Над Изтока и Запада

Географски Балканът е между Изтока и Запада; духовно той е над тях.

Коя е тази сила, която опазва Балкана – да не бъде и духовно между тях, а го издига над Изтока и Запада? Православната вяра и само тя. Всички останали фактори – географското положение, културата, науката, ислямът, политиката, националните тежнения и аспирации – държат Балкана между Изтока и Запада. Православната вяра го издига над Изтока и Запада, и само тя.

Всички останали фактори – географското положение, културата, науката, ислямът, политиката, националните тежнения и аспирации – държат Балкана между Изтока и Запада. Православната вяра го издига над Изтока и Запада, и само тя.

Няма нищо по-непоносимо от това – да си по средата. Ако духовният, тоест православният Балкан се подчини на географския и остане между Изтока и Запада, той ще заприлича на онова магаре от притчата, което умряло от глад между две купи сено.

За жалост, православният Балкан от началото на 19 век и досега твърде много е приличал на онова легендарно Буриданово магаре, което умирало от глад между две купи сено, не знаейки коя купа да избере. Ту едната купа му се виждала по-едра и сладка, ту другата. Изнемогнало от щуране от едната купа до другата, паднало и умряло. И целият свят се изсмял на магарето като на магаре.

Балканът е заплашен от гладна смърт поради многото бъбриви езици, които го наричат междинен. Или ще умре от глад между Азия и Европа, или едната от тези сили ще го лапне като акула, ако не се издигне над. Над Изтока и Запада.

Христос между Изтока и Запада

Когато азиатецът чете Евангелието на Христос, той казва: това е наш човек, азиатец, отшелник, молитвеник, мъдрец и чудотворец.

Когато европеецът чете Евангелието на Христос, той твърди: това е наш човек, европеец, активен учител, бърз помощник на хората, добротворец, лекар, хранител, хуманист и активист.

Прочее, кой е Христос? Азиатец или европеец, ориенталец или западняк?

Всъщност и едното, и другото. Той е ориенталец във висша степен и западняк във висша степен. Той е ориенталец над Ориента и западняк над Запада. Негова е земята и всички нейни краища.

Стремежът към отвъдното е особеност на Изтока, натурализмът – на Запада. Ориенталецът със скръстени крака в размисъл за вечното и западнякът с отмалели крака в търчане след преходното. Кой от тях е по-близо до Христос? И двамата са далеч от Него. Христос е над Изтока и Запада.

Изтокът е толкова вдълбочен в размисли, че няма време за работа. Западът толкова много работи, че няма време за размисъл. И едното, и другото се съдържа в Господ Иисус Христос, и то в пълна и съвършена мяра.

Тежко е на политеистичния Изток да вярва в човека. Тежко е на материалистичния Запад да вярва в Бога. Иисус представлява човека, Христос – Бога. Две природи – една ипостас. Западът приема на драго сърце човека Иисус и го поставя в "Пантеона" на своите велики хора. Изтокът приема на драго сърце Бога Христос, но не усеща потребност от човека Иисус. А нали Спасителят на света е и Бог, и човек. Христос стои следователно над Изтока и Запада.

Когато говорим за Изтока, имаме предвид къща, разделена отвътре, тоест на две несродни групи народи: мохамеданите и брамино-будистите. Техните светини са Мека, Бенарес и Тибет. Тази разделеност е главната особеност и главното нещастие на Изтока. Когато говорим за Запада, пак имаме предвид къща, разделена отвътре. Това са папизмът и антипапизмът (в различните форми на протестантизма). Това са двата главни пътя на западното човечество – и двата погрешни. Те са заблудата и нещастието на Запада. Христос стои високо над този Изток и този Запад.

Никога нито един от азиатските мъдреци не е могъл да покори Запада. Единственият човек, роден в Азия, който е покорил целия Запад, т. е. цяла Европа и Америка, е Господ Иисус Христос. Единственият ориенталец, който е обикнат на Запад.

