Дългият път към храма
На Рождество стават чудеса. Хората стават по-добри, Бог избира да дойде на света като Дете. Коледното време донася добрини за малки и големи, за бедни и богати. А каква добрина е да построиш църква в село без църква, в дом без душа?! Един строител гради Божия дом почти сам и заедно с делото на живота си върви по пътя към вярата.
Колко често дарителите са безименни! Но въпреки скромността им хората пишат имената им в сърцата си и повтарят Божието дело. Благодетелят на църквата на гара Елин Пелин не мечтае за слава. Неговият порив е щастливата промяна в собственото му сърце. Около него се променят близките му, приятелите му, познатите. И точно защото нашият живот все повече напуска добрите пътища на Бога, ще ви разкажем за този човек тихо, с любов и благодарност. Нали сега е най-хубавото време за разказване на чудеса? Невидими и видими, щом са Божии, те ни правят по-добри и по-щастливи…
Колко дълъг може да бъде пътят към храма? Откъде минава той и кой прави избора да го извърви? Как се променят тези, които са го поели?
Има разкази за различни дарители. Те обикновено казват, че са направили това, към което са се чувствали привлечени. Изпълнили са дълга си.
Нашият разказ е точно такъв. Вярата е личен път и личен избор. Историите, свързани с вярата, са съкровени.
На гара Елин Пелин повече от 60 години няма църква. През 30-те години на миналия век белогвардейци построяват храм, посветен на свети Георги, който след септември 1944 г. попада в землището на завода за фаянс „Изида”. Точно по това време на новата власт хрумва, че може да „освободи място” за нов производствен цех, като събори храма. Хората идвали тук, за да работят, раждали се и умирали без църква. Възрастните хора разказват, че са усещали липсата на храм през целия си живот. Както казва един от местните художници, „нашето село е без душа”. Селището се разраствало. Сега в него живеят около 5 хил. души.
Инициативата за построяване на нова църква тук датира отпреди десет години. Така е на книга, мечтите са от по-отдавна. В началото на 2000 г. арх. Цветана Разсолкова дарява проект за бъдещия църковен комплекс. Свещениците Иван Плещов и Серафим Мишев, заедно с настоятелите на бъдещата църква, решават той да бъде посветен на царете – покръстители на Римската империя, Константин и Елена. Хората смятат, че между времето на първите християнски императори и нашето време има много общи неща. И се надяват, че такива покровители ще помогнат на всички.
Започнала одисеята на храма. Първоначално е закупен един терен, той бил преотреден, но мястото не се оказало подходящо. Взаимоотношенията със собствениците на земята също забавили началото на проекта.
Първата копка на бъдещата църква била направена на място, различно от терена на днешния строеж. Започнала втора процедура по отчуждаването на нов имот, общината отново го изкупила, отново се прави първа копка и строителството замръзва. Минават осем дълги години, докато през пролетта на 2009 г. един строител не решава да се заеме с голямата църква. Собственикът на „Агрострой Трейд Груп 2000” ЕООД Витан Кемилев потърсил свещеника Иван Плещов и му казал: „Ще ми позволите ли да се заема със строителството на църквата на гара Елин Пелин?”. Оттогава градежът започва да расте. Бъдещият църковен комплекс заема 3800 кв. м и има обща застроена площ от 450 м².
Макет на бъдещия храм
Всички разказват, че и строителят се променя пред очите им. Зимата дойде и строителните работи временно са спрени. Храмът е пред покриване. Размерите му са внушителни. Освен с църква комплексът ще разполага с библиотека, кръщелня, салон, стая за свещеници, красива камбанария… Строителят не държи на медийното внимание. Решението му да строи дълго чакания храм е част от извървяването на личния му път към вярата. Съкровеното пътуване към Доброто и Любовта го променя. Много хора от близкото му обкръжение са потресени от светлото преобразяване на човека, решил да тръгне по пътя към храма. Църквата напредва всеки ден.
