Перспективата пред православието



Може да харесате още...

24 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Цялата тази статия или по-скоро вопъл е едно недоразумение. Колегите от софийския Богословски факултет правилно са отказали на Чурешки трибуна за неговите псевдоисторически фантазии. Терминологията му е пълна мътилка: „исихастката поведенческа логика у обикновения българин“. Бай Ганьо не е и чувал за исихазъм, а още по-малко го практикува. „Хора, които вече знаят няколко чужди езика и които комунизмът ограмоти“. Напротив, възпитаниците на комунизЪма не знаят дори български и остават функционално неграмотни. Преди те бяха идиотизирани с идеология, а сега с шоута, порнография и политически цирк.

  2. Златина каза:

    Отдавна не бях чела по-голям абсурд. Така се получава обаче, когато комплекси направляват мисленето ни. Чухме, че Христос е бил българин, а не евреин, раят е някъде под Балкана, тук е пъпът на световните религии, а глаголицата е космическа азбука… В този дух е и горната статия – вместо честен опит, макар и болезнен, да разберем защо сме на това дередже и защо българският житиен календар е най-беден откъм подвижници, да не говорим, че старчество въобще нямаме, авторът предлага да се лъжем, че българското православие щяло да спаси света… Безличието никога никой не е спасило. В статията е тотално объркано топлохладното отношение към вярата със „нищетата на духа“ – които са противоположни понятия. Да не говорим за бисери като „пропагандата на православието в България“, „българската логика била по-силна от руската“, а пък „науката зависела от силата на логиката“.. Жалко.

  3. chorbalan4o каза:

    „да не говорим, че старчество въобще нямаме“ като нямаме да умираме ли??? ако са като м.Михаил -не,мерси. не ми требват…

  4. Златина каза:

    chorbalan4o, видимо не ти требват.

  5. xenox каза:

    че българите единствени са се вързали на онези приказки на Христос да не се отвръща на злото със зло и да се търпи неправдата, а през това време сърбите избиха българите в македония, гърците направиха геноцид срещу нас в тракия, а румънците – в добруджа.

    все братя православни!

  6. portos каза:

    На тебе може и да не ти трябват, но хората масово внасят „старци“.

    А сега сериозно – Ако българските богослови не бяхте такива лешояди, плагиати и хапливци, нямаше да е нужно г-н Чурешки да навлиза в такива блатисти територии като тази на самомнението ви…

    Г-н Чурешки, поздравления за смелия опит. Дори да сте сбъркали, тези не са достатъчно грамотни, за да ви критикуват…

  7. Дон Кихот каза:

    Твоята наглост и арогантност започват да дразнят. Християнството е смирение и самокритичност. Или си такъв, или вън от Църквата!

  8. chorbalan4o каза:

    „Християнството е смирение и самокритичност. Или си такъв, или вън от Църквата!“

    по твоята логика и ти трябва да се самоизгониш. да ме прощаваш,но и при теб тези качества не са в изобилие.

  9. dbachev каза:

    Ще Ви разкажа една кратка история. През 1994 г. подадох сигнал едновременно до ВАК и ръководството на СУ. Бях депозирал при двете ведомства една публикация в Духовна култура от 1981 година, с 90 на сто текст чисто плагиатство, преписана публикация от акад. Державин. Накрая имаше десетки съчинения в „Използванта литература“ и с тях се внушаваше: „Видите ли, колко е компетентен и знаещ този доцент“ (тогава беше доцент, сега – професор, от старите преподаватели в Духовната академия при БПЦ, сега Богословски факултет).

    Там е работата, че си създадох врагове и пътят към площад Св. Неделя 19, седалището на Факултета ми е затворен. Бях под силен натиск и накрая, понеже ме заплашваше уволнение, изтеглих сигнала си. Но въпреки това, всички там ме мразят, не ти е дума. Има мои състуденти, преподаватели, но не смеят да приказват на улицата с мен спокойно. Страх ги е вероятно от нещо.

    Защо Ви го разказвам? Просто защото никога няма да Ви вземат там. Не сте техен човек.

  10. portos каза:

    Когато вярвам, че говоря истината, г-н доцент и архимандрит, не изпитвам абсолютно никакви притеснения дали постъпвам християнски или не, защото „говоренето на истината“, особено тогава, когато трябва да бъде подкрепен един ерудиран и принципен мъжр като г-н Чурешки, няма как да излезе от рамките на християнската нравственост.

