В света или в пещера
.jpg)
Рождество Христово е едно от най-великите събития в човешката история. Събитие, променило световната история, култура, човешки мироглед. След Христовото въплъщение светът вече не е същият. Той сваля от себе си грубата власеница на дивото и плътско езичество, за да облече новата и ефирна дреха на Божествения дух в Христа. Там, където преди това царял непрогледният мрак на богоотдалечеността, блеснала ярката светлина на общението с Бога.
Където преди това омразата била двигател в човешките отношения, се появила любовта като регулатор на същите тези отношения. Призивът „око за око и зъб за зъб” бил пометен от „обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят”. Христовата апостолска проповед навред превръщала дивите варвари в нови люде. Тези, които преди това живеели като животни, с поглед забит в земята, вдигнали очи към небето. Които преди това се отдавали на неудържим разврат и бесни оргии, водени от неутолимите си страсти, заживяли в непорочна чистота. Пищните блюда били сменени с постната трапеза на въздържанието. Милосърдието и добрата воля между човеците организирали живота във всички посоки. Променили се образованието, изкуството, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, целият социален климат. Християнските ценности заместили езическите във всяко едно отношение. Божият закон станал държавен. В исторически план Боговъплъщението сложило начало на нова ера, неслучайно отразено дори в летоброенето на нашата цивилизация.
Какво обаче се случва сега, в края на времената
Свидетели сме как започват да текат точно обратните на описаните по-горе процеси. Христос отново бива изместван от нови световни „учители”, Светът пак започва да се покланя на езическите идоли в лицето на всевъзможни религии, култове и учения. Любовта в човешките отношения отстъпва място на своя суров и вечен противник – омразата. „Обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят” е пометено от „око за око, зъб за зъб”. Новите Христови люде се превръщат пак в старите жалки езичници, чиито интереси се свеждали не просто до физическо оцеляване, но до едното физическо съществуване, като при животните. Светът отново започва да се валя в тинята, от която е станал и в пороците, които преди това се научил да побеждава с Божия помощ. Целомъдрието и чистотата отстъпват пред неудържимия и безсрамен танц на повсеместен разврат, чийто адски пламъци обхващат вече целия свят. Постната и скромна трапеза на въздържанието бива прекатурена от тежките блюда на чревоугодието, над които остава да се носи възкиселият мирис на бълвотина. Милосърдието, благородството, великодушието и добрата воля все повече напускат човешките отношения, прогонени от злобата, отмъстителността, гнева и егоизма. Изкуството, образованието, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, изобщо целият социален климат претърпяват коренна промяна, а християнските ценности отново биват подменени от езическите. Божият закон на свой ред също е сменен от човешкия и новата ера на нашата цивилизация свършва, отбелязвайки началото на последния етап в човешката история – подготовката и идването на Антихриста.
Именно това ще отпразнува днешния човек, заблуждавайки се, че празнува Рождеството на Христа, докато всъщност с всяка изминала година усърдно, но неусетно и за него самия, се готви да посрещне Неговия двойник.
С идването Си на тази земя Христос ни научи как да се покланяме Богу и да Му служим с дух и истина, в чистота и правда. Даде ни Своята Църква за земно небе, откъдето да поглеждаме нагоре, помнейки че имаме и небесно, освен земно отечество. Даде ни Своята Плът и Кръв за храна, която би ни донесла вечен живот. Научи ни как да празнуваме и Рождението и Възкресението Му. И чрез Своите светии ясно ни показа какви трябва да се опитват да бъдат онези, които Го почитат. Променяйки обаче начина си на живот, човек променя съответно начина си на празнуване и празничните си времена. И макар да се заблуждава, че все така чества Христовото Рождество, всъщност почита празник, който няма нищо общо с него.
