За клеветата
Неоспорима е поразяващата за личността злост на клеветата, която осквернява нейните духовни стремежи, лични занимания, служебни ангажименти и социални контакти. Не някаква безобидна лъжа, заблуда, а противна, гнусна клевета.
Клеветата се скалъпява от хора, които говорят с ласкав тон и притежават примамлива миловидност. Тя е целенасочено, тенденциозно охулване на човек, който дразни с това, че е друг, различен, че е личност. Най-напред умишлено се провокират, а след това се извличат от смисловия контекст на изказа негови споделени насаме мисли, публични изговаряния или определени детайли от неговото поведение – несъществени , неотговарящи на цялостния му светоглед и култура, и се изхвърля като смет в публичното пространство невярна представа за него, която е предназначена да опетни името му, да подрони достойнството му.
В повечето случаи такъв човек не подозира лукавството, подмолното интригантство, наподобило задкулисно плетене на паякообразни мрежи, и е наивен, откровен, обичащ, търсещ доброто, божественото у всекиго независимо от неговите особености, като : етническа принадлежност, религиозна идентичност, статус в обществото, пол и възраст. Затова той става жертва на подвелия го, примамилия го да изрече нещо, да направи нещо, противно на заложената му от Бога същност, за да бъде уличен, осмян, охулен и опозорен пред обществото.
И какво се случва с човека? Присмех, пренебрежение и отбягване от страна на онези, които до скоро са го уважавали, или са проявявали привидна добронамереност.
Така навярно се чувства покосеният от неизлечима или заразна болест. Подходяща психосоциална среда за тежък и трудно преодолим стрес! Не случайно свети Максим Изповедник възкликва :
"За душата няма нищо по-тежко от клеветата : независимо дали е оклеветена вярата, или животът на човека. И никой не може да прeзре това, освен ако, подобно на Сусана / Дан. 13:35 / не гледа само Бога – Единствения, Който има сила да избавя от случващото се с нас, както е избавил и нея, да увери хората, както е удостоверил за нея, и да утеши душата с надежда." (Глави за любовта. ІV:88) *
Клеветникът постига своето. Но не знае, че то е временно, както всичко съществуващо на тази земя. Не знае, че той живее пред Бога, диша пред Него, мисли пред Него, върши пъклените си дела пред Неговите очи.
Клеветникът по своя воля слугува на дявола. Търсейки отчаяно начин за себеутвърждаване, той злослови против притесняващия го с предимствата си човек, без да познава своите собствени, и става роб на порочната си страст да завижда и да мрази.
Жалка и нищожна участ на комплексиран, егоцентричен индивид. Защото той погива в своята безпомощност, незнание и обсебеност от нечестивите духове, въпреки че тържествуващо злорадства, заблуждавайки се в мнимата си сила. Да, мнима, лъжовна, защото е постигната с демонстрирана добродетелност, лишена от едната, непоколебимата Истина. Защото тази привидна сила е светска, влияе на хората, на обществената преценка. Но губи стойност пред всевиждащия и единствено справедлив Бог.Защото "човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце" (Царств. 16:7).
Поучение и благо наставление ни дава преподобният Максим Изповедник. Той съветва да вярваме искрено в Божията помощ и да се обърнем към Него с молитва, така както е постъпила Сусана, против която лъжливо свидетелствали самите съдии. А Сусана е питаела дълбоко упование в Бога и винаги е била обърната към Него. И в момента на осъждането и пред събранието тя "на висок глас" извиква:
"Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие! Ти знаеш, че те лъжливо свидетелстваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене" (Дан. 13 : 42,43).
Сусана бива избавена от сигурна смърт, след като младият момък Даниил, в когото се вселил Светият Дух, се застъпил за нея и провел праведен съд, по Божията воля.
По думите на свети Максим Изповедник, необходимо е да възненавидим не самите клеветници, а бесовете, на чиито замисли те са подвластни:
"Доколкото ти се молиш от (цялата си) душа за оклеветилия (те), толкова Бог удостоверява онези, които са се съблазнили. Само Бог е благ по природа и само който подражава на Бога, е благ по своя воля. Негова цел е да съедини с Благия по природа (Бог) злите (хора), за да станат и те благи. Затова злосоловен – той благославя, гонен – търпи, хулен -утешава, убиван – се моли за убийците (1Кор. 4: 12,13). Той прави всичко, за да не отпадне от целта (си) – любовта, която е Самият наш Бог" (Глави за любовта. ІV:89,90). | www.dveri.bg
Бележки
* Свети Максим Изповедник. Творения. Прев. от рус., Славянобълг. манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2002 г.