    А ти, освен в академизма и ерудицията си, в нещо друго дали вярваш истински??

  11. portos каза:

    Смирението и самокритичността са част от християнството. Може да
    се проявяват, а може да отстъпят място и на обратните качества, при нужда.
    Но в същината си християнството е споделено битие, диалог, литургия… винаги
    Г-н Чурешки се опитва да ни върне към оптимистичния подход към битието, което християнството е имало винаги. Той – историкът е по християнин от тебе – богослова!
    Мисля да напиша нещо по въпроса – Колко се различава това, за което ти говоря от 1) твоят еклектичен пиетизъм и 2)квазиакадемичния гуруизъм, представен в коментарите тук от… да не й споменавам името на дамата…

  12. atila каза:

    с риск да обидя автора, мисля че правилно е постъпило ръководството на Богословския факултет. Материала би трябвало да има гриф „фентази“.

  13. atila каза:

    „Ако българските богослови не бяхте такива лешояди, плагиати и хапливци…“ Плагиати е имало винаги и във всички области, нямам поглед върху българското богословие и не се наемам да го коментирам, не съм и специалист в тази област. Но мисля, че всеки специалист във своята област трябва да бъде и строг и хаплив. Моят път към православието е дълъг, минал съм откъде ли не и видял какво ли не. Бях на места, където всички говореха за Бога, но Бог го нямаше. Всеки тълкуваше сънищата и прищевките си и втълпяваше на другите, че това му е от Бога. Всеки беше богослов и всеки имаше своето откровение, на което всички ръкопляскаха и викаха браво. Днес си давам сметка, че ако не са били онези хапливци, дето като хиени са скочили да бранят едната буква в спора „омо -оми-усиос“ и в хилядите подобни ситуации като тази, днес не само нямаше да има православие, нямаше да има и Църква. Братя, не се обиждайте, но в България нещата не вървят, защото всеки разбира от всичко. Не се сърдете на специалистите в дадена област, ако вие не сте такъв, бъдете сигурен, че те много по-добре знаят как да си свършат работата. Преди няколко дни реших да се справя с една водопроводна тръба в дома ми. Е, наводних се и си отворих щети за 2700 долара (според застрахователя) – гръмна ми ел инсталацията. Водопроводчика оправи положението за 30 минути, а аз получих урок за цял живот.

  14. portos каза:

    Продължавай да плащаш на богословите както на водопроводчиците (т.е. с нагласата, че парите ти ти откупват „твърде тежкото задължение“ да осмисляш вярата си и да свидетелстваш за нея с дело или слово) и си въобразявай, че си православен. Самото понятие хомоусиос не те прави непременно православен – католиците и две-трети от протестантите също изповядват хомоусиос. Има и много други неща, едно, от които е и отношението към богословието, което е дело на Църквата, от която и ти си част, а не на платена прослойка, която още от зараждането си е надменна, а с течение на времето става и кухо-претенциозна.

    Хайде аз сега да те попитам – батака в БПЦ още колко време трябва да бъдат чакани „професионалистите“, за да го „оправят“.

  15. atila каза:

    по думите ви съдя, че сте ентусиазиран млад човек, горящ от желание да оправи всичко тук и сега, на мига. Колко ли ще гори пламъчето? Вижте, тук не става въпрос за осъзнаване на вярата. Щом съм извървял пътя до тук, говоря конкретно за мен, значи съм се осъзнал. Мислите ли, че всеки един (не говоря за номиналните членове) в православието правилно осмисля вярата си? И все пак, колкото и погрешна или еретична представа да имат по един или друг въпрос на вярата те се спасяват или ще бъдат съдени като православни. Защото ние се спасяваме в църквата, колкото и личностно да е това. Но това не значи, че трябва да излезем на улицата и да проповядваме собственото си осмисляне. Дадох пример с „усията“ за да подчертая, важността на малкия детайл, видим за специалистите и подминаван от дилетантите. Днес и аз и вие смело обсъждаме тези неща, но има откъде да ги прочетем и разберем. Как мислите тези тънкости хора от улицата ли ги изясняват? Днес има над 2 милиона християни и всеки осъзнава някак си вярата, но струва ми се вие твърде рационалистично подхождате към проблема. Относно батака в БПЦ, струва ми се, че Time is really up. Нали и в Библията пише, че нищо не става „без волята на Отца ми“. Все пак първите няколко века гъмжат и от учители и от бащи на Църквата, но те нито предотвратяват ересите и разколите нито канализират живота на Църквата в едно право русло. Така че не очаквайте от „професионалистите“ чудеса, те са длъжни да кажат, а който трябва да чуе, слуша.

