Мъка, брате, мъка
Измина точно един месец от 14 юни – деня, в който "архонтството" в България пое по пътя на своето окончателно узаконяване. Надявах се, че в следващите дни ще настъпи някакъв обрат: отмяна, корекция, опомняне, след който нашата Църква ще се завърне в коловоза на досегашните си проблеми, без фрапиращо да предизвиква обществения присмех.
Един месец след това мога – лично за себе си – да потвърдя следните изводи:
1) Всичките ми надежди, че днес Светият Синод може и да действа срещу себе си, срещу свои представители и срещу авторитета на Църквата, но воден от лични амбиции, той все пак никога не би се противопоставил на народа – църковен и нецърковен, рухнаха. Да, за себе си признавам: Светият Синод на Българската православна църква днес действа против волята на здравия разум и православната традиция, против Църквата и против църковно мислещите си чеда. Светият Синод прави това не случайно и не неволно, а целенасочено, дори с известно съзнание за дълготрайните последици от своята политика.
2) Ако досега намирах все някакви аргументи в защита на едно или друго деяние на нашите архиереи, исках да бъда наивен, оправдавах издънките им с неразбиране, недуразумения, манипулации, медийни изкривявания…, с лични грешки в рамките на църковното ръководство – всичките ми такива аргументи вече се изчерпаха, сринаха се. Рухнаха.
3) Колкото и да се вглеждам в себе си, не мога да се обвиня в прекомерна глупост или наивност. Вярвах и още вярвам, че най-напред трябва да се изпитат всички обстоятелства и нюанси, преди да обвиниш някого в нещо. Моята наивност спрямо българските архиереи беше съзнателна, желана, умишлена, синовна – това беше (наистина, от никого непоискана) добронамереност към тези, които поради битово-дебелашкия им трагикомизъм можех да назова големи магарета (но поне православни магарета), но в никакъв случай и "рожби ехиднини". Уви, при "архонтството" вече не става дума за нашенски си магарии, за банално търгашество.
4) Наглостта на архиереите, узаконили "архонтството", не се ограничава до един акт, който да се позамаже с дипломатичност и благоразумие. В своята абсолютна безпомощност да обосноват решението си, те като на шега не се посвениха да го мотивират с формулата "за да не се създава съблазън и смущение в обществото" (Протокол № 16/14.06.2012). Лицемерието им мутира в елементарна варварщина, публикувайки в официалните си органи "превод" от Аристидис Панотис, който самата преводачка окачествява като "интерпретативен". Че това е манипулация – добре; че се атакуват необосновано противниците на позицията на Синода, и това добре. Но да си послужиш с "Цъковен вестник", като го смъкнеш под нивото на жълт парцал…?
5) Да не се заблуждаваме: за създадената унизителна ситуация не трябва да сочим с пръст митрополит Николай или когото и да било другиго. Българският народ заслужава както своите светски управници, така и своите владици. Двадесет години ние, православните християни, прежùвяхме клишета като "бездуховност", "войнстващ атеизъм", "духовна просвета на подрастващите", "консуматорско общество", а усилията ни за реален принос в духовния живот в родината се оказаха – нека си го кажем – може би адекватни, но във всеки случай абсолютно недостатъчни. Признавахме смазващото надмощие на свещопалците в храма, а сега до тях са и храмотворците. Вината е и наша; ще я понесем: ще отстояваме да не ни изгонят от самия храм, оставайки верни на дълга си освен да участваме в богослужението, и да мислим православно.
6) Архонтските събития все пак доказаха по най-ярък начин, че в България православна интелигенция не само съществува, но тя може да действа единно. За голяма жалост архиереите, узаконили "архонтството", припознават православната ни интелигенция еднозначно като враг. Лошо няма: тя интелигенцията е затова – да обира основателни и неоснователни пешкири, но печалното в случая е, че така и не видях поне един престижен православно мислещ мирянин, който да защити Синода по "архонтския" случай. Болното е и друго: през ХХ век в България се говореше за разрив между народ и интелигенция, между власт и интелигенция. Днес със сигурност можем да потвърдим, че съществува разделение между Синод и православна интелигенция. Тук обаче Синодът се оказа много по-неединен, отколкото "някои така наречени интелектуални среди у нас".