Как почитат Боговъплъщението православните християни
По начините, които ни е дала Църквата – с пост, който е по силите на повечето от нас, с очистване на съвестта от натрупаните грехове, с искането и даването на прошка на тези, с които сме във вражда, с причастяването с Тялото и Кръв Христови. С чест прочит на Свещеното Писание или църковна литература. С целомъдрие и чистота, с умереност в храна, облекло и развлечения. С милосърдие и грижа към по-бедните от нас. Или казано само с три думи: с дух, истина и любов.
Как почитат Боговъплъщението останалите хора
С дванадесет вида ястия на Бъдни вечер на принципа „колкото повече, толкова по-добре”, и с разточителни трапези, от които после не могат да станат. С идиотски коледни песнички, една от друга по-малоумни и с произход католическия и протестантски Запад, с български идиотски коледни песнички, в които се пеят същите безмислици. С дебели червендалести чичковци, яхнали дузина елени, които имат нездравия навик да влизат през комина, за да носят подаръци, които никога не са такива, каквито ги искаме. С кукери, които призовават, вместо да пъдят злите сили. Със сурвакари, които събират парса, която после изяждат и изпиват сами, забравяйки, че първоначално коледуването е било за събиране на помощ за бедните. (Впрочем Сурва е старо славянско божество и затова често се чудя как е успяло да се намърда в християнски празник!) С обезлесяване на цели хектари млади гори. С изтощителен шопинг, където се изсипват толкова пари, колкото биха стигнали на други да преживеят една година. С модни ревюта, шумни купони и хепънинги, един от друг по-големи панаири на суетата. Да не забравя и телевизията с безвкусните си и ужасно пошли вече предавания, филми и забави. Или казано само с три думи: с плът, лицемерие и себелюбие.
Следователно за всички нас остават следните два въпроса. Дори три. Първият е: „Кого празнуваме?”. Онзи, Който тихо се роди в пещера и бе положен в скромни ясли, Когото светът не позна и до ден днешен постоянно отхвърля? Който дойде, за да ни избави от греха, смъртта и дявола и да ни посочи пътя към вечния живот. Или онзи, който е Негов фалшив двойник и който скоро с гръм и трясък ще дойде на земята, комуто вторият начин на празнуване би бил несравнимо по-приятен от първия, (защото е празник на плътта и ще почита него самия) и който ще ни направи свои роби, лишавайки ни именно от вечния живот.
И чак когато честно си отговорим на първия въпрос, ще можем да намерим отговора и на втория: „Как да празнуваме?”. Колкото до третия въпрос: „Кога да празнуваме?”, отговорът се превърна в истинско предизвикателство. Някак неизбежно се прокрадва усещането, че на 25-ти декември светът и България ще отпразнуват именно Коледа. С шум, глъч, суета, напълно забравили за Обекта на своя празник. Дори християните, празнуващи на този ден едва ще съумеят да се порадват на празника в тишина, защото отвсякъде ще ги залива световния шум, който постоянно ще измества акцента от Христовия празник във всевъзможни посоки. Докато тези, които празнуват на 7-ми януари ще имат едно много ценно преимущество – ще посрещнат Рождество Христово в тишина. И ще отпразнуват наистина него, а не осветскостения му двойник. Ала това е дилемата на нашето време – с Христа или с подобието Му. В шум или тишина? В света или в пещера?
Следвайте ни
Доста манихейска статия. Нито християнският свят и прехвалената Византия са чак толкова идеални с техните нескончаеми войни, борба за власт и корупция, нито съвременният свят не е изпаднал в пълен сатанизъм. А за славянско божество Сурва чувам за първи път.
Мисля, че тази статия е обвързана с [b]краен субективизъм и едностранчивост[/b]!.. Авторката отбелязва някои неблагоприятни тенденции на нашето време. Те са много, крайно значими. Същевременно тя не отчита огромният напредък на човечеството, от който, реално или потенциално се ползва и самата тя…Остава се с впечатление, че преценките и са продиктувани именно от психологически и емоционален субективизъм. Има и нещо като идеализация(!?) на миналото, което от историческа гледна точка в никакъв случай не я заслужава …. Хипотетично и въображаемо, същата тази статия, с малки промени, авторката би направила, мисля аз, ако живееше много векове назад ( в хвалено!? от нея минало на разцвет!? на духовността!? и религиозността!?), и имаше възможност да я направи, т.е. става дума за неосъзнат от нея спекулативен подход, според мен. Естествено, има и хубави неща в статията и похвален нравствен порив.
