Сърцето на блудницата
Малко повече красота, малко по-малко съвест – и хлъзгавият път в живота на жената е осигурен. А ако красотата е твърде много? И ако съвестта не че съвсем отсъства, а е затихнала, заглушена от шума на песните и уличната музика?
Тогава настъпва истинската беда. И няма да помогне името, дадено в чест на Божията Майка. Името Мария ще остане благословено, но животът ще бъде подъл, изпълнен със скверни сласти, които, дай Боже, да бъдат изхвърлени с времето.
Всяка история има своя предистория. В дадения случай тя не ни е известна. Не знаем нито кой е бил първият съблазнител, нито каква е била причината за ранното напускане на дома. А и последвалият път надолу, към разтворената паст на ада, е описан само в най-общи линии. По-подробно не бива и да се пише за него, за да не помръкне слънцето и да не се разтърси земята под краката на разказвача. Ще нанесем само няколко щриха, подобно на изкусен ескиз с молив: неистов и дългогодишен разврат, множество скверноти, вместили се само в една душа. Наистина, дълбока е човешката душа – дълбока и в светостта, и в падението.
Но чуден е и Промисълът, който бди над човека. Нима в Александрия не е имало достатъчно светини, пред които да се облее в сълзи, да се покае? Нима е трябвало да плава именно към Йерусалим, към светото Дърво? Да, трябвало е.
Трябвало е да се изпълнят думите на отците, които са казали: „Не живей там, където си паднал в блуд“. И макар че Мария не била чела, нито слушала отците, законите на спасението се отнасяли и за нея, както и за всички останали.
Вятърът издува платната. Корабът скърца, люлеейки се под ударите на вълните. Един от корабите, прокарващи бразди през Вътрешното море, е пълен с поклонници, отиващи в Светия град за поклонение пред Христовия Кръст.
Отивайки в храма, човек трябва да се моли още по пътя, трябва да сгрява сърцето си, за да не премине службата без внимание. Същото трябва да правят и поклонниците: да пеят псалми и да четат Евангелието, да мислят за Кръста, който ще възпеят и ще оросят със сълзи. Но на този кораб няма благочестие. Разрушила го е една случайна пътничка – семпло облечена млада жена с горящи като въглен очи. Следват я тълпа юноши, изпращат я с поглед старци, тя излъчва дразнещия мирис на разврата, който не дава покой на мъжете.
Някой би могъл да каже: „Защо Ти, Господи, не извършваш справедлив Съд над блудницата? И къде се е чуло и видяло да има разврат сред поклонници?“ Но човек вижда само близкия хоризонт, а Господ вижда бъдещето. Слава на Неговата Премъдрост и дълготърпение!
Корабът доплавал до пристанището и поклонниците стъпили на твърда земя. Потоци от хора тръгнали към мястото на изкупителните Страдания, където се издигала построената от царица Елена църква. Тръгнала и Мария. Тръгнала просто след компанията, а не от любов. Но Нечия ръка, по-твърда от нагорещен камък, се опряла в гърдите на Мария и не я допуснала в храма.
Мъчително недоумение и борба. След това – вътрешно прозрение и ужас. А после – молитва към Пресвета Богородица, чието име толкова дълго било носено без памет за Нея. След това Ръката се отдръпнала и Мария вече можела да влезе в храма, за да се поклони на мястото, от което просиявала прошка за всички грешници.
Със сълзи Мария излязла от храма, със сълзи преминала от другата страна на Йордан. И колко още e трябвало да плаче, за да отмие от себе си натрупалата се с години нечистота? Защото щом изворът на сълзите престане, спомените ще възкръснат и помислите отново ще напират на входа на душата, като зли пориви на бурен вятър. Помислите ще теглят човека назад – обратно към света, ще рисуват ужасите на самотния живот, ще впиват зъби в душата, като хищници в уловената плячка.
Тя трябва плаче, защото сълзите умиват душата й, утешават я и я закрилят. И тя плакала. Дълги години.
Срещаме се с Мария след много време – вече като възрастна жена, светица, молеща се за целия свят, желаеща да се причасти и предчувстваща близостта на своя изход. Тя цитира Писанието, без да е чела книги; издига се на един лакът от земята по време на молитва; знае по име и Зосима, и игумена на неговия манастир. Колко прекрасна е светостта! Но с какво е купена тя? Какво е дадено за опрощаването на греховете и за получената след това сила на чудотворство? Ако ние, съвременните хора, преживеем макар и ден с Мария, и то така, както живее тя, много е вероятно още на другата сутрин да побегнем към най-близкото селище и да не се върнем отново.
Това сме ние – поколение на духовни пленници! Цялата ни вяра се състои в това да се залъгваме с надежда за прошка и да не преставаме да грешим. Да царуваме, без да се разпъваме – такова е силното ни желание.
В света винаги е имало много блуд. Блудът изглежда така неизбежен, че хората безпомощно отпускат ръце и казват: „А как иначе?“. Но заедно с това в сърцето живее огромна жажда за покаяние и опрощение от Бога. Ако някой е готов да се влачи на колене към Иисус и да мие със сълзи нозете Му, това е именно стократно осквернявалият се с блуд човек. За останалите е по-лесно да си измислят оправдания. Те дори ще се опитат да си намерят и някоя причина за гордост.
Разбира се, сред цяла армия служители на разврата винаги ще се намери само една Мария. А дали изобщо ще се намери? Да, ще се намери, в света продължава да се проповядва покаяние и покаялите се митари и блудници, както и преди, влизат в Небесното Царство преди фарисеите… И така – до последния ден на Съда…
Милосърдни Господи, Който си дошъл не при здравите, а при болните, не преставай да опираш невидима ръка в гърдите на поредния грешник, за да го спреш на прага на църквата… за да пада покривалото от очите ни, да се пробужда съвестта ни, да проливаме покайни сълзи.
А ти, преподобна майко, едноименна на Богородица, моли се за всички нас, усърдно те молим! Защото рядко ще се намери човек, който да не носи отровата на блуда в плътта си, и никой не може да се помоли на Бога за каещия се блудник или блудница така, както ти можеш. І www.pravoslavie.ru.
Превод: Татяна Филева