И никога ни един от западните учители и идеолози не е могъл да спечели Азия, дори и за най-кратко време. Само един Западняк е сполучил в това: Западняк не по плътското си раждане, а по своята власт над Запада. Това е Иисус Христос, роден в Азия. Неговата власт се е разпростряла над Близкия Изток и на места по-нататък през Средния Изток, както и в Египет и Етиопия. По-нататък на ширенето на християнството на Изток е попречил Ислямът, който е една отчуждила се еврейско-християнска секта. Ислямът се е изпречил като зид между християнска Предна Азия и Индия. Но и това не е без Божи промисъл, който очевидно резервира Христовата победа над целия Изток за бъдните времена.

Балканският Христос

Балканският Христос същият като йерусалимския, синайския, руския, а някога и европейския. Той е един.

Балканският Христос е Христос на Балкана, в балканската драма на живота, балканската носия, балканската песен и символика, балканските въздишки, сълзи и кървави гробове, балканското възкресение.

Виждаме Го във всички светци балкански: в благочестивите царе, благоверните царици и богоносните патриарси и свещеници; в светогорските преподобни монаси, постници, пещерници, духовници и чудотворци; във византийските царе и войводи, които бранеха Цариград и Йерусалим от мюсюлманите; в сръбските жупани, крале, князе и деспоти, които бранеха честния кръст, т. е. правата православна вяра и от мюсюлманите, и от монголците, и от латинските еретици;
в мъчениците с корона, мъчениците – селяци и занаятчии, мъчениците с архиерейски омофор и свещенически епитрахил, с войводска долама и монашеска мантия;

в мъченицата Злата Мъгленска и многото девойки-мъченици през векове и векове;

в мъченика Джордже Кратовец, куюмджия, и многото мъченици-занаятчии през векове и векове;

в мъченика патриарх Гавриил Печки, мъченика дякон Авакум, игумените Паисий Трнавски и Атанасий Светониколски, набити на кол на Калемегдан, и в преподобните мъченици от Агиа Лавра в Пелопонес, и безбройните други през векове и векове;

в светогорските преподобномъченици, които блаженият Акакий е благословил за мъченически подвиг, и в тези, които са били избити и живи изгорени от латинските еретици, и в старозагорските мъченици, и в многото други през векове и векове;

в преподобните наши отци и майки: света Параскева, Евгения царица, Евтимия и другите, и в свети Прохор, Гаврил, Йоан, Йоаким, Климент, Наум, Нектарий, Йоасаф, Василий Острожки, Петър Коришки, Йоаникий Девички, и безбройните други през векове и векове;

в свещеномъченика равноапостолен Козма Албански и в безбройните мъченици приморски, далматински и босненски, които пострадаха от латинските еретици, измряха в дубровнишките тъмници или бяха отровени заради Христа, през векове и векове.

Трябва ли да спрем? Тъкмо сме започнали изброяването. Кой ще именува всички? Кой ще ги изброи? Това са войски от мъченици, мъже и жени, от Солун до Дунав и от Адриатическо до Черно море. Многомилионни войски от свети православни души, които не могат да се поберат в никой земен календар и които са отбелязани само в небесния календар, в Книгата на вечния живот.

Всички те са били подигравани и плюти и бити от неприятеля на честния Кръст, както Христос от евреите. Всички са поели с кръст към Голгота, с трънен венец на главата и с омраза от всички страни, сякаш с тръни облечени – от света изхвърлени през портите на смъртта като последни, а от другата им страна поети от благата Христова ръка като първи.

Наистина, последни от тази страна на портите на смъртта, а първи от онази.
За Христовото име са пострадали от Изтока и Запада, с Христовото име са победили Изтока и Запада – Изтока в лицето на турския ислям и монголското многобожие, Запада в лицето на еретическия папизъм.

