогава на повърхността изплува голата истина за самия него и той реализира тази среща.
Напоследък чета доста, в съзнанието ми бряг е намерила една мисъл, която според мен, съответства на ситуацията в нашата страна – живеем в общество без клоуни и мъдреци. А всъщност нуждата от тях е належаща, нуждата от хора, които да ни водят и напътстват и от такива, които да ни сочат грешките, било то и през смях дори.
Понякога човек се губи, потъва в мрака на душата си, не може да открие светлина и греши, допуска доброто да бъде изместено, а липсата на добро, всъщност е зло и когато това се случи, тъй като човекът не е само добър или лош, а в него се борят тези две същности, той се нуждае от изход, от пътни знаци, които да му покажат правата пътека, по която да върви. Ако имаш очи, които не просто да гледат, а да виждат и сърце, което да търси неспирно, ти ще вземеш правилното решение.
Молитвите винаги дават покой на душата ми, винаги успяват да се справят с нейната тревожност и винаги прочистват ума и сърцето ми и ми дават възможност да открия отговорите на въпросите, които търся. Това не е просто поза, а духовна потребност…, но не всеки я има.
Всъщност клетките на консуматорското общество, в което живеем отдавна са забравили за силата на вярата, отдавна са забравили, че има ценности и морал, които да следват, затова и налице са пагубните резултати, защото така се получава, когато духовността е изместена от псевдо – ценности, а властта и парите никога не са били добър съветник. Те водят със себе си алчност, лицемерие и сляпа борба въпреки високата цена, която ще платим. Днес на мода е да бъдеш безсърдечен, да скриваш повече, отколкото показваш, защото честността те прави слаб, доверието в хората – също. С тези криворазбрани възгледи живеят някои, повечето… и много от тях дори не го съзнават.
Държавата и църквата в днешно време са отчуждени и това е резултат от исторически събития, които не могат да бъдат променени, но въпреки това поука може да бъде извадена и пътят да е по-друг и по-добър за всички.
Религията и църквата не са неща, които могат да бъдат натрапвани, те идват с възпитанието в семейната среда, идват с потребността от развитието на нашата духовна същност, от приемането на това, кои сме в действителност. Следователно църквата – като свещено място и божи храм не може да провокира и да изисква интереса на хората, но това, което може, със сигурност, да направи е да отвори широко вратите си за всички вярващи, да не предава доверието им и да дава положителен пример.
Доброто трябва да присъства в дните ни не заради някакви последващи облаги, то трябва да бъде част от живота ни заради самото себе си и заради удовлетворението, което ни носи. Без очаквания, без желание за благодарност или слава. “Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.” е написано в Еклисиаст. Ако е писано добрините ще ти се върнат. Помагайки на другите се облагородяваме и аз не пропускам този шанс – правя го винаги, когато мога, дори да коства нещо. Защото знам и добре съзнавам, че промяната към по-добро тръгва от малките стъпки и всяка е път напред. Не мога да спася целия свят, но мога да дам много от себе си.
Всичко зависи от нас самите.
{jcomments on}
