Болката и тъгата Божии

Текстът, който следва, представлява разсъждения на известния православен съвременен богослов Джон Брек за иконата на Рождество Христово. Отец Джон  съзира в погледа на Света Богородица радост и загриженост, божествено благоговение и майчина защита. Пещерата не е само място на раждането, а предобраз на гроба Господен. Пелените на новороденото сякаш наподобяват погребална плащеница, а радостта от раждането на Младенеца e маркирана като предобраз на Голгота. Това е така, защото всеки  момент от земния живот на Христос съдържа финалния смисъл на Собствената Му мисия – спасението на човека.


Тайната на Христовото раждане е преди всичко пасхална тайна. “Пасха” в нашата православна традиция се отнася към Великден – празникът на Възкресението Христово. В същото време този термин се отнася до всяка  жертва от земната дейност на Христос, като започнем от Рождеството, Кръщението, Преображението и стигаме до Разпятието. Всеки етап от Неговото поклонническо пътуване – от пещерата във Витлеем до поставянето Му в гроба от Йосиф Ариматейски, доказва мистерията на призванието Му – да бъде жертва на любовта на Отца за спасението на цялото човечество.

В иконата на Рождество тази мистерия е разкрита по един особен начин. Традиционният сюжет представя Христос Младенеца в центъра на пещерата, в която се е родил. Не е повит в пелени, а в саван – погребална одежда, която предвещава настаняването Му в една друга пещера, друга черна бездна, издълбана в сърцето на творението веднага след смъртта Му на кръста. Не е настанен в люлка, а на жертвен олтар – място за ритуалните жертви. Това посочва момента, в който ще разпъне ръцете Си на Кръста, ще усети пироните в тялото Си и ще извика последните думи на човека пред прага на смъртта: “в Твоите ръце предавам духа Си.” (Лука 23:46)

Синът, роден, за да бъде даден на смъртта


Мария, облечена в червената одежда на смъртта и възкресението, гледа отвъд детето, във вечността, измервайки тайната, дошла върху нея. Тя е централна фигура, тъй като е Майка Божия, Светата Дева, в чиято утроба Божият Син става човек. Господ приема плът, защото Богородица е дала съгласието си и е приела това изключително служение. Той става като нас с единственото намерение да ни открие пътя на светостта и любовта, за да станем и ние като Него. Да можем да споделим изцяло славата и радостта от Неговото Възкресение.

Това става възможно, защото Богородица отговорила с “да”. Тя се посветила на най-великата и изумителна тайна – тайната на Въплъщението.
 Изразът на погледа й в тази икона извежда като доказателство още една нейна страна от нейното посвещение след призива на ангела. Съдбата и включва не само чудото, а и риска да се изложи на присмех и осъждане. Това включва също и трагедия. Тя усеща още в началото, както ни показва иконата, че Синът й се е родил, за да умре. Тя дава живот на жертвен Агнец. Богородица знае, че Синът й, дар за нея, ще бъде дар за цялото човечество. В същото време този дар носи и страдание за нея и Него. Тя може би предчувства, че старецът Симеон само след няколко дена ще й каже: “и на сама тебе меч ще прониже душата” (Лука 2:35)

Защо Бог изпратил Сина си да умре?

В странния въздух на трагедията, които тежи над цялата сцена, иконата ни изпраща отвъд мрака и смъртта. В черната паст на пещерата слиза  ярък лъч светлина и образът на гълъб, който символизира присъствието на Светия Дух. Отгоре е ръката на Отца – извора на вечния живот – човешки и божествен. На олтара – Христос Младенец. Там, в бедността и смирението на яслите се явяват трите Лица на Светата Троица. Подобно на сцените на Кръщение Христово и Преображение, когато Бог ни се явява и тогава вече Го познаваме.

Иисус Христос от Назарет, Синът Божий се ражда в скромна обстановка по начин, който провокира скептицизъм и враждебност от страна на съвременниците Му. Той се е родил като  обикновен човек, но въпреки това идва като жертвен дар на любовта на Отца.

Едно дете ме попита веднъж защо Господ изпратил Сина Си Иисус Христос да умре, а не е жертвал Себе Си. Показах му една икона на Рождество Христово и се опитах да му обясня онова, което трудно може да се изрази с думи. Казах му, че всеки баща би умрял вместо детето си. Когато Господ предлага собствения Си Син за живота на човечеството, Той ни предложил най-ценното – любовта Си. Със смъртта на Иисус Христос, Богородица участва в една безкрайна болка и тъга. Същите чувства със сигурност е изпитвал и Отец. | www.ziarullumina.ro

Превод: Камелия Константинова