Светинята в постмодерната епоха
Светиня в постмодерната епоха?… Но има ли изобщо място за нещо свято под това ниско небе, осветлявано не от Божията месечина и звезди, а от фаровете на хилядите коли и огньовете на банките и баровете, от огънчетата на запалките и светлинките в святкащите очи на техните посетители?
И все пак, какво точно представлява постмодерното? Има ли тук някакъв нов феномен? Християните спореха и с модерната епоха – може би това "пост-" като преосмисляне и преодоляване на предишното ще донесе някому помирение, избавление?
Уви, за Балканите преодоляването на модерното през 90-те се оказа наистина преодоляване на всичко модерно в най-буквалния смисъл. Ние изгубихме почти всичко, което имахме като образование, медицина, социална осигуреност, качество на живот. Завърнаха се болести и мизерии, познати само от литературната традиция. Ние, балканците, можахме да усетим „постмодернизма” на гърбовете си. Разпад на държавността. Изведнъж се оказахме в разцвета на гангстеризма от 20-те. Това е то балканският постмодернизъм. Нима такава ще е съдбата на целия свят?
И да, и не. Разбира се, световният и балканският постмодернизми се различават. Световният е далеч по-фин и перфиден. Но да не забравяме, първо, че тъкмо световният постмодернизъм – особено в политически план, но и като обща криминализация и бездуховност – изигра решаваща роля за сформирането на балканския; и второ, че балканският просто отразява в по-сгъстен и гротесков вид чертите и тенденциите на световния.
Като говорим за голямото съсипване на нашето общество през 90-те години и в момента, не трябва да забравяме, че истинската голяма поквара на човешките души не се роди в нашите страни. Източникът му е външен. Ние бяхме наплюти от жлъчката на една култура, доминираща в света, която не признава доброто и злото, хубавото и грозното, високото и ниското като ориентири, която благославя животинското и разпуска на воля всички грозни страсти; култура на всепозволеността, на нулевите стойности, на човешката нищожност, на самоугаждането и лакомията. Тези грозни насочвания, а не вътрешните проблеми на патриархалното балканско общество отровиха нашите извори и затлачиха душата на нашата младеж.
И все пак балканската твърдоглавост е нещо забележително. Въпреки всичко Балканите и Русия остават с цялата си мъка и мизерия земя на Христос. Огънчетата на храмовете, огънчетата на Христос греят, святкат навсякъде из нашите градове. Минали през многовековни изпитания, ние усещаме Божието присъствие много по-ярко, отколкото стерилният Запад с празно лице и празно сърце е в състояние да стори. Ние познаваме реалността на Духа. Душата на народа не е изгубена.
Вярно е, трябва да се борим за един по-добър поминък и материално бъдеще – ако не чак постмодерни, то поне модерни. По това няма спор. Но може ли обществото на човешката нищожност да бъде нашият идеал? Епископ Николай (Велимирович) казва: „Истина, хората с много надежди гледат на Запад и чакат оттам да изгрее слънцето. А аз стоя обърнат на Изток и знам, че слънцето скоро ще се роди. Защото виждам зората да руменее.” Ако сме способни да се възродим, това ще стане въз основа на ценностите на православната цивилизация, а не на фалшивите стойности на чуждите туристи.
Идеологията на постмодернизма твърди, че няма една истина, абсолютни ценности, опорни точки. За нея те са в основата на тоталитарния мироглед, който иска да „поправи” реалността и да репресира правата на „Другия”. В името на толерантността и на „Другия” всяка убедена сериозност и строга воля трябва да се размият. Това е плурализмът: да приемаш всичко и да не вярваш сериозно на нищо. „Що е истина?” Лъжливи са понятия като дисциплина, дълг, подчинение, воля. Не трябва да отстояваш правото си, да следваш съдбата си. Нямаш право да наречеш приятеля приятел, врага – враг. Защото е „нетолерантно”. Защото е нелиберално.
В процеса на всекидневния живот това се отразява като скачане от едно развлечение на друго, един образ на друг. Светоусещане на пеперуда. Мозаично съзнание сред безбройно сменящите се реклами и телевизионни отражения. Под това телевизионно-компютърно небе наистина се забравя и изглежда някак нереално, че камъкът е корав, че огънят пари. Че верността е дълг, а измяната убива. Ако очите на телевизионните коментатори можеха внезапно да видят и да се взрат в подобни прости битийни неща, те биха се изцъклили от изумление като стъклените очи на гущери или мухи. Но такава опасност не съществува. Плуралистичният свят е виртуален, той съдържа не неща, а релации.
