Празник
Хората щастливо ритаха във въздуха, докато се въртяха на паротропера. От него звучеше волна песен. Удряше се в планините и се връщаше обратно. Аз вървях боса по росната ливада и също нямах основания да бъда нещастна, докато не чух текста на леещата се волно песен. На всеослушание лирическият герой с мазен глас изявяваше копнежа си за женска плът.
Та пееше той за малки стегнати цици. Заслушах се, защото не знаех, че модата на силиконките е отминала, след като и чалгарите, проявяват вече толкова изискан вкус.
А той, лирическият герой, продължи, и премина всякакви граници. Вече пееше и за още по-интимни органи от женската физиология, наричайки ги най-откровенно с истинските им имена, но не както ги наричат в учебниците по медицина, а както човек би могъл да ги чуе в сръбска псувня. Застинах на място и плахо с периферното си зрение се огледах наоколо, защото човек не може в такъв момент открито да гледа в лицата на хората. Изглежда нагло или най-малкото тъпо. А аз много исках да видя реакциите на хората в тая ситуация.
На никой не му трепна окото. Никой не изглеждаше озадачен, скандализиран или потресен. Лицата им грееха щастливо, докато се въртяха и пореха въздуха, а тия долу ръфаха царевица, набиваха понички, палачинки, захарен памук, скара, захаросани ябълки и петлета. Майките си караха количките, бабите си водеха внучетата за ръка, бащите и дядовците купуваха с кисело изражение китайски боклуци, но неудоволствието им бе само от това, че харчат пари за глупости, а не за бира. По отношение на песента – нямаше никакви реакции от никого.
В такива моменти, човек не знае какво да мисли. Ясно е, че не съм лудата аз, защото случващото се наистина е абсурдно. Но възможно ли е всичките стотици хора да са превъртяли, или да са с такъв нисък интелект, че да приемат и това за нормално? Възможно ли е ние да сме това? Ние, българите? Възможно ли е атеизмът да е унищожил всички сетива до такава крайна степен?
Всички ония, които отнеха на децата възможноста да имат алтернатива на тая низост, които унищожиха бъдещето на България, които не допуснаха децата да узнаят за Бога, за красивото, стойностното, за силата, за любовта. Всички те ще са сред първите жертви на тия деца. Те ще ги лекуват, те ще се грижат социално и синовно за тях, те ще им осигуряват пенсиите, те ще ги ненавиждат, когато са най-слаби и безпомощни и ще гледат на тях като на ненужен товар. Ще желаят смъртта им, за да се освободи жизнено пространство и жилищна площ. Ще изпитат жестокостта на децата, когато са най-беззащитни и безсилни.
И нека тогава не упрекват Бога, а да знаят, че лично са допринесли за низоста и жестокоста, за духовното разтление, сред които, ще си отидат в крайна горчивина от тоя свят, който създадоха.
На тоя свят най-страшното е да си атеист на прага на смъртта. Болката тук е непоносима, а отвъд е ужасът. И нищо не можеш да направиш. Виждаш восъчните лица, сенките, протягат се ръцете на отвъдното все по-настойчиво и властно. Накрая се предаваш. Абсолютно неподготвен излизаш от тоя свят и влизаш във вечния.
Възможно е и да преувеличавам. Това да е била мила, закачлива песен, а аз, понеже идвах от прекрасна служба в църквата, да се изживявам като някаква крайна моралистка. Това ще решат читателите, които уверявам, че описаното е истинско и се случи на събора в Кокаляне, където от преживения стрес си загубих… ключовете.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
…“кой родител ,ако детето поиска хляб,ще даде му даде камък“?…
всъщност това не се отнася до българите.
Познавах едно момиче,чиято майка й беше забранила да ходи на църква и я „буташе“ по кръчмите,защото там се забавлявали младите хора…а после се случиха тъжни неща!
Това е нашата народопсихология! И да, г-жо Георгиева-това сме ние българите с нашите занижени критерии за всичко…
съгласен съм с написаното и мисля че причината хората да бягат от църквата е преди всичко отстъплението на свещено и църковно служителите престъпленията към православието които се вършат в много наши монастири и храмове буди в пъти по голямо отвращение и съблазън на тези черноризци въобще не им пука живеят тук и сега
Всеизвестна е пошлостта на голяма част от масовата култура. Все пак, доста странно ми се вижда, че съществува точно такъв текст, какъвто препредава авторката на статията, при това, пят на събор:
„Та пееше той за малки стегнати цици. ……………………………………………………………………. пееше и за още по-интимни органи от женската физиология, наричайки ги най-откровено с истинските им имена, но не както ги наричат в учебниците по медицина, а както човек би могъл да ги чуе в сръбска псувня.“
Странно, наистина!….. 😐
За първи път през живота си чувам думата „паротропер“. Въртележка ли означава? Бих препоръчал на авторката да си подобри правописа. Думи от ж.р., които завършват на -Т, се членуват ТТ. Не е „възможноста“, а „възможността“, не е „низоста“, а „низостта“, не е „жестооста“, а „жестокостта“. Някои думи като „смъртта“ обаче са правилно написани.
