Адът – доброволен избор на човечеството
Вечните мъки! Кой не се е ужасявал от тях? Чие християнско сърце не се е свивало от мисълта за жестоката участ, подготвена за милиони хора, може би за по-голямата част от човечеството, а сред тях и за твои приятели и сродници, може би за най-любимите ти същества? Кой атеист, кой фарисей не ни е тикал под носа догмата за вечните мъки като очевидно доказателство за несправедливостта на нашия Бог, за жестокостта на християнското учение? Каква непоносимост за вярващия – особено в нашата епоха на розовото, захаросано християнство, – какъв кръст за онзи, който се съмнява, който се терзае! Това е най-смущаващата, най-непоносимата християнска догма. Та кой ли не си е мислел: нима бих могъл да бъда щастлив в Рая, пред Божия престол, ако знам, че безброй души се мъчат някъде там, далеч под мен – в черната пропаст!
Тогава какво? Да смятаме ли, че Бог не е благ? Не, разбира се. Недейте да бързате. Бог отрежда на всекиго не само онова, което той заслужава, но и онова, за което тайно и отдавна копнее душата му. Бог дава на всекиго само онова, което той сам си е избрал. Ако отида след смъртта си в Ада, значи всъщност винаги съм го искал – и нищо повече от това.
Може ли човешкото същество да избере доброволно Ада? Че защо да не може? Не само че може, но го и прави ето сега, в този момент, пред моите и твоите очи. Милиони хора избират Ада всеки час, всеки миг. Светът, който сме си създали, вече и сега не се различава кой знае колко от него. Какво са нашите големи градове, тези злокачествени тумори по гърба на Земята, ако не подражание, репетиция – доколкото ни позволяват силите – на геената огнена? Нима Содом не беше такъв? Нима днешната ни цивилизация не е един хилядократен Содом? Разтрийте очи и вижте в какви условия живеете! Ако някой покажеше на нашите предци един съвременен град, те щяха да кажат, че това е кошмар, страшен сън, дяволско видение. А ние сме свикнали с това и то ни харесва. Тази отровна атмосфера – шум, врява, досущ като бесовската врява в Ада, пушеци, мръсен въздух, рев на милиони мотори, скърцане и вой, живот в бетонни килийки, а не в човешки домове, трескава, незаспиваща будност, нито миг покой, нощи, които са по-ярки от деня, безкрайна верига от развлечения, гърчове на насладата, конвулсии на забавленията, алчна, почти бесовска сексуална обсебеност, от която хората треперят и не могат да се успокоят, и безкраен, всеобщ разврат, разврат, разврат, – атмосфера, в която едно нормално същество веднага би се отровило и задушило, а ние я харесваме и я гълтаме жадно с дробовете си, както пушачът гълта мерзостта на цигарения дим. А всъщност това е живот за дяволи, а не за хора, моделиран почти изцяло според вкусовете и предпочитанията на бесовете, и ние още приживе се потапяме в средата им, в атмосферата на техните обиталища.
Клетата ни планета! В какво бунище е превърната тя! Отровен въздух, земя, почва, вода, смрадните изпарения на милионите коли – тези моторизирани убийци, ковчези на колела. Най-грозните създания на човечеството, след оръдията за убийство и изтребление. (Ах, колко, колко коли ще се трупат пред портите на Ада! Виждам там безброй беемвета, ауди, мерцедеси, лексуси, опели, тойоти, мазди, ситроени, шевролета, фиати, ламборджини… До Рая се стига пеш.)
Онова, което сме си избрали във времето, него ще го получим и във вечността. Така е правилно и справедливо. Отровените хора, живите мъртъвци, развалените, червиви души – мислите ли, че някой ще им забрани насила Божия Рай? Не, самите те ще се извърнат с погнуса и ще гледат час по-скоро да се махнат от него. Колко блудкав, колко скучен и гаден ще им се стори Раят! Тишина, кротост, мир – нима това е за тях? Могат ли да го понесат? Няма ли да повърнат? Как биха оцелели на място, в което няма бардаци? нощни клубове? кръчми? достъп до интернет? порносписания и порносайтове? И колко противни, колко жалко-бездушни навярно ще им се сторят обитателите на това място! ”Ако в небесното царство влизат нищите духом, представям си колко е весело там. Достатъчно съм се нагледал на тях на земята. Кой още съставлява небесното население? Безброй религиозни истерички, мръсни монаси, маса розови късогледи души протестантско производство – каква смъртна скука!” – изповядва героят на Набоков. А съвременният македонски писател Михаил Ренджов си го представя така: ”Пуста хубавина. Хубавина, която измъчва. Знаеш ли, много хубаво не е на хубаво. На тези ливади, на тези брегове насядали все непорочни, богобоязливи, причестливи, млекопийци, метанджии, кръстолюбци, чистотни, богогласни, благословени. Там няма ни вик, ни крик. Глас не се чува. Слушаш само шептеж, само шушукане, само умилкване…” – пише с отвращение той. И така наистина ще го видят повечето от нас. Интуицията на художника не лъже. За погиналите души Раят ще е по-противен от всичко друго. Те няма да издържат дори една минута там.
