В света или в пещера



БЛИЗКИ ТЕМИ:

12 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Доста манихейска статия. Нито християнският свят и прехвалената Византия са чак толкова идеални с техните нескончаеми войни, борба за власт и корупция, нито съвременният свят не е изпаднал в пълен сатанизъм. А за славянско божество Сурва чувам за първи път.

  2. Иван Иванов каза:

    Мисля, че тази статия е обвързана с [b]краен субективизъм и едностранчивост[/b]!.. Авторката отбелязва някои неблагоприятни тенденции на нашето време. Те са много, крайно значими. Същевременно тя не отчита огромният напредък на човечеството, от който, реално или потенциално се ползва и самата тя…Остава се с впечатление, че преценките и са продиктувани именно от психологически и емоционален субективизъм. Има и нещо като идеализация(!?) на миналото, което от историческа гледна точка в никакъв случай не я заслужава …. Хипотетично и въображаемо, същата тази статия, с малки промени, авторката би направила, мисля аз, ако живееше много векове назад ( в хвалено!? от нея минало на разцвет!? на духовността!? и религиозността!?), и имаше възможност да я направи, т.е. става дума за неосъзнат от нея спекулативен подход, според мен. Естествено, има и хубави неща в статията и похвален нравствен порив.

  3. Данаил В Димитров каза:

    И не само славянския бог Сурва но и други езически божества присъстват навсякъде където има христиански празници. Демоните харесват да са навсякъде където има чистота.

    Не е тук мястото и времето но ще Ви разкажа след празниците ( 7януари) и за други такива като например езическия Колен или Колад Кришна дето толкова го прегръщат някои.

    Но понеже вече пожелах на католиците весело изкарване на 24 Декември няма да влизам в полемика.

    Все пак надявам се след шумотевицата да има има и малко свята тишина !

  4. Красимир Георгиев Маринов каза:

    Поздравление Десислава. Както винаги статията ти е чудесна. Много добър синтез на всички проблеми около празника. Настръхнах докато четях статията ти, както и предишната статия на Любен Лачански, Представих си езическите пиршества по стадионите и арените, където са се принасяли какви ли не жертви, включително и човешки, и където са излизали християните за да ги изобличават. Знаем какво се е случвало с тези християни след това, пак за удоволствие на тълпата. За съжаление сега ние, християните, сме станали, като мъчителите си, и по този начин нашите предци всъщност са изобличавали и изобличават и нас. Това ми напомня за едно стихотворение на арх.Серафим, в което се разказва как лирическият герой бил възмутен, от бичуващия Христос, и когато бичуващият се обърнал, лир. герой видял себе си в него. Великолепна статия. това наистина трябва да е духът на празника – радостно-покаен.

  5. стоян йорданов бербатов каза:

    Много ми е мъчно за това, което ще кажа. Г-жа презвитерата продължава злобно да сипе хули и обиди за един свят, в който, живее, но който не познава, и което е най-жалкото – мрази от дълбините на душата си. Спорадичните й лицемерни опити в други свои текстове да заиграва със сантиментални прояви на милосърдие и съпричастност са видимо фалшиви. Тази статия, богословски полуграмотна, но пък имитираща светоотечески „критичен анализ“ е ясен пример за недостатъчност на християнски мироглед. И най-вече сериозно свидетелство за трагичната неспособност но този род „ревностни християни“ да дадат на жадуващия свят любовта и вярата си (ако ги имат). Болезнено също така е и усещането за липсата на благодарност към Бог за това, което ни е дал. Защото съм сигурен, че ако не тя, то подобни ней люде, през комунизма са проклинали властниците, че не позволява да се празнува Рождество, . Колко е прав о. Шмеман като казва, че по християнски днес могат да говорят само хора нехристияни…жалко, жалко…

  6. Стефания каза:

    Кой беше казал, че крайностите се привличат… или даже приличат. Какво единомислие между календарните християни и езотериците има в тази статия и статията от в. Стандарт на маг Зорница:
    [url]http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-12-22&article=306860[/url]

    Който има глава, да мисли.

  7. Красимир Георгиев Маринов каза:

    Струва ми се, че по темите в сайта има доста коментари, изпълнени с протестантски дух. Вярно е, че има свобода на словото, но все пак сайта се казва Православие.БГ. Преди доста години имаше едни много хубави беседи, близо до Руски паметник, за (срещу) сектите. Водеше ги отец Михаил (ако не се лъжа). Помня, че на всяка такава беседа присъстваха представители на съответната секта и превръщаха беседата в обществен дебат. Имам чувството, че и тук се получава така. 🙂 А статията е чудесна и наистина няма причини за такива нападки. Навремето св. патриарх Евтимий, в същият дух, е прекратил традицията църковните празници в Търново да се превръщат след това в кулинарни вакханалии. (Цитирам по памет от житието).