Мъка, брате, мъка. Но да се радваме! Политиката на Светия Синод в момента парадоксално допринася за Божията слава – вярвам, че тя действително предоставя поредно доказателство за съществуването на Бога и за светлината на Православието. Защото, въпреки небожествения дух във всички тези дела, в България остават предани християни – предани на Христос и на Църквата Му. Остават и предани клирици – от чистачки до владици. Вярно, сега те са принудени не само да опазят личната си вяра непокътната, но и да свидетелстват за Господа въпреки синодалните решения, станали за посмешище. Изкушението е голямо: да се бориш и срещу света, и срещу безумието вътре в Синода, като не напускаш оградата на Църквата. Но, разбира се, ще устоим. Защото, разбира се, Бог поругаван не бива.
Е, г-н Рикев, за съжаление стигаме до горе-долу едни и същи изводи.
Все пак… заслужаваме такъв вид духовно и светско управление, само ако го търпим. Българите имат хубавата традиция да не търпят фанариотщината (да некажа – фарисейщината). Или поне са имали такава традиция преди.
Много съм разочарован, че и ти се включи в полемиките срещу Св.Синод, наистина не очаквах такова нещо от теб ! Тази така наречена интелигенция като толкова я е грижа за каноните и чистотата на Вярата, защо не каза нищо, когато хората искаха да се върнем към стария календар, който е ЕДИНСТВЕНИЯТ каноничен? А къде беше когато български духовници целуваха ръката на папата, по този начин признавайки сана на един еретик, който се явява и предтеча на антихриста? Дори и човек да е срещу архонтството, трябва да страни от подобни инициативи, които се организират от хора, които са се доказали като безпринципни и протестантстващи когато става дума за каноните и чистотата на Вярата. Като са такива мераклии БПЦ да служи по анатемосания грегориански календар, сега би трябвало да не се противят на Св.Синод и за архонтството- нали за едното го послушаха, даже писаха апологии за новия стил, защо не го послушат и за архонтството? Камен, наистина съм разочарован от написаното от теб.
Най-голямата болка по стария стил е Коледа и Нова Година. Българина е свикнал да преяжда на Нова Година, а по стария календар са пости и или трябва да се преяжда или да сме православни. Та това е болката. Така и не съм разбрала кой е целувал ръка на папата и какво толкова му обръщат внимание. През последните 4-5 години във вестника на Ватикана, който го има и онлайн се публикуват пълни глупости, като възхвала на рок музиканти, които са явни служители на врага.
А Светия синод имитира папата, смята, че е над Евангелието и над Христос. Оправдават се с някакви канони, които май изобщо не са ясни на клириците. Забравили са, че днес има интернет, писанията на светите отци и наставленията на духовните старци се намират лесно и се поръчват лесно. Защо се опитват да заблуждават вярващите? Или са изненадани, че и такива са останали.
Филипе, бихте ли ни обяснили, по кой точно канон на Църквата стария стил е кононичен, че вече три пъти ги изчитам и нито дума за някакъв календар?
Спокойно, братя, има и по-зле от нас. Епископалната църква в Щатите е разрешила венчаването на еднополови двойки в църква. В сравнение с това ниво на отстъпление цялата тукашна архонтска афера изглежда като една мила шега.
В края на XIX в. се борим не само политически да се освободим от поробителя, но тази борба е и срещу духовното робство, защото сме били в диоцеза на Цариградската патриаршия. Според мен, щом сме се борили срещу фанариотството и сме ратували за български духовници, богослужебни книги на български, с една дума – щом сме се борили срещу Цариградската патриаршия, значи това се е отнасяло и до нейните отличия, сред които е и архонтството, ако приемем неговата древност, или с други думи – че е съществувало от времето на патриарх Фотий (IX в.).
И сега се намериха в началото на XXI в. десетина човека, владици от Св. Синод, които искат отново да ни върнат в края на XIX в. Тук взеха отношение миряни, свещеници и дякони – някои от тях бяха за архонтството, други против. Мисля, че този въпрос трябва да се решава от Църковния събор. Не върви някакси десетина човека да налагат на цяла държава и Църква такова решение. Мисля, че ако така остане, без събор, се подмазваме на Цариградската патриаршия.