На лобното си място са се усещали по-горе от своите палачи: пред източните палачи – над Изтока, пред западните – над Запада. Никой от тях не се е сетил за географията, та да каже: ние сме между Изтока и Запада. Но всички са издигали своите мисли и своето сърце към небето, към вечната Истина, за която са страдали. И с целия си дух и цялата си душа са били над – над Изтока и Запада.

Мир и смут

На Изток царува мир, на Запад – смут.

Мирът започва в човека, но се пренася и върху обществото. И смутът започва в човека, но се пренася и върху обществото.

Откъде е този мир при народите на изгряващото слънце? И откъде този смут при народите на залязващото слънце?

От решените или нерешените въпроси на живота. Ето откъде.

От Истанбул, та чак до Япония всички народи имат вътрешен мир, защото живеят не с въпроси, а с решения, тоест с отдавна решените основни питания, както и преди тях са живели петдесет или сто поколения. Върху тези решения за главното ориенталецът зида, разбира, мисли и върши всичко в своя живот. Нищо и наникъде извън тези решения. Както мюсюлманинът, тъй и хиндуистът, тъй и будистът. А тези три групи представляват цялата огромна нехристиянска Азия, целия Изток.

Великата китайска стена. Картина на Николай Рьорих

В исляма всичко е решено в Корана. И всички решения се свеждат до две думи: Аллах и съдба. Те дават мир и спокойствие на мюсюлманските народи.

В хиндуизма и будизма отново всичко е решено от индийските философи. И всички решения се свеждат до три понятия: карма, дхарма и прераждане.

Невесел е този мир и в двата случая. Невесел е в исляма, защото означава робско подчинение на господаря, на Аллах. Невесел е и във философския Изток, защото означава резигнация, отчаяние, от което няма спасение нито сред хората, нито сред боговете.

На Запад царува смут. Както снежната топка расте, търкаляйки се, тъй и смутът на Запад бързо е нараствал. Бързо е нараствал и е нараснал толкова в наше време, че западното човечество е доведено до непрестанно треперене от онова, което предстои, до разстройство на нервите и често – както никога преди в историята на света – до лудост.

Причината за западния смут е същата, както и за смута на Адам и Ева, когато те се обърнали с гръб към Бога Творец, а с лице към сатаната; същата, както и за смута на Каин, който убил праведния си брат Авел; същата, както и за смута на цар Саул, когато почнал да гони праведния Давид; същата, както и за смута на Ахитофел, който издал своя господар цар Давид и накрая се обесил; същата, както и за смута на Юда Искариотски, който продал за проклети пари своя Учител и Господ и, треперейки от неразбираем ужас, отишъл при Кедронския поток и се обесил.

Все същата причина, а тя е отпадане от Бога и влачене след сатаната. Бог учи бащински и сериозно, а сатаната показва лъжливи фокуснически картинки и привлича глупците към себе си. Със своите отровни сладкиши той лови и примамва лакомите и лекомислените.

Христос и Антихрист. Картина на Иля Глазунов

Западът е в смут. Този смут е създаден от утопията на учените западняци, която ги е излъгала жестоко. Утопията е обезценила за тях всички решения, с които са живеели в мир техните предци, и всички прастари въпроси е отворила отново като раздрани рани. Заради това на Запад всичко е станало проблем и всичко е превърнато в проблем: и Бог, и душата, и моралът, и бракът, и семейството, и обществото, и държавата, и този свят, и онзи свят. Всичко е проблем: проблемът за личността, проблемът за обществото, проблемът за държавата, проблемът за морала, проблемът за икономиката, проблеми, проблеми и само проблеми. Нито един проблем западната наука не е решила. Защото западната наука е желязна четка в ръцете на антихриста, четка, която раздира старите рани и отваря нови.
И защото западната наука е призована от душманина на човека, от господаря на ада, за да създаде смут, многостранен смут, по всички линии смут – както вътре в човека, така и във всички области на обществения живот.

И наистина, господарят на ада е създал с помощта на лъжливата наука на Запад смут, който е нечуван в човешката история.

