Серафим Роуз – живот и дело

ОТЕЦ СЕРАФИМ РОУЗ е американец, познат и обичан днес в цяла Русия. Всеки в Русия, който знае нещо за вярата на предците си – православното християнство, знае и името на о. Серафим. Книгите му, казват хората там, могат да променят живота ти.

Един обърнал се към Православието американец, който прекарал няколко месеца в Русия, написал: „Когато се срещам с руснаци, след като разберат, че съм американец, те неизменно и развълнувано ме питат: „Познавахте ли о. Серафим Роуз?” Поразителен е фактът, че почти всички знаят за него, дори децата. За тях о. Серафим, писанията му и свидетелството за живота му в Христа са крайъгълен камък за възкресяването на светата Русия в наши дни”.

В годините, когато религията им е била осмивана, а основите й – подкопавани от атеистичната държава, о. Серафим говорил открито на хората в Русия против духа на интернационалната безбожност, помагал им да не се срамуват от своята вяра, давал им сила и кураж да продължат да се борят. Той говорел на сърцата и душите им по начин, който осмислял дългите десетилетия преследвания, страдания и чистки.

Преди повече от двадесет години книгите на о. Серафим стигнали от Америка до Русия, били преведени и нелегално разпространявани от единия край на Русия до другия, напечатани на пишеща машина. По-късно, с идването на свободата в Русия, те започнали да се публикуват открито в масови тиражи като книги или в списания. За тях започнало да се говори по телевизията и радиото. Книгите му станали достъпни навсякъде – дори на сергиите в метрото и по уличните будки. Така, точно както някога Русия занесла пълнотата на Истината – Православието – в Америка, така сега Америка, посредством о. Серафим, връща тази Истина там, откъдето е тръгнала.

В други православни страни, особено онези, които някога са били подчинени на комунизма, о. Серафим също е широко обичан, книгите му се публикуват и четат, а името му се почита. Книгите му са преведени на гръцки, сръбски, румънски, български, грузински, латвийски, полски, италиански, френски и малаялам (южноиндийски).

КОЙ е бил този човек, който, макар познат само на малка част от хората в богатия плуралистичен Запад, е направил такова невероятно впечатление в страдащите източни православни страни? Кой е бил този проникновен духовен философ, изникнал сякаш от древен Патерикон? Кой е бил този монах „пустинник”, чието име в Русия е потопено в легенди за отшелническия му живот в пустошта?

Отговорът е, че човекът, станал известен като о. Серафим Роуз, бил обикновен, прям и, най-вече, честен американец. Той пораснал в слънчева южна Калифорния, на няколкостотин мили от Холивуд и Дисниленд, а родителите му не знаели почти нищо за Православието. Майка му искала единствено той да има успех, баща му – да е щастлив.

Разказът за о. Серафим Роуз не е просто историята на един човек; той е разказ за това какво може да се случи в съзнанието на американската душа, когато Бог докосне в нея струните на праведността.

Честността на о. Серафим му дала възможност да проникне през мрака на времето в което живее не само заради сънародниците си, но и заради онези в далечните, поробени земи. От малък той се бунтувал против лековатостта на съвременното американско общество: против неговата отдаденост на светското, против материализма, лекомислието и досадния му рационализъм. Като част от този бунт, той се присъединил към безпокойството, отчаянието, нихилизма и моралната анархия на „сърдитите млади хора” от своето поколение – прогресивните интелектуалци, бохемите и битниците. Неговият прям, саможертвен характер обаче го измъкнал от безкритичните и забранени форми на бягство на неговите връстници. Дори идеите и практиките на будизма, които по онова време тъкмо набирали популярност на Запад, оставили душата му празна и търсеща.

Именно тогава Бог се разкрил пред тъгуващата душа на о. Серафим и започнало обръщането от модерния американски бунт към древното апостолско православие. Когато той наистина дошъл в Православната църква, преминал със замах през външното и се насочил направо към същността и сърцето на различното от света християнство. Той осветил пътя за други честни, прями американски души да го последват, защото те също чули Божия призив за праведност.

Отец Серафим има и друга страна, която го прави особено скъп за сърцата на православните християни зад желязната завеса. Както отбелязва неговият дългогодишен събрат монах: „Отец Серафим беше човек, който знаеше как да страда”. Той знаеше стойността на изкупителното страдание, видя го проявено в християнските мъченици и изповедници на собственото си време и съзнателно го прегърна – не само външно, чрез трудностите на уединения си монашески живот, но и вътре в себе си, в „сърдечната болка”, която характеризира истинската християнска любов. Преди да открие Истината, той страдал от липсата й, след като я открил, той страдал заради нея.

АВТОРЪТ на тези редове беше духовен син на о. Серафим, спасен от него за Христовата любов. Първоначалните ми впечатления за него бяха, че той е най-мъдрият човек, когото бях срещал и че сякаш принадлежеше на друг свят: той беше човек, мъртъв за себе си и за всичко в този свят, с взор, отправен към Небесното царство. Благоговеех пред него. По време на следващите ми посещения до манастира и моите разговори с него, постепенно започнах да опознавам Оня, Който живееше в него. Но не познавах него: не знаех историята за това как се беше превърнал в човека, който беше. Едва след смъртта му научих за живота му преди, за тъмнината, от която беше излязъл. Това увеличи благоговението ми още повече – пред Христа, Който го беше преобразил в нов човек, пред самия о. Серафим, който беше позволил старата му същност да умре така пълно и, заедно с апостол Павел, да умира всеки ден (1 Кор. 15:31). Разбрах, че не само първото ми впечатление за него е било вярно, но и това, че то едва беше докоснало повърхността на една дълбока тайна, която светът никога не може да проумее: повторното сътворение на една душа чрез благодатта на Иисуса Христа.

Докато стоях до ковчега на о. Серафим в простичката манастирска църква и съзерцавах лъчистия небесен образ върху лицето му, плачех от благодарност. Благодарях му, че ми бе дал Истината – безценния бисер, заради който си струва да продадеш всичко от този свят.

Днес, когато изминаха вече две десетилетия от смъртта му, виждам огромния потенциал на постигнатото от него в прекалено късия му живот от четиридесет и осем години. Моят живот е само един от милионите, които неговият е докоснал.
Чувствам се длъжен да разглася посланието му, да върна на другите това, което той ми даде. Чрез него съвременна Америка принася собствен плод от древно, мистично християнство. Америка все още не осъзнава дълбочината на това християнство – скрито от всяка земна врява и суета, част от другия свят, от Царството Божие.

 

Превод: Людмила Митева

Текстът е авторски предговор към едноименната книга, издадена от ИК Омофор. [поръчай]