Дойди, Господи!
Отново сме пред прага на великия празник на Живота – Рождество Христово. Обичам това време от годината, когато обикновено с нетърпение очаквам настъпването на тази тайнствена нощ, в която Бог се ражда и променя целия свят завинаги.
Много ми се искаше тази Коледа да бъде като миналата. Предишната беше може би най-хубавата в живота ми. Очаквах я с голямо нетърпение, защото след осем години се завърнах отново у дома при мама и татко. През всичките тези години ме топлеше споменът за Коледите, прекарани с тях, и се молех на Господ поне още веднъж да посрещна този празник с тях. Както обикновено всички се събрахме около празничната трапеза. Както обикновено отправихме благодарствена молитва към Нашия Господ. Както обикновено татко разчупи коледната питка, а когато късмета се падна на мен – толкова се зарадвах; помислих си, че сигурно следващата година ще ми донесе много приятни изненади. Уж всичко беше както обикновено, а аз не спирах да се чувствам необикновено. Тази нощ се молих много, когато си легнах (мисля, че бяха часове, заспах на развиделяване). Не помня да съм се молила за нещо определено (отдавна спрях да се моля за конкретни неща на Господ, защото в един момент осъзнах, че не знам кое е добре за мен и кое не. Господ знае от какво имам нужда и аз винаги му благодаря, освен за нещата, които ми е дал, и за нещата, които ми е отказал ).
Днес една година по-късно си мисля за какво бих помолила Господ в Рождественската нощ. Този път има нещо, за което бих искала го помоля за първи път в живота ми. Ще Го помоля с думите на св. Йоан Богослов:
Дойди, Господи!
И ако някой ме попита защо? Ще му отговоря.
Защото, след като обиколих много места и срещнах много хора, се ужасих от това накъде е тръгнал светът. Ужасих се от това, че почти не срещнах истинска и чиста любов – тази, в която винаги съм вярвала. Любовта, която те променя отвътре и те кара да ставаш все по-добър и по-добър. Любовта, която дава крила и те отнася някъде високо, в иначе недостъпните небеса. Любовта, която е способна да разтопи и най-леденото сърце на земята и накрая Онази Любов, към която ни призовава Бог, защото Бог е Любов. Тази Любов променя живота ни завинаги, когато я усетим в себе си. А когато й позволим да действа в нас, ни повежда по стръмния път към спасението. Използвам думата стръмен, а не труден, защото всеки път, когато съм изправена пред поредния избор в живота си, си задавам въпроса дали това, което искам да направя, би се харесало на Моя Господ. Просто, когато вярваш в Бог и знаеш какво иска от теб, тогава знаеш и правилния отговор и правилното действие. Веднъж един приятел ми каза, че на мен ми е много лесно да живея, защото знам в какво вярвам (той все още не е открил истината за себе си). Тогава аз му отговорих, че не е никак лесно. Да, знаеш правилните отговори и правилните действия (което е наистина много важно и улеснява живота ), но между правилния отговор и правилното действие понякога има не дупка, а цяла пропаст. Тогава става страшно, наистина страшно…
Просто тази година така жестоко се сблъсках с липсата на любов в света. Видях в какво са я превърнали хората – от красива и чиста в грозна и мръсна. Понякога имах чувството, че светът се опитва да ме опръска с тази кал, но най-страшните моменти бяха, когато осъзнавах, че наистина е успял. Тогава душата ми се разкъсваше от най- ужасната болка, която съм изпитвала някога, от най-голямата вина за някога извършен грях , от най-грешения избор, който съм правила живота си. В тези моменти здравия ми разум започваше бавно, но сигурно да ме напуска. Тогава, скъсвах с реалността и се връщах в моя измислен свят. Един прекрасен и хармоничен свят, движен единствено от Любовта. Това е единственият начин да оцелявам и да не губя разсъдъка си окончателно. Досега винаги съм била заобиколена от хора, които са ме обичали – семейството ми, приятелите ми и мъжете в живота ми. Но днес – две седмици преди Рождеството на Моя Господ Иисус Христос, се чувствам много уморена. Уморих се да търся любовта сред хората и да не я срещам. Няма по-тъжно нещо за мен от човек, който живее без любов или никога не е обичал. Не издържам повече да живея свят, в който любовта умира пред очите ми. Свят, изпълнен с толкова болка и страдание. Свят, в който хората се избиват помежду си, вместо да си помагат. Свят, в който децата и младите хора са по-болни от възрастните. Свят, в който хората искат да живеят без Бог.
И ако някой ми каже: нормално е, живеем в последните времена – и по-страшни неща ще стават. Аз ще му отговоря: не, не е нормално това, което се случва.
На Коледа хората винаги си пожелават нещо, което много искат да се сбъдне. И аз имам едно коледно желание. Моето коледно желание е всички хора, които още не са повярвали в Господ – да отворят сърцата си за Бог, да се вслушат в Неговия глас, който не спира да ни призовава да Го обичаме с цялата си душа и да се обичаме помежду си. И тогава светът ще започне да се променя и ще става все по-хубаво място за живеене. И когато Господ Иисус Христос дойде отново на земята, ми се иска да каже: „Мир на всички! В дома Ми съм приготвил жилище за всеки от вас, защото всички повярвахте в Мен и вярата ви устоя на изкушенията, които ви поднесе този несъвършен свят, подвластен на греха и смъртта. Вашата вяра ви спаси! И ето, Аз идвам да ви взема при Мене, за да бъдете и вие там, където съм и Аз.“.
Надявам се, моето коледно желание да се сбъдне. Хората казват, че на Коледа се случват чудеса.
Колкото и да ми се искаше в пристъп на безумна болка да извикам към Господ: „Дойди, Господи!“. Знам, че на Бъдни вечер ще се съберем пак цялото семейство, ще сложим на масата седем постни ястия, както повелява традицията, ще благодарим на Бог за всичко, което ни е дал и за това, което ни е отказал през изминалата година, ще Го помолим да ни благослови и спаси, и ще тръпнем в приятно очакване да се роди. После, когато остана насаме с Него в Рожденственската нощ, ще се помоля така:
„Господи, не идвай още! Изчакай малко, още съвсем малко – докато Моето Коледно Желание се сбъдне! Амин.
