Време е да спрем да живеем по съвест

Ако в търсачките Яндекс или Гугъл въведете фразата «Русия заема място в света…», ще узнаете, че тя е световен лидер по:

 – Абсолютна стойност на отрицателния прираст на населението;
– Броя на разводите и децата, родени извън брака;
– Броя на децата, изоставени от родителите;
– Броя на самоубийствата сред децата и тийнейджърите;
– Броя на абортите и майчината смъртност;
– Обема на употребения хероин (21% от световното производство);
– Обема на продажби на високоалкохолни напитки;
– Употребата на спирт и спиртни напитки;
– Темповете на ръста на тютюнопушенето;
– Броя на пушещите деца;
– Темповете на ръста на ХИВ-позитивните.

Ето в това се превърна Русия за 20 години след разпадането на Съветския съюз. Но друга една статистика ни принуждава сериозно да се замислим. През 1988 година Руската православна църква тържествено отбеляза хилядолетието на кръщението на Киевска Рус. През тази юбилейна година имахме 21 манастира, 6893 енории, 2 духовни академии и 3 духовни семинарии.

След 20 години в края на 2008 година, по статистика, оповестена от митрополит Ювеналий, в Руската църква има вече 478 манастира, 29 263 енории, духовенство – 30 670 души, 11 051 неделни училища. Действат 5 духовни академии, 3 православни университета, 2 богословски института, 38 духовни семинарии, 39 духовни училища. По времето на патриарх Алексий II в Русия са се възстановявали по 3 храма на ден. Днес като православни се определят 70% от жителите на Русия…

Всичко това е прекрасно, но тези две статистики, събрани на едно място, съвсем не радват. Как така се получава, че вярващите стават все повече – и абортите стават все повече, както и разводите, алкохолиците, сираците? Все по-опасно става да се довериш на някого, все повече се увеличават шансовете да те излъжат и все по-малко – молбата ти за помощ да бъде чута. При това не спират разговорите за възраждането на вярата.

Създава се впечатлението, че руският народ отново участва в някакъв гигантски експеримент, опитвайки се да докаже на себе си и на целия свят, че е възможно да вярваш в Бога и да не променяш нищо в собствения си нравствен живот. За съжаление, такива експерименти са провеждали и други народи и винаги за завършвали еднакво – с разрушаване на държавността. Така се е случило през I век с Юдея, така е станало и с Римската империя, и със знаменитата Византия, която се е смятала за последната опора на православието и която не съществува вече повече от пет века.

Ние се научихме:

– Да палим свещи и да правим аборти;
– Да освещаваме върбови клонки и да съсипваме семействата си;
– Да строим църкви и да живеем в блуд;
– Да се молим пред иконите и да оставаме глухи за чуждата беда;
– Да ходим на църква и да тероризираме близките си вкъщи.

Дълго ли ще продължаваме така? Историята ни учи, че така просто не може. А има ли изход? Разбира се! Време е да спрем да живеем "по съвест" и да започнем да живеем по Евангелието, защото се оказа, че да се доверим на съвестта си е съвършено невъзможно. Време е да спрем да вярваме "в душата си" и "по своему", защото да храни децата си в душата си и да получава заплата в душата си някак си никой не желае.

Време е най-после да си спомним думите на Христос, че "не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21).

Твърде рано се зарадвахме на "възраждането на вярата" и твърде бързо забравихме, че чуждата вяра е по-лоша от безверието и че Христос не е разпнат от атеистите.

Смисълът на вярата е във вътрешното преображение на човека, а ако не сме си поставили такава цел, то вярата ни много лесно се превръща в лицемерие, или просто в ритуал, призван да ни залъже, че сме "духовни" и "вярващи".

Трябва да осъзнаем, че добрите хора са мнозинство в този свят, но всички са твърде заети със себе си. Помагат не добрите, а неравнодушните. И именно такива – неравнодушни – трябва да станем и ние.

Ако нищо не се измени в нашата вяра и в нашия живот, то твърде много горчиви библейски пророчества за израилския народ ще ни се наложи да изпитаме върху себе си, от което да ни пази Господ Бог. | www.pravmir.ru

Б. пр. Въпреки, че примерите в статията са изцяло руски, лично аз не виждам някаква особена разлика с нашия живот. И ако някой българин – вярващ си позволи да каже, че нас това не ни засяга и че у нас не е така, за мен той е или лицемер или просто не е вярващ.

Превод: Презвитера Жанета Дилкова

Коментари

коментара