Мога ли да попитам автора и всички взели отношение по статията:Възможно ли цялото тяло,буквално да се разпада от проказа и гангрени,а една част от него/каквато е църквата/, да е в цветущо здраве/или поне да не е чак дотам засегната/.Не че искам да ставам адвокат на БПЦ,но след като изборите и депутатските места се купуват,медиите са тотална корумпирани и оплюват или венцехвалят според заплащането/по западни източници/,в съдебната система,здравеопазването и къде ли не, цял свят знае какво е положението,май не остава кой знае какъв избор пред нея ако иска да е в крак с чудесните времена в които се опитваме да живеем.Все пак, обвиненията в „консерватизъм и изостаналост“ към нея не са престанали и до днес,но да се надяваме че с наша „помощ“,ще ги преодолее,и в крайна сметка,заедно ще създадем църквата която всички заслужаваме/като всичко около нас!!!/
Отново до Филип: Бих си позволил и една лична бележка към изказването Ви: ние, православните, сме твърди в своята вяра и свидетелстването си за нея, но това не означава, че трябва да се лишим от известна дипломатичност, етикеция, бон тон (наречете го както искате). Ако навсякъде изригваме „анатемосани“ и сочим кой на кого е предтеча, едва ли бихме стигнали много далеч в своето свидетелство.
До Филип: Публикувах мнението си, защото съвестта ми повеляваше да не мълча. Иначе: 1) „Каноничността на календара“ е изключително болезнен въпрос, който днес, в момента, няма лесно разрешение и не може да бъде заклеймен с категоричност. Самият живот на поместните православни църкви показва това; 2) „Целуванията на ръце“ са частни деяния, които бяха остро коментирани именно от православни миряни. Доколкото ми е известно, Църквата никога не е одобрявала подобни дела – нито документално, нито на практика. Друг е въпросът как конкретният случай от миналата година беше потулен; 3) Съгласен съм – православната интелигенция също не е кой знае какъв лук за мирисане, но важното е, че я има и че отстоява своите позиции (понякога единни, понякога – не: но не се бои да ги отстоява).
Благодаря на всички за отзивите и въпросите. Отговарям отзад напред:
До Kiro–kv: Съжалявам, но не разбрах въпроса. Доколкото обаче преценявам хода на мислите Ви, бих казал следното:
Църквата я „създаваме“ всички в момента. БПЦ – всички ние, нейните членове – НЕ се намираме в цветущо здраве, тъй като между нас съществува дълбоко несъгласие по същностния въпрос: църковно ли е това, на което станахме свидетели в последните седмици. Аз наистина бих желал „да съм адвокат на БПЦ“, но за голяма жалост не виждам никакви аргументи в защита на Светия Синод по коментирания казус. Мотивът „да е в крак“ с нашето време е абсолютно негоден: Църквата наистина е длъжна да се съобразява с течението на днешния ден, но също така е длъжна и да върви срещу течението, когато това се налага от Истината. Лошото е, че нашите архиереи съзнават своите дела – в този смисъл мотивацията им „да са в крак с времето“ представлява чисто лицемерие, а не действителна загриженост за Църквата.
До dbachev: Полагането на въпроса в съпоставка с Цариградската патриаршия измества неговата същина. Тук не става дума с кого се сравняваме и на кого се подмазваме (това е само повърхността на дълбокия проблем), а какво правим в самата наша Българска църква и с Православието в цялост. Дори да разгледаме случая в историческа перспектива, решението на Св. Синод отново няма да издържи критика. Относно проблемите с Църковния събор вж. статията на доц. Д. Николчев „Църквата и досиетата“ на този сайт.
До Manol G: Съгласен съм – фанариотщината не бива да се търпи. И все пак православната традиция ни е дала различни примери за упорство срещу този вековен проблем. Тук навлизаме в тънкости стратегически, тактически, политически. Ще имаме ли сили да преминем през тях, опазвайки православното си мислене и съвест? И при Вас, и при Филип – високо ценя младежкия устрем и петровския жар, но позволете да не се съглася с избраните от Вас пътища.
С удоволствие бих продължил дискусията по поставените теми в частен разговор: kamenrikev@gmail.com
До г-н Рикев.Мислех си, че иронията в думите ми е очевидна,но явно съм се надценил!Съжалявам,че го повтарям за пореден път,но авторката на книгата”Каракачаните в България”,въпреки усилията си, за тридесет години изследвания/основно през времето на комунизма/,е открила едно единствено дете от тази група,което не е било кръстено,/извинявам се за погрешната информация,оказва се, че все пак е намерила едно!!!,и не е открила нито една сватба без църковен брак!/Хайде,като сме такива морални стожери, да направим едно изследване,/ама този път да започнем от нас самите/-предлагам на г-н Доцента да го оглави!!!/, колко процента/или може би промила!!!/бяха църковните бракове и кръщенета при нас по това време/Само да не стане-Мъка,брате,Мъка!!!/Не съм си и поставял за цел да защитавам когото и да е,но според мен е за предпочитане, първо да извадим гредите от собствените си очи,тогава да вадим сламките/каквито разбира се има,и то много!!!/, от очите на другите!!!Или пак не съм ясен!!!)