Завършването на мащабната инициатива ще помогне за възраждането на селището с размерите на малък град. Строителят мечтае да построи църквата докрай. Годината е тежка за всички строители и предприемачи, а въпреки това църквата расте и обещава да бъде прекрасна. Едно село ще се събуди след дълга духовна зима с нов храм. Много хора вече вярват, че това ще стане. Но малко помагат.
Тяхната мъничка лепта се събира в дарителската сметка, която ще напиша тук:
BG87UNCR9660502 560800, BIC : UNCRBGSF
Храм „св. св равноап. Константин и Елена“.
…и сегашното състояние на строежа
Гара Елин Пелин е разположена между град Елин Пелин и село Нови хан. Гара Елин Пелин се намира на 21-вия километър източно от столицата, на жп линията София–Свиленград и на 4 км от общинския център. На около 3 км южно от селището преминава автомагистрала „Тракия”, която е свързана с автомагистрала „Хемус” и магистрала София–Бургас с най- краткия път между Северна и Южна България, минаващ през гара Елин Пелин.
Надморската височина е 550 м. На югозапад от гара Елин Пелин диплят хребети Лозенската планина, и Витоша. На изток са Вакарелските възвишения на Ихтиманска Средна гора, а на север е Стара планина. При ясно време оттук се вижда връх Мургаш.
Гара Елин Пелин е селище, възникнало преди повече от 100 години около железопътната гара по линията Вакарел. Началото на селището се поставя през 1887-1888 г., когато е пусната в експлоатация жп линията София–Септември. (по bg.wikipedia.org)
Дария, благодая за статията. Отдавна не бяхме чели нищо от Вас. Благословени празници и дерзайте!
Радвам се и за отец Иван Плещов, той е човек с добро сърце и искерна вяра.
Текстът е много хубав. Това което ме безпокои е, защо трябва някой друг да им строи храм на хората от Гара Елин Пелин, ако те самите не искат? Нали уж е за тях? Това важи и за много други подобни строежи… пълно е със започнати, но недовършени храмове, търсят се някакви спонсори, но съответното местно население нехае…
Статията е написана от чист и добър човек. За съжаление разпространението на вярата не минава само през строеж на храмове – ние сме пазили вярата през турско робство с един каменен кръст, а нашите храмове от Средновековието са скромни постройки. Ние сме давали средства за подготовката на кадрите на Църквата и за размножаване на българите, които през турско робство са издържали по 5-6 деца, но някои от тях са се отродявали заради привилегиите, които дава смяната на вярата и приемането на елинизма. Комунистите почти не са разрушавали храмове, но атакуваха остро и безпощадно личността на духовника и подготовката на кадрите на БПЦ, като ги насочваха към специализация в СССР. В този смисъл българските коледни дни са време да помогнем на слаби, да дарим средства за деца, да посетим болни, да помогнем на мизерстващи, да укрепим паднали духом и да благодарим на хората, които ни помагат. Защото храмът е свещено място на истина, справедливост, милост и на делова изява на Божията любов.
Опитвам се да предам реалността. Хората са отвикнали от мисълта да дават за храмове. Забавянето на проекта също е показателно – случи се през последните десет години – време на още по-сериозно охладняване към вярата отпреди. В Православие.БГ темата се коментира често, така че няма да повтарям известни неща. Хората искат да имат църква, поне възрастните. те дават когато и както се сетят. Тяхната мъничка лепта се събира в дарителската сметка, която пропуснах да дам, но ще напиша тук:
BG87UNCR9660502560800, BIC : UNCRBGSF
Храм „св. св равноап. Константин и Елена“.
Но нещата вървяха толкова бавно, че ако не се беше намесил дарителя, за който говоря храм щеше да има кой знае кога?! Всъщност, Бог знае!
И все пак не разбирам. Защо толкова голям храм? Кому е нужен? Че то това село няма толкова жители та да го напълнят, камо ли толкова християни?! 😳
Това село е голямо, освен него срама си измива и цялата община, всички дарители и помагачи са от град Елин Пелин. Примерът увлича хората, които вярват и на които нещо им е останало (от вярата). В този смисъл църквата е оправдано голяма, ще побере будните души. Разбуждат се и младите.