Религията – нищо страшно
Дъщеря ми тръгна в първи клас в Германия, в Бон – така се случи. Записахме я в католическо училище до жилището ни.
Училището – чисто, подредено, с много цветя по прозорците, грижата за които е на децата. Децата до 4-ти клас учат само сутрин. Голямото междучасие – 30 минути, задължително се прекарва на двора, децата ядат сандвичите, които носят от къщи (с черен хляб) и пият сокчето си. По време на едно междучасие, дъщеря ми леко треперела от студ и учителката я попитала – ти взе ли си тази сутрин студен душ?
Веднага фрау Гутхоф ни постави въпроса – тя ще посещава ли предмета „религия”. Ние с баща й, отговорихме – не. Дъщеря ни е кръстена в православната вяра, как така ще посещава часа по католическа религия? Да, ама след първия час, който тя изкара сама в двора на училището, решихме, че е по-добре отговорът да е „да”. И така започна.
Това бяха най-интересните часове за детето ми. Рисуваха в час, водеха ги да слушат меса в католическия храм наблизо, пееха песни. Когато дойде първата Коледа, или всъщност преди нея, имаше тържество в училището, на което децата облечени в техните традиционни тъмносини кадифени рокли с бели якички, пяха католически коледни песни заедно с родителите си и беше една чудесна вечер.
Тогава си помислих – в кое училище в България се събират пред Коледа родители и деца и пеят заедно песни?
На другата година, пак пред Коледа, отидохме до един голям хипермаркет, извън града, да напазаруваме. Каква беше изненадата ни, когато на паркинга, отпред пред магазина заварихме много хора със семействата си, с колички – приготвили се да влязат в хипермаркета, но спрели и под звуците на оркестъра изпълняваха коледни песни. Беше сумрачно, те стояха на студа и пееха – всички заедно. Нещо ме сграбчи за гърлото. Какво би ни обединило нас, българите като народ, ако не вярата? Така, както е обединила тези германци.
Дъщеря ми вече порасна. Не стана католичка.
Всъщност какво научи тя от часовете по религия – формира си правилна представа за християнството; разбра че има и други религии (ислям, юдаизъм, будизъм) и всеки е свободен да изповядва една или друга религия според вътрешното си чувство, възпитание, традиции, народност, т.е. научи се на толерантност към вярата на различните хора.
Не стана монахиня, ако от това се страхуват родителите на децата, които ще изучават религия в училище.
Отнякъде трябва да се започне и защо това да не е едно културно отношение към религията и вярата на хората, едно формиране у децата на важни понятия като добро и зло, милосърдие, любов към света?
Нещо дребно и необходимо.
Да, моето схващане е, че трябва да се изучава религия в училищата.
Ох…Ох….колко деца православни страдат от ненаучени родители, дано Бог да прости на епископите!
За епископите ли се молите, отче?
Пък аз се моля да не ги оставя Господ на „праведния Ви съд“.
Ще се състезаваме ли в молитва?!
Иоане на ейромонасите Бог ще трябва ли да им прощава или само на епископите? Ти какво направи в скучая, даде ли някаква позитивна мнение или поука не виждам нищо друго от тези два реда дето си написал освен вайкане и критика. Някакво решение за проблема, ако има такав(според теб има проблем)? Това е Проблем не само на теб, а и на всички СЛУЖИТЕЛИ в БПЦ. Се някой им е виновен и крив!
«О жалкие ромеи! – пророчески писал из своего затвора монах Геннадий Схоларий, после подписания Флорентийской унии и за 14 лет до падения Константинополя. – Зачем вы сбились с праведного пути: удалились от надежды на Бога и стали надеяться на силу франков? Вместе с городом, в котором скоро все будет разрушено, отступили вы и от благочестия вашего! Милостив буди мне, Господи! Свидетельствую пред лицом Божиим, что неповинен я в этом. Обратитесь, несчастные граждане, задумайтесь, что вы делаете?! Вместе с пленом, который скоро постигнет нас, вы отступили и от отческого предания и стали исповедовать нечестие. Горе вам, когда придет на вас суд Божий!»