  8. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „С утра, с заупокойной литургии и панихиды, они начало берут, вечером, во время предстояния перед исповедальным аналоем, продолжаются и к ночи, по телефону, заканчиваются. Сегодня не исключение.

    Две сестры вместе с братом пришли о покойной маме помолиться. Записочку на литургию подали, панихиду заказали. Меня к себе подозвали и спрашивают:

    – Нам надобно на три года литургии заказать, это как?

    Долго объяснял, что такое литургия, и силился понять, кто и почему установил именно такой срок
    …………
    Говорю, а сам на рамку со стеклом, которую брат этих сестриц в руках держит, поглядываю. Уже внутренне готов: сейчас финал предстоит, с последним и самым громогласным аккордом. Точно! Финишируем главной новостью…

    – Батюшка, – говорит братец, – нам ещё вот стёклышко надобно освятить.

    – Это зачем?

    – Чтобы негативная энергия от фотографии нашей покойной мамы не исходила.

    http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/12/23/bozhe_blagoslovenie/

  9. Авторката е подвластна на фалшификациите в официалната българска културология и на занижените критерии за ценз и грамотност, за които трябват Божии таланти, много труд и работа със себе си, за да се видиш дали можеш да се появяваш публично, дори заинтересовани кръгове да искат да те лансират. Ще се съглася с преценките за статията на Дон Кихот и Форерунер. Аз лично ще празнувам Коледа с идеята, че не съм съвършен християнин, че не само аз съм разбрал истината, че има хора, които са жертвали живота си за да можем да празнуваме, с идеята, че православието не е инквизиция, с мисълта, че не можеш да вкараш живота в ограничени текстове и скромен житейски опит, с мисълта, че 1000 години сме християни и езическите обичаи на владетелите Крум и Тервел, които включват човешко жертвоприношиение и човекоядство не са запазени сред българите и с мисълта, че човеколюбивия Бог е предивил прошка за хората. На Коледа се пее – Слава във висините Богу, на Земята мир, между човеците благоволение!“

  10. Даниела Чолакова каза:

    Авторката е права. Има повсеместна подмяна на ценностите с имитации. Фалшификатите се приемат лесно, защото за да ги придобие човек, не е необходимо да полага усилия – те са евтини, има ги навсякъде (всички са такива, всички правят така, времената са такива…) и те карат да се чувстваш добър. Влизат в храма за да палят свещи и да се зареждат под купола, да се почувстват „пречистени“ и да си отидат с успокоена съвест. Само че не влизат в банята със сапун в ръка и не стоят под душа без да пускат водата, нито се чувстват след това, когато излязат, изкъпани и ухаещи на парфюм…
    Размита е границата между истинското и фалшивото, между доброто и злото.

  11. Svetozar Stoilov каза:

    Прекрасна статия, Десислава – толкова истинска. За пореден път душата ми се напълни с мир и любов. За пореден път чувам жадния за живот апел – не допускайте антихриста близо до себе си. И четейки безмозъчните коментари на някои си мисля, дали пък ние хората не го заслужаваме. Защото, повярвайте ми, вече го чувам как хлопа и единствената ми мисъл е какво да направя за да спася душата си. Моля ви хора, не роптайте срещу вашите братя християни. Зарадвайте се, за да зарадвате и Бога.

  12. Коста каза:

    Напълно съм съгласен с думите на forerunner за пълното отстъствие на любов ( и състрадание бих добавил аз ) у авторката към хората и този „жадуващ молитвите и любовта на православните християни свят“.
    С болка и любов бе писал старецът Паисий за съвременния човек, а тук се сипят само огън и жупел.
    И за да се усети разликата с истинското православно отношение към света ще цитирам отговора на родения 1912 г. румънски старец Клеопа Илие на въпрос за днешния свят :
    “ Колкото и да е потопен в злото този свят Бог го обича.
    Ако неговата любов секне, светът ще се разруши.
    Божията любов ражда онази милост, с която Той покрива и пази целия свят.Божията милост се разпростира над всички Негови създания.
    Бог обича всичко, което е сътворил.
    Бог не обича греха, защото не Той е причина за греховете ни; но Бог обича човеците, дори когато те грешат „

    Не се сърдете Десислава, имайте малко милост към съвременния човек , молете се за него и оставете на Бога съда.

Споделете в социалните мрежи