И не само славянския бог Сурва но и други езически божества присъстват навсякъде където има христиански празници. Демоните харесват да са навсякъде където има чистота.
Не е тук мястото и времето но ще Ви разкажа след празниците ( 7януари) и за други такива като например езическия Колен или Колад Кришна дето толкова го прегръщат някои.
Но понеже вече пожелах на католиците весело изкарване на 24 Декември няма да влизам в полемика.
Все пак надявам се след шумотевицата да има има и малко свята тишина !
Поздравление Десислава. Както винаги статията ти е чудесна. Много добър синтез на всички проблеми около празника. Настръхнах докато четях статията ти, както и предишната статия на Любен Лачански, Представих си езическите пиршества по стадионите и арените, където са се принасяли какви ли не жертви, включително и човешки, и където са излизали християните за да ги изобличават. Знаем какво се е случвало с тези християни след това, пак за удоволствие на тълпата. За съжаление сега ние, християните, сме станали, като мъчителите си, и по този начин нашите предци всъщност са изобличавали и изобличават и нас. Това ми напомня за едно стихотворение на арх.Серафим, в което се разказва как лирическият герой бил възмутен, от бичуващия Христос, и когато бичуващият се обърнал, лир. герой видял себе си в него. Великолепна статия. това наистина трябва да е духът на празника – радостно-покаен.
Много ми е мъчно за това, което ще кажа. Г-жа презвитерата продължава злобно да сипе хули и обиди за един свят, в който, живее, но който не познава, и което е най-жалкото – мрази от дълбините на душата си. Спорадичните й лицемерни опити в други свои текстове да заиграва със сантиментални прояви на милосърдие и съпричастност са видимо фалшиви. Тази статия, богословски полуграмотна, но пък имитираща светоотечески „критичен анализ“ е ясен пример за недостатъчност на християнски мироглед. И най-вече сериозно свидетелство за трагичната неспособност но този род „ревностни християни“ да дадат на жадуващия свят любовта и вярата си (ако ги имат). Болезнено също така е и усещането за липсата на благодарност към Бог за това, което ни е дал. Защото съм сигурен, че ако не тя, то подобни ней люде, през комунизма са проклинали властниците, че не позволява да се празнува Рождество, . Колко е прав о. Шмеман като казва, че по християнски днес могат да говорят само хора нехристияни…жалко, жалко…
Кой беше казал, че крайностите се привличат… или даже приличат. Какво единомислие между календарните християни и езотериците има в тази статия и статията от в. Стандарт на маг Зорница:
[url]http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-12-22&article=306860[/url]
Който има глава, да мисли.
Струва ми се, че по темите в сайта има доста коментари, изпълнени с протестантски дух. Вярно е, че има свобода на словото, но все пак сайта се казва Православие.БГ. Преди доста години имаше едни много хубави беседи, близо до Руски паметник, за (срещу) сектите. Водеше ги отец Михаил (ако не се лъжа). Помня, че на всяка такава беседа присъстваха представители на съответната секта и превръщаха беседата в обществен дебат. Имам чувството, че и тук се получава така. 🙂 А статията е чудесна и наистина няма причини за такива нападки. Навремето св. патриарх Евтимий, в същият дух, е прекратил традицията църковните празници в Търново да се превръщат след това в кулинарни вакханалии. (Цитирам по памет от житието).
„С утра, с заупокойной литургии и панихиды, они начало берут, вечером, во время предстояния перед исповедальным аналоем, продолжаются и к ночи, по телефону, заканчиваются. Сегодня не исключение.