В смут западнякът си ляга, в смут се буди. В смут вечеря, в смут обядва. Сприятелил се е със смута и говори: смутът е прогрес, смутът е култура, смутът е еволюция, смутът е живот. Примирил се е с липсата на мир Западът, и си е подложил гърба, та смутът да го шиба със своя бич отвън и отвътре, по душата и по тялото, а той да говори: благодаря, така и трябва, туй води към мир, туй води към щастието на човечеството! Примирил се е с липсата на мир и се подмазва жалко на размирието, само и само за да продължи съществуването си за още един месец и още една година.

А Балканът? Православните народи изобщо, които са между Изтока и Запада, а Балканът особено, трябва да се издигнат над лъжливия мир на Изтока и немирния смут на Запада:

над източната философия, която мисли, че е решила всички въпроси, и

над западната наука, която сама признава, че е поставила всичко под въпрос и че не е решила нищо.

Балканът трябва да се изпълни с мир, който превъзхожда човешкия разум, с онзи мир, който Христос е дал на Своите апостоли, казвайки:

– Моя мир ви давам. С мир, който означава радост, и любов, и живот. С мир, който е в Бога и от Бога.

Петстотин години е стенел православният балканец под робство и не се е отчайвал. Когато вече като свободен е избърсал очите си, замъглени от сълзи, и е погледнал на Изток и на Запад, видял е отчаяние и от двете страни: на Изток отчаян мир, на Запад отчаяно размирие. Здравият се намерил между двама болни.

Дали балканецът ще се зарази от единия или от другия болник, или ще им се притече на помощ и ще послужи и на двамата на тяхната болнишка постеля – това е голямата загадка пред него, това е неговият сфинкс.

А ние се молим Христу Богу за Балкана, да се издигне над отчаяния мир на Изтока и отчаяния смут на Запада; над демоничната философия на Изтока и демоничната наука на Запада. Сега и вовеки веков – да бъде над Изтока и Запада. Амин.

Мъчение заради душата и мъчение заради тялото

Изтокът се мъчи заради душата, Западът се мъчи заради тялото.

Изтокът не вярва в земния рай.

Западът не вярва в небесния рай.

За ориенталеца постът е първото условие за спасение. За западняка постът е смахнато отказване от земните удоволствия.

Някога Западът е пазил пост и другите ограничения на плътта заради спасението на душата. Но ние говорим за днешния Запад, за духовния болник, който се бои от поста, да не би тялото му да измършавее. Щом и Църквите на Запад са отхвърлили всеки пост, може ли да се очаква от обикновения човек да разбира значението на поста и да пази пост?

Всички казват това, което е ясно за всички, а то е, че западните народи се връщат към езичеството. Но малцина различават едното езичество от другото. Не към източното езичество се връщат западните народи, а към западното. Защото източното езичество е свързано с тежка аскеза, с пост и телесни страдания от различен вид.

Ако европейските народи се връщаха към източното езичество, те щяха да постят и да обуздават себе си, както правят народите в Индия, Тибет и Китай. Но те не се връщат към това аскетично езичество на Изтока, а към разпасаното западно езичество – към езичеството на своите некръстени предци.

Западното езичество е било кърваво, сурово и разпасано от горе до долу. Такова е то при гърците, още по-жестоко при римляните, и още по-жестоко – при старите германци и франки. Какво са могли да знаят за поста старите гърци, щом пред очите им е витаел постоянно олимпийският разврат на техните богове? И можело ли е да става дума за някакво въздържание при кръволочните римски императори, които имали специални съдове до трапезите си, за да могат да повърнат в тях каквото са яли и отново да ядат? или при римските богаташи, които си поръчвали ястия от славееви езици? За какъв пост и за какво въздържание е можело и да се помисли дори при франкските и тевтонските народи, които са яли сурово месо, размекнато под седлото на ездача?