Добре е, че балканците с техните корави глави все още не са приели и няма да приемат това светоусещане.
И така, приятели! Да се радваме ли на нашата съдба или да я оплакваме? Нима още от вечността тази мизерия е била предопределена за нас? Да, била е. Нека веднъж завинаги да свикнем със своя път и да разберем, че мъжественият обича съдбата си. Този живот, това общество са наистина взети като от романите на Достоевски. Радвайте се и веселете се, защото това е идеалната среда за християнина. Къде другаде той ще може да покаже на що е способен, да пречисти и спаси душата си, ако не сред бурята, ако не в страданието? За да раздадеш имота си на бедните и да положиш душата си за приятелите си трябва да има бедни и приятели, които се нуждаят от това. Това е тъкмо евангелската ситуация. Страданието пречиства, изостря сетивата на духа, висшата чувствителност, извайва човешкия лик. „Което не те убива, те прави по-силен.” Древна истина е, че изпитанията правят волята воля, а благополучието разваля и съсипва. В спора с хаоса на грозната, предизвикателна реалност се раждат мъжественият дух и ярката човечност. Волята за борба весели мъжкото сърце. Тъй се раждат истинските характери. Тази мъчна епоха ни е пратена не за да се съсипем, а за да се издигнат нови поколения, които ще коват по нов начин съдбините на своите народи и ще бранят по-добре техните светини. Нима потомците на коравите бранители на Христовата вяра срещу нейните врагове от Изток и от Запад не струват вече нищо и в жилите им тече и ври не чистата алена кръв на смелите, чисти духове, а зелената и блатиста на героите от сапунените сериали?
Колкото до плурализма – няма какво да се плашим от плуралистичните уловки и мъдрости. И не трябва да им позволим да размекнат нашия дух. Няма плурализъм в реалността; образите се раздвояват и разтрояват само в погледа на пияния, в окото на трезвия картината на света е бистра и центрирана около един център. И в най-плуралния и постмодерен свят, който можем да си представим, хлябът ще храни, а отровата ще убива. Огънят ще си остане огън, снегът ще е бял, кръвта рубинова. Честта ще е чест, предателството предателство. Спорът между Аз и Ти ще се запази заедно с още по-страхотния и съдбовен сблъсък между Ние и Те. Борбата ще решава съдбините на народите. Крачете спокойно по реалността: тя не е мека като кал или блато, а твърда като камък. Този свят не е шоу и телевизионните изпарения няма да замъглят съзнанието на отговорния и настойчивия.
Това, че един упадъчен свят набляга върху развлеченията и разтухата, го прави още по-далечен от реалността на трагичното човешко битие. Човек е пасионарно същество, той се разкрива в борбата, в спора. Кой народ ще надспори другите? Разхлабващата мечта за „хубав живот” размеква волята ни и отвлича вниманието от строгите истински цели на човешкото битие на Земята.
Списание Мирна, бр. 20 [поръчай]
Следвайте ни
Добрият и честен Андрей за съжаление храни илюзии и наивизъм. Не знам какво е положението в Сърбия и Гърция, нито в Русия. В България модерността се донесе от комунистите и най-големите защитници на европейската идея са комунистите и техните духовни и биологически наследници. Решението за влизане на България в ЕС е взето на ХІV конгрес на БКП, която трайно и дългосрочно ще командва. Андрей казва „борба“ и „чест“. Тези понятия, скъпи ми приятелю Андрей са унищожени в България. Тук властват принципите на мистичната конспирация, селския даскал, какъвто е дон Кихот, обявяван за един от най-учените мъже на БПЦ, пресметливостта, научните и културни маневри с цел запазването на привилегиите на комунистите, които вярват, че са избрани от хода на историята. След 1878 година мистичните конспиратори у нас изместват религиозния култ на българите, който по традиция е култ към истината и знанието към култ пред светската сила и мощ. Светостта иска актуален човешки пример в БПЦ, а не материя.
Напълно и изцяло съм съгласна с написаното. Поздравления за Андрей, който така млад е прозрял нещата.