Камен, нали знаете, кой е най-големият дипломат, който също спазва етикета и добрия тон? Този който е казал на нашите прадеди “и ще бъдете като богове!“. Вижте само как са се отнасяли Апостолите към езичниците, дали и те са били “дипломатични“? Нещата, които изброихте, са потребни само в светската сфера на нещата, но когато става дума за Вярата трябва винаги да казваме истината, без значение кой ще се обиди, притесни или засегне. По добре на папата някой да му каже, че е еретик.. Защото ако не се откаже от ересите си, не ще наследи Царството Небесно. Ами какво да кажем за всичките му последователи, които също са се запътили към мястото във вечността , отредено за еретици- по-добре да им се каже в прав текст кой е папата(един предтеча на антихриста) и да се замислят, и дай Боже, някои от тях да се покаят и да станат православни, за да се отвори пред тях пътят към Спасението.
Календарният въпрос наистина е болезнен, но също така е и ясен- новият е календар е от лукавия! Прочетете какво казват Св.Серафим Соболев и Архим.Серафим Алексиев по този въпрос- ако за Вас те не са авторитети и не Ви убедят, то аз със сигурност не бих могъл да го направя. Решението на този въпрос е много лесно: да се върне БПЦ към православния календар, и пак да празнуваме Рождество Христово с нашите православни братя и сестри, а не със западните еретически доминации (към тях спада и католическата псведо-църква), които в момента се задушават от хуманизма си.
И последно: тази така неречна “интелигенция“ засега се е доказала като враг на Църквата. Първо, то не бяха глупости и просташки изцепки в Руската Църква в София, после досиетата на Владиците и как трябвало да подадат оставка и да се покаят ПУБЛИЧНО ( кои са те, че да изискват подобни неща? пълен протестантизъм!). И най-накрая, разбира се, архонтите. Общото между всички тези неща, е че НИТО ЕДНО ОТ ТЯХ не застрашава спасението на нито един от нас, за разлика от новия календар (който създаде смут в Църквата и се яви като инструмент за разколи и до ден днешен е такъв) , и разните изказвания граничещи с проповядване на ерес: например, че Църквата признавала тайнствата на папистите , целуването на ръката на папата и тн.! Дори и да сме против архонтството, не трябва да се превръщаме в йезуити (“целта оправдава средствата“), и да подкрепяме инициативите на тази “интелигенция“. Не е възможно да прогониш злото, съюзявайки се с него!
А Филипе, знаеш ли, какво казват Преп. Мария Скобцова, Св. Паисий Светогорец, Св. Филотий Фарос, Св. Софроний Сахаров и др. за календара и така наречения от теб голем проблем? Ако те не могат да те убедят, че календара е кьор фишек, то и аз със сигурност, – не мога да го направя! Обаче дето се казва, да направим сборуване -светци срещу светци… Чудя се, на колко ли ще е равно това сборуване? 😥
[quote name=“Филип“]По добре на папата някой да му каже, че е еретик.[/quote]
Ми кажете му го вие, Филипе! 😆
[quote name=“Филип“]Ами какво да кажем за всичките му последователи, които също са се запътили към мястото във вечността , отредено за еретици- по-добре да им се каже в прав текст кой е папата(един предтеча на антихриста) и да се замислят, и дай Боже, някои от тях да се покаят и да станат православни, за да се отвори пред тях пътят към Спасението.[/quote]
Горките католици! Има обаче надежда и за тях: Филип ще им го КАЖЕ! Предлагам да го направи на площад „Св. Петър“ по време на някоя голяма религиозна церемония, когато там има най-много запътили се към ада католици. Филип ще застане пред портите на храма и ще попържа и анатемосва всеки, който влиза или излиза от него. Леле, каква гледка ще бъде!..