И така, кой ще избере доброволно Ада? И ти, и аз. И по-конкретно всички, които са обикнали прекалено много отровните сладости на този свят. Ако не ти е чужда нечистата радост на порното; ако се отдаваш на секс-мечти и видения; ако те привличат нощните клубове на Содом; ако попиваш филми и книги с убийства, насилие, кръв; ако гълташ жадно вампирски истории и хоръри; ако слушаш сатанинската музика на нашето съвремие; ако си лесбийка или гей; ако минаваш равнодушно край бедния, голия, гладния; ако оставяш купища боклуци навсякъде след себе си като повечето ни сънародници; ако прекарваш повече време в призрачната вселена на телевизията и интернет, отколкото в живия Божи свят; ако се наливаш с алкохол, тъпчеш с наркотици – значи още отсега в гърдите ти тлее огънят на геената, пращи, съска нейният пламък. Впрочем, всички сме еднакво зле. Ние сме поразен род, червиво човечество. Никой не би могъл да се надява на нищо, ако не беше Кръстът. Само кръвта на Иисус покрива безпределната ни мизерия.
Особена категория на отхвърлилите царството небесно – и то не просто с намусеност, а със страст, с фанатична жар, с изстъпление – ще бъдат равините, фарисеите, моллите, католическите велики инквизитори, православните самозвани гурувци и младостарци. Виж, тези няма просто да обърнат гръб. Те ще размахат ръце срещу Бога, Който ги е измамил, ще Го заплюят в лицето Му, ако имат тази възможност. О, с каква ярост ще прокълнат те на Страшния съд Господа, Който се е оказал не такъв, какъвто те са си Го представяли, от Чието име са вещаели и поучавали! О, с каква омраза – вечна, никога не преставаща, безконечна – ще Му обърнат гръб, ще се втурнат сами към огнения мрак на ”външната тъмнина”! Това ще е една от страхотиите на Последния ден. ”Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23).
Всеки получава това, което иска. Ако Раят, царството небесно е истинското Битие, вечност и пълнота на живота при Бога и в Бога, тържество на здравето, мъдростта, чистотата и целостта, триумф на битийната норма, на нормалността изобщо, утвърждаване на всичко, що е чисто, здраво, хубаво, мирно, добро, светло, сериозно, строго, непохабено, красиво и мило отвън и отвътре, вечна победа на утрото над нощта, на светлината над мрака, на будността над съня, на Божията реалност над призраците на небитието, то геената не е нищо друго освен обратният избор: болестта, грозотата, какафонията, лудостта. ”Адът е лудницата на Вселената”, казва Флоренски. Бунището на битието, където купища развалени души ще гният вечно сред своите миазми, гнусота и воня. Не ще е необходимо някой да ги наказва: те просто ще бъдат оставени на себе си – и това ще е най-страшното наказание. Представете си безкрайно продължаващ среднощен кошмар, нощ без утро, сън без пробуждане, вечно бълнуване като в картините на Дали или извратената реалност на Кафка и Пикасо, гримаси и кривене на Босхови и Гоеви чудовища, вечен крясък, кикот и безумен смях, писъци и кискане, вопли и рев: всеки ще говори и ще крещи истерично, ала никой няма да чува другите, пространството и времето ще се разпаднат, реалността ще се разпилее на парцали, на накъсани безредно моменти, на несвързани бълнувания, на безумни гърчове и трескави конвулсии. Безброй духове ще се носят в нощта на небитието като рояци мухи, без път, без цел, без ред, обезумели ята, подивели пълчища от мятащи се натам и насам прокълнати същества, виещи и гърчещи се в своята вечна истерия… Такава е участта, която мнозина си избират още тук, на Земята.
Някои отци (като блажения Августин с неговото учение за massa damnata) са смятали, че Адът ще бъде съдба на по-голямата част от човешкия род. Не се наемам да твърдя дали е така, но се страхувам, че това е пътят, по който вървят мнозина наши клети съвременници. Ако днешното развратено и оглупяло човечество не се вразуми и не се покае, то пъкълът, който то създава на земята, ще бъде последван от Ада във вечността.
”Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; но тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират” (Мат. 7:13-14). Нека да вървим по тесния път, за да не се окажем сред погиналите в деня, когато вместо водопади ще видим човекопади: милиони души, втурващи се към Ада. ”Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва вовеки” (1 Йоан. 2:15-17). Амин.