Отпадането на Запада от Христа означава завръщане на Запада към езичеството, но не към индийското езичество, меко и унесено, а към своето си, западно езичество, кръволочно и развратно, без дух и съвест. Което и става всеки ден пред очите ни.

Ислямът е несъмнено по-духовен от езическия Запад. Защото знае за поста и молитвата, Бога и душата. Наистина, по-духовен е от онези интелектуални парцали, дето се смеят на поста и молитвата, отричат Бога и душата и мечтаят само за земен рай.

Но Ислямът и езическият Запад са сродни в едно: в разбирането на бъдещия рай. Вярно, мюсюлманите вярват, че раят е небето, а не на земята, докато западните езичници си го представят на земята, а не на небето. Може се каже, че топографски тези два рая са твърде отдалечени един от друг, но по същество те са едно и също. Защото и мюсюлманите, и западняците разбират рая като пълнота на телесния живот и пълно задоволяване на потребностите на тялото. За да се сдобият с такъв рай, мюсюлманите се измъчват с пости, молитви и поклони, а западняците – с научни изследвания и социални преврати.

За разлика и от тези, и от онези Индия и Тибет се мъчат, и страшно се мъчат, но не за земния, нито за небесния рай, а за унищожаването на живота, за свършека на преражданията, за безсъзнателност и безчувственост, за Нирвана. Защото за тях животът е Майя, измама, и Самсара, колело, в което се въртят и хората, и боговете. За тях не съществува и небесен, а камо ли земен рай. Та дори и боговете им са в не Рая, а в нещастието на битието, в измамата на индивидуалното съществуване, в колелото на Самсара. И колкото хората очакват спасение от боговете, толкова и боговете очакват спасение от хората.

Точно затова Гаутама Буда е имал смелостта да каже: Аз съм дошъл, за да спася и хората, и боговете!

Истина, лъжливо е разбирането за Бога и човека там, където може да се чуе такъв език. Но не по-малко лъжлив е и езикът на Запада, който говори: Наслаждавай се! Enjoy yourself! Това не само че не е езикът на християнските народи – това не е езикът и на великите езичници. Нито Сократ, нито Платон, нито Аристотел са могли да кажат такова нещо. Казал го е онзи, който представлява изметта и болестта на гръцката философия – Епикур. Той си е позволил да каже тези думи:
– Граби деня! Тоест живей, както ти падне, днес, защото утре ще бъдеш може би мъртъв. Граби всеки нов ден и го смучи до кръв! Това е то западното езичество, допаднало толкова много днес на бившата християнска Европа.

Какво да кажем пред гледката на мъченията на западното и източното човечество – тази огромна панорама на страдания заради една нереална и нереализируема цел?

Нереална и нереализируема е целта, към която се стреми и заради която се мъчи ислямският свят на Изтока. Защото на небето не съществува телесен и страстен рай.

Нереална и нереализируема е целта, към която хиляди години се е стремял и заради която се е мъчил светът на Централна, Северна и Далечна Азия. Защото съществува Бог, единствен и единен, Който е сътворил всички души и Който чака всички души в Своя скут. Самоунищожението е зло и Нирвана е лъжа.

Нереална и нереализируема е целта на езическия безбожен Запад. Раят на земята е рай без пророци; такъв рай не е нито обещан, нито предсказан, нито е бил, нито може да бъде. Раят е там, където е любовта. А любовта е там, където е Бащата. Ето защо раят не е на земята, а на небето, не е сетивен, а духовен, не е харемски, а ангелски.

От всичко това е ясно, че православните народи не могат да стоят между Изтока и Запада – те трябва да са над тях. Особено православният Балкан, който е плакал в робство половин хилядолетие, повече от който и да е друг християнски народ на земята. Балканецът трябва да има остри очи и да различава деня от нощта и житото от бурена.

Недостойно е за балканеца да се колебае между Изтока и Запада, т. е. между ислямския небесен, но сетивен рай, и материалистическия земен рай на западните народи.