Виж брате, има скръб, която не е вайкане, а болка, а особено боли когато това се случва в собствената епархия. Аз се моля за епископите и не ги осъждам, защото, ако Бог поиска от мене простия йеромонах отговор, то колко повече ще се изиска от тях. Цялата отговорност в църквата лежи на раменете на епископите, отговорност за всяка душа, епископ нали означава надзирател, и как да не се молим за тях? Подобни статии като тази уж искат да изпишата вежди, па изкарват очи. Знаете ли колко пъти идват родители до мен и искат моето съгласие да ходи на католически уроци? Когато им кажа, че това е нередно и децата могат да идат в църквата на вероучение, те започват да ми вадят вода от 100 кладенци, че не било добре да се дели детето от другите деца. Ей за това рекох ох..ох.. Децата по-късно не стават католици,да, но седят между два стола и се стига до следното изречение от статията:“ т.е. научи се на толерантност към вярата на различните хора.“ За кава толерантност говорим? Праославните са призвани да обичат ближния, а не да го толерират! Но когато си ходил по кривата пътека е ясно, че ще дойдеш до грешния адрес. Решението е родителите сами и заедно с децата си да идват в православната църква, а не да рекламират католишкото менте.
http://frognews.bg/Frog/
index.php?option=com_content&task=view&id=5359&Itemid=1
Ето затова се появяват такива публикации.
Бог да Ви благослови , отец. Прав сте, но проблемите с Православната просвета са много по-големи: те започват с богословите, учени-ненаучени, минават през противоречивите практики в различните храмове, за които се коментира-като да пристъпваме ли по-често към Свето причастие, тайната на изповедта,която се нарушава и голямата недостатъчност да се дават правилни духовни съвети, които да развиват уникалната личност на християнина, а не да го разболяват религиозно или да го съсипват и още много неща.“Вълците в овчи кожи “ са много, защото както пише Игнатий Бречанинов „времената са оскъдни“. Какво да се предложи освен служещите в храма да разгледат сами себе си, пък тогава да искат да спасяват души, защото често кръстът им е огнен-погубва, а не спасява.
Кати, не е проблема в лошото свещенство, то се озлобява и става такова, когато хората престанат да идват в храма или идват не за да чуята, какво им проповядва свещеника, а за да решават някакви си лични проблемчета. Помните ли думите на Господа: „не ги гледайте какво правят, а ги слушайте какво ви казват“, тогава е имало същите отношения както и сега. И сега ако заспорим ще стигнем до въпроса: кое е било първо, яйцето или кокошката? Не е възможно всички православни свещеници да са келяви, има и такива на които можем да се доверяваме. Хората гледайки дърветата спряха да виждат гората.
„а ги слушайте какво ви казват!“
Как да не е проблем, отец, те нищо не казват!!! Като мълчат-голямото мълчание; като говорят – „пророкуват“ и нищо не става; като проповядват – проповедите им са достатъчно анемични-не оглеждат темата от всякъде(по-добре да си четем книгите на светите Отци вкъщи), че иначе „ако имаме достатъчно вяра“-ще преместим Стара планина в Рила и обратно;използват незнанието на пасомите си, за да ги манипулират; да не говорим калко много се интересуват: кой-кой е-или за да го осъдят или за да го използват, или за да изгонят. Може и да има достойни свещеници – сигурно те са достатъчно просветени , мъдри и грижовни, почтени към доверената тайна- бих искала да познавам такива, за да прославя Господа.
Брате Йоане, пишеш ни, че „Цялата отговорност в църквата лежи на раменете на епископите“.Зная, че го искаш да е така, но припомни си иконата с Господ Иисус Христос и намерената овца на раменете му.Истинският пастир намира загубената овца, въпреки че знае писаното:“ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.Синът Божий, верен на Своя Отец, че няма да изгуби поверените му, преди да изрече от кръста „Свърши се!“, повелява на Св.апостол Петър: „..паси Моите овци!“.Доколко Св.Тайнство „свещенство“ е преминало и в нашите епископи ще е видно пред Него от това, дали изпълняват Господовата воля, да пасат овцете Му.Това е Божият цяр за да не „куца на две колена“ Църквата ни.
Въпреки, че не съм съгласна с вас изобщо, не мога да скрия колко ми хареса израза ви:
„Хората гледайки дърветата спряха да виждат гората“.Много дълбочина има в тия думи и вътрешен смисъл.
Нещо не мога да разбера защо се смята, че православието и католицизма са различни религии. Нали имат един Господ – Исус Христос! Различна религия е исляма, защото мюсулманите вярват в Мохамед, а отричат Исус да е Господ. Юдаизма, знаем, е началото на християнството, от там дойде Христос. Така че, нека църковните отци, да не гледат само в своята епархия, а да дават свобода на хората и да ги учат, че Госпос е един, и католици и православни и протестанти издигаме един ГОСПОД, една Троица. един СПАСИТЕЛ – ИСУС ХРИСТОС!
искам да цитирам само Библията в следното:
Послание на коринтияните глава 14
Който говори на непознат език, той не говори на човеците, а на бога защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни
А който порокува, той говори на човеците за назидание, за увещание и за утеха.
Който говори говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува назидава ЦЪРКАВТА!
Който говори на непознат език нека се моли за дарбата и да тълкува, защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
Тогава ще се моля с духа си но и с ума си.
Но в църкавата предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други а не десет хиляди на непознат език.