Единственото, което мога да си пожелая, е chingis поне веднъж да прочете нещо и след това да се замисли и да помълчи малко, а не всеки път да замърсява пространството с безсмислените си писания. Извинявам се, ако съм била по-рязка, но е много дразнещо, почти винаги е извън темата и нищо ново не казва.
Драга ми Daniela,
В Библията ясно е казано – няма нищо ново под слънцето и всичко ново е добре забравено старо. Затова пиша дразнещо – да не се забрави старото. Не те познавам, но това, с което не съм съгласен със статията на Андрей, когото много обичам и уважавам е, че християнството има външни врагове. Врагът е нашето собствено аз и състоянието на БПЦ, която под формата на православие всъщност ни предлага йеховистки будизъм. Андрей предлага да бъдем евангелски и да раздаваме и да се жертваме за ближния. Това той ще го направи, аз съм сигурен, защото за него вярата не е хоби и интелектуално развлечение. Колцина от номинираните публични представители на БПЦ ще го направят? Вярата е жива и иска доказателства на живота, ежедневно, непрестанно , без умора с милост, жал и съпричастност. Липсата на любов и на мъдрост в делата на официалната институция и общественото й учение е най-големият враг на християнството, а не масонството, католицизма и исляма. А БПЦ се готви да финансира БСП.
Тамплиери и в Русия. –
http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2010/02/04/vnimanie_iniciirovana_ocherednaya_provokaciya_protiv_rpc/
Не смятам ,че е наивна,защото доброто винаги ще побеждава злото.
Доброто винаго ще побеждава злото ,ако мислим в по-широки мащаби във времето.
Докато модерния свят иска днес да му е хубаво ,иска всичко ,тук и сега .затова такова мислене ,като на автора се смята за наивно ,но далеч не е такова.
Чингиз, прощавай брате, аме не би могъл да си избереш по-подходящ псевдоним! Ти отдавна си завладял центъра на коментарите, а в дуела ти с Дон Кихот, само държиш ръжена насочен, та да не би да си позволи да спори много по периферията. 😆
Брате, Андрей изложи красноречиво православната християнско-балканско-българска позиция. Погледа му е ясен, но за да разбереш повече, ти сам трябва да навлезеш по-дълбоко в учението на Нашият Господ, Исус Христос. Трябва ти Дух на Истина, не на критицизъм и отрицание. Лупата на плурализма и фокуса на либерализма, а и всички други предишни и бъдещи световни политически и социални изобретения, доктрини и идеологии , размазват и обръщат истинският образ и злото става норма в очите на гледащите през тях, а който гледа през очите на Вярата, не се лъже!
Ангрей гледа през очите на вярата.
Това е!
Надценил си ни Андрей ,много си ни надценил . „Радвайте се и веселете се, защото това е идеалната среда за християнина. “ – така е ,но ние мразим съдбата си ,проклиняме отредената ни участ, гледаме с омраза и завист към ближния и ако само имаше някой да ни предложи замяна -ще я приемем с най-искренна радост. Ние сме уморен и тъжен народ.
Страхливият и пасивен човек търси успокоениe и решение на противодествията в някаква изконно спасителна идеология. Общество, което не може да надрасне възпроизводството на етнико-религиозната си идентичност не може да създаде силна култура. Всъщност за такова плашливо затворено общество, да стоиш на едно място значи да бъдеt устойчив. За тази цел се създават и обслужващите митологеми за галактическа мисия и световен принос на българщината. Хората живеещи в подобни общества изпитват страх от всяка реална съпротива, както вътрешна, така и външна, поради което копнеят за абсолютна детерминираност на живота си от някаква тотализираща инстанция или идея: църквата, партията, държавата, панславизма и т.н. Чрез реална свобода не може да се мисли създаването на силно общество; за този тип мислене свободата е, или анархия, или съвпада с абсолютната необходимост на подчинение пред отвъдна сила.
Редът не е и не може да бъде израз на свободна споделеност и напасване на сили, той винаги е резултат от еднопосочно силово налагане. Този модел може да е единствено релевантен за светоусещането на изнасиления от западните ценности балканец, но не може да се впише в европейската културна традиция. Всяко движение извън традиционно определеното не може да се осмисли позитивно, именно поради което пасивния модел на възприятие на живота възприема всичко „отвън“ като рушащо хармоничната традиционна даденост. След като нямаш сили да се справеш с всяко активно противодействие, необходимо е да си скриеш главата като щраус в царството на подреденото идеализирано минало и да поддържаш етно-религиозен хомогенизиращ ред, възпроизвеждащ послушни и пасивни поданици, които няма спор не създават големи проблеми. Но дори и “вътрашните“ врагове (и най-често именно те) подсказват незвъзможността за поддържане на общинно- затворническия модел за живот, самият той подкопава собствените си основания.
