Тишина

Неделя, 8 февруари, 2009 година. Град София, квартал Горубляне. Храм „Свети Георги”. Дворът на храма е изпълнен с множество хора. Празник е. Неделя на митаря и фарисея. Хората палят свещи и се молят. Знеполския епископ Йоан заедно с предстоятеля на храма свещеник Христо Пудин отслужват Света литургия. Молитвена тишина изпълва храма. Евхаристийният мир тържествува. Проповедта е трогателна.

Звучи ли ви познато? Всеки, който посещава редовно неделните служби в българските храмове е свидетел на описаната по-горе картина.

Но колко хора в тази неделна утрин в квартал Горубляне присъстваха на Светата литургия, причастиха се, чуха епископската проповед? Колко хора получиха благословия? Колко хора си тръгнаха с мир в сърцата?

Ако някой си беше направил труда да отбележи посещението на Знеполския епископ в храм „Свети Георги” в квартал Горубляне, всички вие, които четете този материал щяхте да знаете. Но какво се случи – тишина!

Много от вас ще си зададат въпроса – какво толкова необичайно се е случило? Обичайна практика е викарийният епископ на Негово Светейшество да отслужва Света литургия в храмове в Софийска епархия. Да, така е. Но необичайното е да не се отрази това посещение, когато храмът, където служи епископа е празен, а хората са се събрали в двора и протестират!

Има и полиция. Тя е повикана специално.

Да сте чували скоро да извеждат български епископ с охрана от Храма?

Не сте. Нямаше да чуете и сега, защото някой реши да не отрази това, което се случи в този ден. Някой реши, че тишината решава проблемите.

Обичайна практика в Софийска Епархия – никаква гласност на проблемите.
Ще попитате – докога? И ние питаме – докога? Следва продължение…