За Мария Скобцова няма никакви доказателства да е светица, а по-скоро, че е антисветица. Но Бог е милостив, може и да се е покаяла за богохулствата, хуманизма и антимонашеството си. архим.Софроний Сахаров също не е Светец- неговият “мистически “ опит е класически случай на духовна прелест. Св.Паисий Светогорец пък никога не е казвал, че календарът е малък проблем- просто е казвал, че не трябва да се прави разкол заради него. Ако направим такова сборуване, ще видите че на ваша страна са антисветци като Софроний Сахаров и М.Скобцова, а срещу Вас ще са доста истински Светци, които са анатемосали папизма, както и неговото отроче наречено “грегориански календар“. Андрей, аз не мога да анатемосвам- пък и католиците отдавна са анатемосани, и то от много събори и много Светци, така че наистина е добре да го знаят. Повече няма да пускам коментари тук, ясно е, че различията са ни преколено големи, за да бъдат разрешени по този начин. Бъдете здрави!
Филипе, с това твърдение, че преп. Мария Скобцова не е светица… Абе, да не би да искате да кажете, че Църквата е сгрешила? Явно старостилството ви идва в повече! 😉 Чувал съм, че събори са анатемосвали папи, но това, че били анатемосали католиците го чувам за първи път. Ще кажете ли кой събор е анатемосал католиците?
Филипе, личи, че четенето не ви е силна страна, сигурно и затова така скачате срещу интелектуалците, тайно им завиждате… Та св. Паисий казва за стария, уж каноничен стил и календар, че е направен от езичник, новия стил поне бил направен от християнин… Ако стареца Софроний е в прелест, то в каква ли по-голяма ще да е бил св. Силуан Атонски? Нали сте уж богобоязлив, как може да си позволите да хулите Дух Свети?
Смятах да не пиша повече, но се чувствам длъжен да Ви отговоря. Вие знаете ли от кого е била канонизирана М.Скобцова? Това не е православна, ами чисто папистка канонизация! Освен сред “интелектуалците“ и разни новообърнати западняци, никой друг не я почита, и към нея има много критики от други места, както може би знаете. Нито има чудеса, нито почит сред верния народ. Не отричам нейната саможертва, но това, което е писала, и това, което е вършила като монахиня, е голяма съблазън и по никакъв начин не може да се нарече православно! За Силуан не знаем нищо, освен от писанията на архим.Софроний- това житие на Силуан е пълно с теософия и пантеизъм. Докато няма доказателство свише, няма да почитам нито М.Скобцова, нито Силуан Атонски. Вие ако желаете си ги почитайте. И да, една поместна църква може да прави грешки- вижте за пример новия календар, който е очевидна грешка 🙂 И грешка в канонизациите също е възможна- особено в Константиноплската Патриаршия 🙂
В случая не говорим по светски теми, така че падналият човешки ум не може да бъде критерии за нищо! Интелектуалците не са по-близо до Бога от когото и да е било, даже напротив- ако не са отсекли главата на змията(външната мъдрост) както казва Св.Григорий Палама ,чрез аскетика, то тяхното “мъдруване“ става абсолютно плътско и горделиво, което пък ги отделя от Бога повече от всеки друг. В четенето на модернисти като Шмеман, Флоровски, Скобцова, Мен и др. може и да не ми е силата, което следователно ме прави един “непрестижен“ мирянин, но и аз ги четях преди време, и аз бях впечатлен от тях , но после ми стана ясно, че тези протестантски книжлета наистина са само за “престижните“ миряни. Ерудицията ми е прекалено малка за такива видни теософки писатели като изброените, признавам! Този спор е безсмислен, ясно е, че различията ни са прекалено големи, и никой няма да убеди другия. Заради това ви казвам чао. Бъдете здрави, и всичко добро!
Типично в старостилен стил отговор, всичко и всички, които не ни изнасят ги хвърляме в пъкъла, почитаме само тези дето са в съгласие с нашето мислене, това ако не е прелест и себичност гратичеща с оная, на оня княз… Ми той утре като дойде Антихриста, ще ви върне не само стария календар ами и така ще ви гъделичка злобата и егото, че ще се скъсате да му се краняте и осан-вате.
Само дето не разбрахме, щом св. Силуан е теософ, дали такъв е и св. Йоан Кронщадски… Ако се чудиш, каква е връзката между двамата -онова държане на ума в ада и онова, чувство, което цял живот не напуска св. Силун, св. Йоан Кронщадски ги изпросва от Бога за него…
Дами и господа, момчета и момичета! Моля ви от сърце. В такива (а и във всякакви други) дискусии нека проявяваме не само уважение към опонента и събеседника, но като християни – и любов. На практика това означава да търсим логиката и смисъла в изказването на опонента, дори той да е строго критичен и недоброжелателен към нашата позиция. Иначе запалваме искриците на заядливостта и преди да се усетим, вече сме изгубили нишката на дискусията. Дерзайте!