Г-н Николов, поздравления за добрият стил! Категоричността на мнението Ви, определено ме накара да се усмихна. Безспорно мисията на Христос на Земята е спасителна, но понятието идеология не може да побере в себе си размера на Господният размах, промисъл, план и действие, както никое човешко понятие не може да надскочи Божиите определения. Включително и говоренето на висок стил.
Впечатлява ме обаче друго, че Вие абсолютно безрезервно и безкритично приемате модела на заподно-европейските общества за единствена алтернатива и мярка, по която ние да измерваме себе си.
Държа веднага да кажа, че аз дълбоко не мога да се съглася с това! Цитирам Ваше изречение; [quote name=“Ф.Николов“]Общество, което не може да надрасне възпроизводството на етнико-религиозната си идентичност не може да създаде силна култура.[/quote]
Мислите ли, че Япония, страна която във всички аспекти на своето развитие се базира изключително на собствена вътрешна концепция и светоусещане може да бъде наречена слаба?
И тя, Япония, определено не е единственият пример. Мислите ли, че западни общества като германското, френското или английското, макар и споделящи и изглеждащи на пръв поглед , особено днес, като един цял социум, не пазят в сърцевината си народната си идентичност, уникалност и историческа памет, които всъщност ги правят толкова колосални в нашите очи. По-точно във Вашите очи. И тъй като те, вашите очи, са приковани във великата световна цивилизация, то позицията БЪЛГАРИН и още по-точно, БЪЛГАРИН-ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН, Ви изглеждат почти нелепи. А алтернатива има и тя е във нас! Моля да не мислите, че заклеймявам Европа и нейните достижения. Единствено критикувам Вас, заради заслепението ви.
Ред иде да кажа нещо и за Христовата Църква, която вие нареждате до властови парадигми. Вие явно не принадлежите на църквата, защото иначе бихте знаели нещо много характерно за Нея и за вярващите, които я съставят. Единомислие!
Единомислие, което е далеч по-интернационално и от това на най-разнородната тълпа радикални глобалисти по цялата планета.
В това вселенско единомислие ИМА място за другостта, защото Царят Христос, дойде за всички. Без изключения!
За това и Неговата Църква вече обитава по целият свят и Тя е по-устойчива от всяка политическа власт и всяко философско учение.
Световната история го доказа и го доказва ежедневно.
Никой народ не е пренебрегнат и всеки от народите е призван да вплете във аналите на Вечността частица от себе си, да покаже своята уникалност, своят принос пред Бога.
Това прочее е състезание за силните, а не за слабите! За смелите, а не за страхливите! За зрящите, а не за слепите!
Съгласен съм с Вас, че басните и глупавите измишльотини за галактическата мисия на българите са много много дразнещи и също толкова безпочвени. Но всичко това е плод именно на загубата на единност, единомислие и …църковност!! Погледнете народа ни колко е жалък без вяра! Без Христова вяра!
Но има едно кътче където българщината е съхранена и пребъдва. Където вълните на историята са се пречупили и където бъдещето на България е осигурено. Това е Светата Българска Православна Църква! Ни повече, ни по-малко!
Като казвам, че Църквата Българска е единствен истинен стожер на българският народ и дих, аз казвам, че всъщност това е Сам Христос, който има добър промисъл за народа ни.
Ето, след като Той видя усилието на българите за собствена църква, Той ни я даде! След като Той видя усилието на българите да имат свобода, Той ни я даде. И дори границите на новоосвободената ни държава бяха начертани на основата на териториите изначално приели да бъдат под юристдикцията на Българският Екзарх, Антим I, по чието застъпничество Руският цар прие освобождението на България като лично дело.
И прочие 🙂
Андрей говореше именно за тези неща! Помислете Г-н Николов, и макар да не може да бъдете напълно съгласен със мен, което смятам за напълно нормално, впрочем противното би било ненормално 🙂 , но поне можем да тръгнем във някаква посока. Заедно?!