Две сестры вместе с братом пришли о покойной маме помолиться. Записочку на литургию подали, панихиду заказали. Меня к себе подозвали и спрашивают:
– Нам надобно на три года литургии заказать, это как?
Долго объяснял, что такое литургия, и силился понять, кто и почему установил именно такой срок
…………
Говорю, а сам на рамку со стеклом, которую брат этих сестриц в руках держит, поглядываю. Уже внутренне готов: сейчас финал предстоит, с последним и самым громогласным аккордом. Точно! Финишируем главной новостью…
– Батюшка, – говорит братец, – нам ещё вот стёклышко надобно освятить.
– Это зачем?
– Чтобы негативная энергия от фотографии нашей покойной мамы не исходила.
http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/12/23/bozhe_blagoslovenie/
Авторката е подвластна на фалшификациите в официалната българска културология и на занижените критерии за ценз и грамотност, за които трябват Божии таланти, много труд и работа със себе си, за да се видиш дали можеш да се появяваш публично, дори заинтересовани кръгове да искат да те лансират. Ще се съглася с преценките за статията на Дон Кихот и Форерунер. Аз лично ще празнувам Коледа с идеята, че не съм съвършен християнин, че не само аз съм разбрал истината, че има хора, които са жертвали живота си за да можем да празнуваме, с идеята, че православието не е инквизиция, с мисълта, че не можеш да вкараш живота в ограничени текстове и скромен житейски опит, с мисълта, че 1000 години сме християни и езическите обичаи на владетелите Крум и Тервел, които включват човешко жертвоприношиение и човекоядство не са запазени сред българите и с мисълта, че човеколюбивия Бог е предивил прошка за хората. На Коледа се пее – Слава във висините Богу, на Земята мир, между човеците благоволение!“
Авторката е права. Има повсеместна подмяна на ценностите с имитации. Фалшификатите се приемат лесно, защото за да ги придобие човек, не е необходимо да полага усилия – те са евтини, има ги навсякъде (всички са такива, всички правят така, времената са такива…) и те карат да се чувстваш добър. Влизат в храма за да палят свещи и да се зареждат под купола, да се почувстват „пречистени“ и да си отидат с успокоена съвест. Само че не влизат в банята със сапун в ръка и не стоят под душа без да пускат водата, нито се чувстват след това, когато излязат, изкъпани и ухаещи на парфюм…
Размита е границата между истинското и фалшивото, между доброто и злото.
Прекрасна статия, Десислава – толкова истинска. За пореден път душата ми се напълни с мир и любов. За пореден път чувам жадния за живот апел – не допускайте антихриста близо до себе си. И четейки безмозъчните коментари на някои си мисля, дали пък ние хората не го заслужаваме. Защото, повярвайте ми, вече го чувам как хлопа и единствената ми мисъл е какво да направя за да спася душата си. Моля ви хора, не роптайте срещу вашите братя християни. Зарадвайте се, за да зарадвате и Бога.
Напълно съм съгласен с думите на forerunner за пълното отстъствие на любов ( и състрадание бих добавил аз ) у авторката към хората и този „жадуващ молитвите и любовта на православните християни свят“.
С болка и любов бе писал старецът Паисий за съвременния човек, а тук се сипят само огън и жупел.
И за да се усети разликата с истинското православно отношение към света ще цитирам отговора на родения 1912 г. румънски старец Клеопа Илие на въпрос за днешния свят :
“ Колкото и да е потопен в злото този свят Бог го обича.
Ако неговата любов секне, светът ще се разруши.
Божията любов ражда онази милост, с която Той покрива и пази целия свят.Божията милост се разпростира над всички Негови създания.
Бог обича всичко, което е сътворил.
Бог не обича греха, защото не Той е причина за греховете ни; но Бог обича човеците, дори когато те грешат „
Не се сърдете Десислава, имайте малко милост към съвременния човек , молете се за него и оставете на Бога съда.