Къде е този събор? В самото село или до манастира? Димитровградската фирма „Пайнър“, която пере милиарди и явно има височайше покровителство, превърна чалгата в национална култура на прехода. Оплачете се на нея. Да не би пошлото шоу на Мадона да е нещо по-свястно?
Paratrooper е парашутист. А по панаирите това е някаква атракция, в която те връзват за кръста с въже и те размятат нагоре-надолу.
Не се ядосвайте,няма да се оправим!
Проф. Рачо Попов – етнолог: На Симеоновден се правят различна гадания.
http://www.focus-news.net/?id=f12799
Дон Кихотте,
Така ми звучи по-английско, извинявай,
не е въпросът в правописа, а в правомисленето, православно, с болка, отчаяние, погнуса, страх, отвращение и зрънце светла надежда, че дълбоко в сърцата си сме по-чисти, отколкото от съскането на мръсните ни езици, па макар и римувано съскане… Момичето го е заболяло сърцето, а ти и сипваш Отчески сол в раната, бящински загрижено с Христова любов!
Мдааа… тъжно.
Вулгарността на новото време се срещна с традиционната селска дебелащина и двете образуваха ужасна сплав.
Допускам, че е имало и други отвратени, но едно от най-тъжните качества на нашия народ, което го и съсипва, е ужасната, почти робска покорност, пасивност и примиряване. Учудвам се, че все още не са ни видяли сметката нови диктатори. С нас човек може да прави всичко.
Един от начините , по които се е запазила българската народност през вековете, това е , че на съборите, родовите и селските празници чорбаджиите са плащали за да се пеят религиозни, епически и исторически песни, които са държали будна цивилизационната съвест на българите. Днес профанацията е голяма, защото комунистическата култура ни задължи да мислим за банални, ежедневни и „народни“ неща, без да се взираме във висшите стойности на битието. Народът обаче има нужда и от развлечения, защото само с духовност и с умствено преклонение пред висшето не може да се живее. Животът е шарен и тази шарения е красивото и загадъчното на сложното явление, наречено „човешки живот“. А иначе нашата култура следва тенденциите в световната култура, която също е простонародна, т.е. профана и се прави от хора, които не са ходили на училище, каквито са рокгрупите и попидолите по цял свят. Още повече, че рокмузикантите, имат ореола на борци против комунизма, което си е чиста проба фалшива героизация.
Ilgro,
За каква „сол в раната“ става въпрос? Аз съм съгласен с авторката, въпреки че намирам тона й донякъде за истеричен. А по отношение на правописа нейните грешки са налице, а не са измислени от мен. Правописът свидетелства за културата на един човек и една нация. Не можем да бъдем патриоти и православни, ако не сме културни, ако не сме прочели една книга, а се прехласваме по цял ден от ТВ сериалите, които са също вид чалга.
споделям мнението на Дон Кихот като смятам че написаното е повече чувствено плод на емоцията и не мисля че е било толкова необходимо да рекламираме текста на песента дословно нека се концентрираме върху доброто положителното в живота ни надявам се да не съм засегнал авторката не това е целта ми
„За каква „сол в раната“ става въпрос? Аз съм съгласен с авторката, въпреки че намирам тона й донякъде за истеричен. „
🙂 И аз съм съгласен!
Действително-въпрос е и на тон, на стил. Всички имаме минуси в това отношение-кой повече, кой по-малко, но трябва да имаме и достатъчно [b]самокритичност[/b] , да [b]отчитаме и да разграничаваме детайлите[/b] в нашата „продукция“ и в критиката на останалите, [b]да не се отдалечаваме[/b] прекалено от стремежа към безпристрастно излагане на факти и обсъждането им, да запазваме максимална [b]трезвост[/b]!…Иначе, за никакво православие не може става дума, или най-много-само за половинчато такова!…
Относно бележката на Дон Кихот за правописа – защо редакционният екип на този толкова хубав и професионален сайт не назначи коректор? Няма как всички, които публикуват в него, да имат висока езикова култура. Хубаво е, че авторите и преводачите в него са с различно образование, различни професии и т. н. Да коригира грешките е работа на редакционния екип. А още когато се влезе на главната страница на сайта вляво, където има връзки към последните мнения във форума, е пълно с граматически и правописни грешки. Грешките намаляват четивността на текстовете. Погледнете руските сайтове, които са не само с добър дизайн, но и много добре оформени в езиково отношение.
Синодалният сайт на БПЦ назначи коректор – защо не го направите и вие?
Още нещо: откакто започнахте с новия дизайн повечето от текстовете, включени в темите на сайта, не се отварят. Отварят се само онези, които се състоят от един-единствен текст – например последните две. Но когато опитах да отворя „Езерният праведник“ – темата се отваря, но щом опитам да отворя някой текст от нея, се връща към главната страница на сайта.
Отговорът на твоя реторичен въпрос е тук. Кликни клипа:
http://www.youtube.com/watch?v=rkRIbUT6u7Q
Благодаря, отче, за клипчето! Посмях се от сърце :)) Вярно, липсата на пари в много сфери е факт, но всички трябва да се стремим към по-доброто.