Балканецът не е нито ориенталец, нито западняк, нито е по средата между Изтока и Запада. Той е над Изтока и Запада. Защото ясно вижда и прозира, че мъчението на ориенталците е мъчение за смърт и че мъчението на западните хора е мъчение за смърт. Там чрез аскеза искат да добият Нирвана, тук чрез живот в наслади искат да умрат за вечността или да слязат след смъртта в подземията на Валхала, гдето ще се продължи телесната оргия, започната на земята.

Балканецът трябва да се издигне над нечистите райове на Изтока и Запада; той трябва да знае за пречистия рай Христов, който не е нито оргия, нито отчаяние. Само така християнските балкански народи ще могат да се издигнат до апостолската задача – да доведат Изтока към кръщение, а Запада към покаяние.

Та целият род човешки да бъде благословен като едно стадо на един пастир вовеки веков. Амин.

 

 

Видимо и невидимо

Западът се бори за видимото, Изтокът – за невидимото.

Голямо е питането що е видимо, а що невидимо. Това ли е видимо, което вижда телесното човешко око, или това, което вижда човешкият дух? Това ли е видимо, което човекът и волът виждат еднакво с очните си роговици и зеници, или това, което само човекът може да види с някакъв вътрешен зрителен орган?

Модерният Запад гледа с телесния зрителен орган. И какво вижда? Вижда само обвивката на нещата: вижда дрехата на онова, което се крие под дрехата; вижда черупката на охлюва, но не вижда охлюва в неговата черупка.

Никога Изтокът не е вярвал на телесното око. Това трябва да му се признае като заслуга. С това той е издигнал достоинството на човека над вола. На това почива цялата му изтънчена духовна философия. Което окото не е виждало и ухото не е чувало и на ум човеку не е идвало – това е реалността на битието. Всеки ориенталец би се съгласил с тези думи на апостол Павел. Но едва ли някой човек от Запада. Защото западният човек е построил кулата си върху пясък, тоест върху телесното зрение, слух, мирис, допир и вкус. Върху това почива цялата вавилонска кула на западното човечество.

Западът се бори за земя, за земни блага над земята и под земята. И смята за велик онзи, който му завоюва земя или земни блага над земята или под нея.

Изтокът тачи светците и мъдреците, Западът – откривателите и завоевателите. Многобожният Изток е приписвал цялото величие на своите светци и мъдреци на самите тях, а не толкова – или изобщо не – на боговете. Поради това е прогласявал своите светци и мъдреци за богове, вдигал им е храмове и е принасял жертви. Това върши и до ден днешен.

И Западът е приписвал всичко на своите откриватели и завоеватели, Богу – нищо. Но нито е поставял своите велики хора сред боговете, нито им е градил жертвеници. Градил им е паметници от камък или метал – и това е всичко. Никой не се е кланял на тези паметници, не е отправял молитви, не е палил свещи или принасял жертви… Те са като паметниците на гробищата. Колкото живите да не забравят мъртвите. А не както на Изток – мъртвите да не забравят живите. Разяждан от съмнения в единния Бог, Западът още по-малко е можел да смята хората за богове. А това, между другото, е съвсем просто и лесно за Изтока. Съзнанието на ориенталеца лесно се примирява с това, че хората стават богове, а боговете – хора.

За Изтока няма мъртви. За Запада няма живи. На Изток тялото се смята за маска и оръдие на духа. Когато духът изостави тялото, той продължава да живее, било в ново тяло, било изобщо без тяло. Духовете на предците живеят в близост до своите потомци. Затова им се вдигат жертвеници. Цяла Индия, Тибет, Китай и Япония с многото острови са осеяни с такива жертвеници, посветени на духовете. Тези духове участват в живота на телесните хора, техните сродници, а освен тях има и безброй други духове, които са си безтелесни по принцип. Това са духовете на горите и водите, планините и долините, скалите и пещерите, ветровете и бурите, пустините и пътищата, месечината и звездите. С една дума, за източния човек цялата вселена е пълна с безтелесни духове. И спрямо духовете в тяло, т. е. хората и животните, те са като океан спрямо едно малко островче.