  16. portos каза:

    Нищо нямам претенцията да поправям, още по-малко тук-и-сега.

    Аз просто споделям „откритията“ си и това е моя начин да вървя напред и да осмислям все повече.

    Вярвам че. така помагам и на други в пътя.

    Не си позволявам обаче да пиша нищо, в което не съм сигурен.

    Колкото до нашите „професионалисти“, смятам че повечето са на ниво – „хвани единия и покрай него сритай още десетима“, затова да са живи и здрави преводачите ни, които превеждат автори, дето са наясно поне със собствените си идеи.

    Не намирам за богословски перфектна статията на г-н Чурешки, но пък я смятам за смела, искрена, авторска, интересна. Такива неща трудно и рядко могат да се кажат за трудовете на „вашите професионалисти“.

    Въпрос на вкус, нали разбирате.

  17. atila каза:

    Тоест, да благодарим на преводачите, че превеждат чужди богослови? Тоест пак специалисти, професионалисти, но чужди? Явно проблема не е в българските богослови, а в българина по принцип. Може би годините в странство ми дадоха възможност да преосмисля много неща и да видя народа си отстрани, такъв, какъвто е. Индивидуалисти, често пъти със огромно самочувствие и още по-често без никакво покритие. Най-точно описано от Й. Хаджийски в неговата „Оптимистична теория за българския народ”. И ще излезе, че автора на статията е имал смелост и искреност да каже нещо, което меко казано не е вярно? Смелост в наше време се иска за да се каже истината, за останалото всички говорят. А на вас явно или автора ви е приятел, или някои от коментаторите не ви се нрави и просто искате да го подразните…

  18. portos каза:

    Авторът ми е приятЕН. А коментаторите, които пишат без да са наясно какво точно пишат, са точно двама – да се изчервят, че да не ги посочвам:-)

  19. portos каза:

    Ще ви посоча точно двама от превежданите (покойни) – о. Георги Флоровски (професионалист… филолог) и Николай Бердяев (професионалист… философ).

    Та, дали бихте им платили да ви изясни понятието хомоусиос?

    Аз им се доверявам повече, отколкото на настоящи български гл. асистенти или архонти разни на манастирски мандри, хабилитирани и титулувани доценти.

    Дали е само въпрос на вкус или е и на духовна и умствена хигиена? Да поговорим ли затова??…:-)

  20. atila каза:

    Мен затова ми беше мисълта. Единият философ, но религиозен, другия филолог, но също и богослов. Вярно, не са българи и добре че е така, ако бяха сигурно щяхте да ги изядете, както мен в този сайт. Съжалявам, че имах неблагоразумието да попитам. Просто имах друг опит, представа и нагласа за православието и православните. Но те определено не са свързани с българи и България. Явно ние твърдо на сериозно сме взели авторовите твърдения за съхраненото в старобългарските книги. Жалко, първия ми опит за контакт с местното православие само засили цветовете на картинката, която си бях създал за хората и страната ни. А тайничко си вярвах, че греша…

  21. portos каза:

    Твърде сте ми плъзгав за истински диалог, простено-прости и лека вечер (ако там при вас е вечер)

  22. iliana каза:

    все пак не бързайте с обобщенията. ако забелязвате – говорите си с един човек. все пак една птичка пролет не прави, нито прави българско богословие, нито – българска глупост :-)))

  23. atila каза:

    имате право. Може би не почуках където трябва, вероятно не почуках и както трябва. Ще опитам пак, врати много.

  24. atila каза:

    простете. Интересен речник имате! Може би хлъзгавината идва от Уест Поинт академията, така са ме учили – никога не откривай повече от една карта на масата и винаги да имаш няколко в резерв.