Спомени за старец Софроний



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Мила Мила,

    Не сте ли ли чували, че съществителните в българския език се членуват пълно и непълно? В тази хубава статия навсякъде е писано „старец С.“ Не си съчинявайте собствена граматика, макар и с най-благочестиви намерения.

  2. Пламен Евгениев Сивов каза:

    „Старец“ в случая е съществително собствено, и по-точно прозвище. Прозвищата се членуват с непълен член „Майстора и Маргарита“, „Дякона“ (тоест, имаме отклонение от общите правила за членуване).

    В някои случаи тези съществителни се употребяват и без никакъв член – „монах Михаил“, „майстор Манол“; или пък изобщо всички, които касаят някаква йерархична, професионална или групова принадлежност – „поручик Бенц“, доктор Иванов, архимандрит Павел 🙂

    В конкретния случай „старец“ не е съществително, определящо възрастта, а особена духовна категория в православната традиция и употребата му по правилата за прозвищата, включително и без членуване, е оправдано.

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Има опасност да се върнем към монтанистката практика на измислената йерархия, успоредна и конкурентна на законната в Църквата. Повечето от тези старци са измислени авторитети като Паисий, който твърди, че руснаците щели да превземат скоро Истанбул и да възстановят Византия, или че помаците в Северна Гърция не били българи, защото някои от тях се кръщавали с „гръцки“ имена като Георги и Димитър. Не на нас тия!

  4. Пламен Евгениев Сивов каза:

    Едва ли от граматиката ще тръгне отстъплението. Мисля, че разбирам опасенията ти, но в случая не става въпрос за „успоредна йерархия“ – доколкото например категорията „светец“ не е част от йерархичната структура на земната Църква. Преди да бъде канонизиран, св. Силуан Атонски също беше дълги години наричан „Старец Силуан“.

    Може би това е начинът – с понятия като „старец“ – съборният разум на Църквата да изрази своето предчувствие за една бъдеща прослава и канонизация.

  5. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Dear Friends and Colleagues, On the eve of the 20th anniversary of the Fall of the Berlin Wall, welaunch the website: http://victimsofcommunism.bg/, a virtual memorial forthe victims of communism in Bulgaria. In long-overdue remembrance of theseunsung heroes we affirm our още hope that the bitter lessons of history willnot be forgotten and that the crimes of communism will never repeatthemselves. With best regards,Nora Dimitrova

    …………..

    Модерният гностицизъм –
    http://archiman.livejournal.com/

  6. Мили ми Дон Кихоте,
    Пиша ти като Сервантес, който си е загубил ръката в кръстоносната битка с турците, а обществото с манталитета на Санчо Панса не го е оценило. Първо, драги Кихоте, пиши на български език. За християнството и запзаването на българския език са се пролелели реки от невинна кръв и са изплакали тонове несправедливи сълзи. Второ, не се занимавай с дребните правописни грешки, защото очакваме от теб да пазиш духа, а не буквата на закона, в твоя случай надеждното българско образование. Трето, като те питам какво си направил за българите, както се те питали ченгетата навремето, имам предвид не твоите стати, лекции, беседи и сказки, а колко бедни си изхранил, колко слаби си подкрепил, колко болни си посетил с надежда за тях, колко страдалци си утешил, колко истини си защитил с цената на обиди и хули, колко сираци и вдовци си подкрепил и колко българи си ободрил с надеждата, че истината ще излезе, както казва Раковски? Това е питанката, а не въпроса за публикациите.

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    До другаря с монголския прякор:

    Напразно ме предизвиквате. Смятам за ненужно да се изповядвам онлайн и да се хваля за делата си. Бог ги знае по-добре от всеки човек.

    ………..

    20 години –
    http://archiman.livejournal.com

  8. До дон Кихот,
    Не те предизвиквам драги ми Доне. Предизвикателството е ако започна да ти давам рецензии на книгите и публикациите, с които се надяваш да спасиш душата си. Само ще отбележа – светски професори в областта на религията и българската етнология, светски специалисти в областта на социалната и здравната дейност, светски специалисти в областта на просветата и културата, светски специалисти в областта на организационните и политологичните проблеми на обещството. Значи, публикациите на духовенството ни имат много сериозна културна конкуренция със здрав и дисциплиниран Разум. Какво остава на Църквата – дела по Христа, братолюбие, грижа за ближния, ангажимент към верните и способност за тълкуване и обясняване на Божията воля и промисъл, което светската разумна дейност не иска да изяснява, а вероятно и не може. Затова те питам за делата ти по Христа – езиковите гимназии, информацията и пътуванията допускат познание и ценз, което не е подлвластно на силовите действия на Църквата.

Споделете в социалните мрежи