Пластмасова вяра



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. resimeni каза:

    Едно време в учебника ми по английски за някой си клас имаше статия, наречеа „А Complete Kiitsch Guide“ (Пълен наръчник на кича). Имаше и подходящи илюстрации – Тадж Махал в стъклена топка с падащ сняг, Айфелова кула-острилка и разните им подобни. Забавно беше, кой не ги е виждал, кой не се е изкушавал да си ги купи (или да ги купи на познати). И – откровено казано – кой няма поне една подобна джаджа у дома… Но беше време да се появи и фигурка на Христос. След светещата Тайна вечеря и иконки с вентилатор и брокат, как да не очакваме нещо подобно. Жалко само, че допускаме лошият вкус на Запада да ни диктува какво да избираме за себе си. И че хората носят в църква за освещаване „икони“ от незаменимите магазинчета „по лев“. Ами така ще е, като оставяме вярата ни да се превърне в суеверие и като „приземяваме“ Бога от небесата -просто защото така е по-лесно …

  2. Heinie каза:

    resimeni, бих казал, че това не е плод толкова на лошия вкус на Запада, колкото на неспирно бълващата евтини продукти китайска пластмасова промишеност.

  3. toshev2006 каза:

    По-трагичното е, че често свещеници, на които им донесат подобни „икони“ /стенни часовници с образа на Христос или Дева, икони в глинени гърнета имитиращи счупено или древност, новоизрисувани кичозни икони върху гнили парчета дърво и проч./ ги освещават, вместо да обяснят кротко, че това е кощунствено, и ако някой желае да има вкъщи икона, да си купи една хубава православна икона, та дори хартиена репродукция.

  4. леонор каза:

    Влезте в притвора на Катедралния храм във Варна и вижте що кич е събран там……И това минава за икони. Тъжно е………

  5. Дон Кихот каза:

    Карикатурите на Мохамед не са поместени в „белгийски таблоид“, а в датски вестник. Но докато мюсюлманите са ревностни във вярата си и веднага протестират по целия свят, ние правим постоянно компромиси с нея и постепенно се обезличаваме.

Споделете в социалните мрежи