Но целият този огромен свят на духовете, в който вярват всички многобожни народи на Азия и Африка, няма център. Няма единен Бог, който да може да се нарече с думите на Писанието: Боже на духовете и на всяка плът. Не, всички тези духове са несвързани, несродни, самоволни и неспокойни. Няма никой, който да различи дясното и лявото. Всичко е размесено, нищо не е благословено. С една дума, липсва Христос, Разделителят и Просветителят.

Но какъвто и да е светът на духовете, източният човек се подготвя усилено и се бори да стане негов член. Защото този видим свят е за него само кратка спирка във вселенската въртележка. Главното е невидимият свят. Затова източният човек и не милее за този живот, нито се бори за този видим свят, който се изпарява като локва вода под палещото слънце на Азия.

Западът е престанал да произвежда светци и мъдреци. Така е, откак папите са престанали да бъдат светители и мъдреци и са се превърнали в политици и комбинатори.

Преди да се случи това, Западът е бил православен, живял е с Христа и се е борил за Царството Небесно. Но след това той е поискал да се отдели от папата, а вместо това се е отделил от Христа. Тогава надеждата на западния човек за духовния свят е била дебело задраскана и вместо да се бори за Царството Небесно западното човечество е започнало да се бори най-безсрамно за земното царство.
Такава е новата и най-новата история на Европа. Тя протича изцяло под този знак – на покоряването и експлоатирането. Това западняците казват, това и вършат. Да се покори природата и да се експлоатира – разбира се, не като Божие творение и не с Божията благословия, а като ничия собственост, като неприятел, да се изстиска напълно в името на моментната наслада.

Ала защо е всичко това? Мигар западнякът не мисли за това, че ще умре, пък все едно – покорил, не покорил? Тъй се пита учуден ориенталецът.

Не! Западнякът никога не мисли за смъртта, докато не вдигне температура от 40 градуса. Той няма кога да мисли за смъртта. Той няма кога да мисли и за живота. Той не мисли нито за живота, нито за смъртта, а само как да покори и да експлоатира: земята и въздуха, огъня и водата, растенията и животните, братята и сродниците, съседите и съседните народи и държави. Той е открил смисъла на своя живот: да покори и да експлоатира, и бърза бясно към тази цел. Той не вижда духовния свят около себе си, а щом не го вижда, значи и не вярва в него. Само окултизмът понякога го плаши. Църквата не го плаши; папата още по-малко. Но този черен спиритизъм, тази черна магия му вледеняват костите. “Има нещо!“, “сигурно има нещо!“, прошепва; прошепва го сякаш с някакъв срам или с някакво повърхностно угризение на съвестта. Това обаче не го задържа в бесния му устрем, нито уталожва неговата страст: да покори и да експлоатира. На този грозен път са го тикнали неговите "велики хора", откривателите и завоевателите.

Православните народи трябва да се издигнат над двете проклятия – както над източното, така и над западното. Недостойно е за тях да се борят за онзи духовен свят, който съществува в представите на Изтока, нито за материалния свят на Запада. Божии са небето и земята. Съществува духовен свят, дори по-мощен и многоброен от онзи, който познава Изтокът, но този духовен свят не е самоволен, самодеен и хаотичен, а подвластен на Христа Бога, който е казал: Даде ми се всяка власт на небето и на земята.

Не можеш да отнемеш от Бога нито небето, нито земята. Това е особено ясно на православните балканци, които всеки ден говорят и свидетелстват: отнето – проклето.

И тук следователно Балканът не може да стои между Изтока и Запада, а само над и единия, и другия, за да свети и на единия, и на другия. Над Изтока и Запада.

Превод: Андрей Романов

Сп. Мирна, 29/2007 г.

Коментари

коментара