Без лъжебожества
Размисъл за деня на промяната – 10 ноември 1989 г.
„Не си прави кумир…“(Изх. 20:4)
Колко кумири и идоли бяха издигнати и се срутиха, Господи! И колко още остават!…
В самото начало беше Златният телец. Народът израилски го въздигна малко преди Моисей да огласи на планината Синай Десетте Божии заповеди за вечни нравствени норми.
Златният телец обаче и досега остава да властва над всичко земно: на Изток и на Запад, на Север и на Юг – най-могъщ и жесток, нямащ равен на себе си по магнетична сила…
След това дойдоха полуделите в политическо самовластие императори, царе, диктатори.
Тази лудост продължава и до днес. Съвременните идеологии в култа към конюнктурни личности неправилно възвеличават обикновени хора и ги превръщат в лъжебожества. Пред нашите очи тези кумири рухват и сега откриваме, че довчера възвеличаваните като богове са били жалки и подли нищожества.
Нашето всекидневие е изпълнено също с преклонение пред идоли и фетиши – продукт на съвременните стандарти на живота. Божията заповед обаче е категорична: Не въздигай в кумир нищо, което е произведение на човешкия разум и дейност.
В древността се покланяха на ръкотворни идоли. В наши дни вещоманията и безмерният консуматорски глад за материални блага са превърнали еднофамилната къща, вилата, последния модел на леката кола, на телевизора – и какво ли още не – в малки ежедневни божества. Така модерното ни общество въздига идолите на високоразвитото индустриално производство по-високо от Бога, от хармонията на природата. Стихията на консуматорския материализъм опустошава човека, който не търси смисъла на живота, а само материалния интерес.
Най-страшното обаче е, че всички идоли са кошмарно кръвожадни. Те неизменно искат жертвоприношения. В древността в нажежената до червено желязна утроба на Ваал или на Молох са хвърляли невинни младенци. По-нататък в историята на човечеството идоложертвениците са най-различни: това са лобните места на невинно екзекутираните, на изповедниците на вярата и на висшите най-чисти идеали в затвори, концлагери, подземия за мъчение…
А колко малко си спомняме и мислим за ония, които безмилостно са принесени в жертва пред зловещите олтари на идолослужението и на насилието!
Днес човекът изгражда един напълно нов свят, в който трябва да осмисли цялостно и из основи собственото си съществуване с неговите духовни и материални ценности. Затова са необходими много човечност и изключителна духовна сила. Когато преобразяваме и правим по-съвършен света, в който живеем, трудим се и действаме, ние усъвършенстваме и самите себе си.
Там, където по пътя към истината, доброто и красотата човекът в живот с Бога открива своята истинска неподправена същност, там няма място за лъжебожества и идолопоклонство.
Силни думи и много плам. Обаче има форми на идолопоклонство, които са национални чествания и за които се хвърлят луди пари и се издържат фондации , за да крепят култа. Такъв е разпространения култ към историческия паметник, който не носи посланията на християнството. Например паметниците на Съветската армия, за които специален интерес за запазването и почиттат им проявява Руската православна църква. Има човешки кумир – фалшивите авторитети, лансираните медийни фигури, изтъквани и награждавани хора със скромни приноси за познанието и вярата. Има и друг вид кумири – духовни „наставници“ , които не са водили никаква плътска и духовна борба, не познават основите и принципите на атеизма и друговерието, нямат ценз и знание да бъдат духовни водачи на малко село, камо ли на голям балкански град, който познава всичко в историята на религиите- от Дионисиевите мистерии до учението на исляма и атеизма. Фалшивият верови авторитет -ето опасният кумир, който е от невидимия свят!