Звездното величие на вечността



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. Иван Иванов каза:

    „И единствено човекът, в това малко свое сърце, може да почувства и преживее най-великата Тайна на цялата космическа необятност,така че в него да не остане никакво място на съмнение за вярата в единия Бог – Творец на всичко видимо и невидимо.В тия мигновения човек по-скоро би се усъмнил в собственото си съществуване.“

    Със сигурност бъркам, но по повод на този цитат ми мина през ум мисълта дали той не е известна отпратка към източни-примерно индийски, религиозни светоусещания!?

    А по повод на : „трепти в красота и в звездно величие вечността, а безкрайното време се влива в дълбините на сърцето.“, бих сложил контрапункта на чувството на богооставеност – един от основните моменти в християнството, преживяно от самия Христос.

  2. Радостина каза:

    Хубав текст. Благодаря!

  3. Трябва доста фантазия, за да се усети тук индуизъм, но това, което буквално иска да каже авторът е, че човек може да почувства „цялата космическа необятност“. Извинете, но това е абсурдно твърдение. Все едно някой да се изстъпи на мегдана и да заяви на всеослушание, че е познал Бога изцяло и без остатък.

  4. antony hubanchev каза:

    „Безкрайните пространства, които ужасяваха Паскал със своето вечно мълчание, облъхват Славейков с химна на звездния хор и той „сеща над челото си, как Бог повява с невидимо крило”./Атанас Далчев/.