Ах, тази лоша акустика!
Игумен Силуан (Туманов)
В един далечен храм започнаха да стават странни работи. Някак незабележимо, навярно поради влажността, се развали едно много важно нещо – акустиката. Не, гласът на местния свещеник отец Агапий и пеенето на църковния хор се чуваха както и преди, съвсем ясно. Но хората някак взеха да недочуват както трябва, нещо не беше в ред…
***
Качва се, например, отец Агапий на амвона и казва:
– Постът е време за промяна, за активно покаяние и дела на християнска любов. Той ни е нареден, за да се отърсим от егоизма си, от безсърдечието и бездушието на самодоволното ни “аз”. А постната храна само помага за всичко това. Според възможностите на вашия бюджет и вашето здраве гледайте да се придържате към правилата за постно хранене, наложили се от векове. Главното обаче е да пуснете Бога в сърцето си: да не злословите повече, да не завиждате, да не мразите, да не осъждате никого, да вършите правда и добро, да се жертвате за ближния, да живеете точно според заповедите Христови. Само това е правилен и богоугоден пост – всичко друго е безполезно.
А хората чуват:
– Ла-ла-ла-ла-ла, постна храна!
И след проповедта веднага тичат при своя духовен отец и се вкопчват от всички страни в расото му:
– Ей, ама какво и кога трябва да се яде и да не се яде? Ами растително масълце бива ли? Ами палмово мляко? Ами соеви кюфтенца? Ами салата от октоподи? А какво да ядем в четвъртък? А във вторник сутрин? А в сряда вечер? А в събота полунощ? А рибата цялата ли може, или само главата, или само перките и опашката? А не е ли страшен грях, ако в бисквитките има останал малтодекстринопирофосфатен натриев сулфат или калиев дегенерат, а? Туй нeщо масоните са го пъхнали там, за да ни пратят в ада, нали?! Тъй казват бабичката X и старецът Z! Ауу, не мълчете, отче, не ни мъчете! Не крийте нищо от нас, че току-виж сме куснали от дегенерата и сме полетели право в пъкъла!
А отецът само се хваща за главата:
– Брееей! Отде сте ги пипнали всички тез щуротии? Горкичките ми чеда!…
***
Друг път излиза отец Агапий и проповядва с усърдие:
– Днес е Цветница – Господ е влязъл в Йерусалим, за да се разпъне на кръст заради човечеството. Като символ на пасхалната победа над смъртта се използват върбови клонки.
А хората чуват:
– Ла-ла-ла-ла-ла, върбови клонки!
И се юрват към амвона, помитайки всичко на пътя си:
– Отчеее! Честити ви върбови клонки!!! А сега вече може ли да ви ги носим за освещаване, а? Какво, какво шесто псалмие? Ааа… Друг път ще ви послушаме за това… Я по-добре кажете, от к’во точно помагат тез клонки? Ами как трябва да ги сушиме? Дали може над газово котлонче, или само в пълнолуние, на перваза на четна къща, откъм сенчестата страна на тъпоъгълното кюше? А акатист в това време на свети Козмодамян ли се чете? А в супата мож’ ли да се настъргат? Или първо да се размесят със светено масълце? А виж, сестрите в манастира викат, че с тях възглавниците мож’ да напълниш, за да не сънуваш нещо лошо – вас, например. Нищо лично, отче, ще извинявате, ама сами сте си избрали таз попска професия!
Отецът пак захлупва глава в ръкавите на широкото си расо:
– Бе кой ви пуска всички тези мухи в главата? Да бяхте прочели поне някоя умна книжка – Евангелието, например.
А народът чува:
– Ла-ла-ла-ла-ла, книжка!
И веднага, намествайки очилата на носа си, енориашките се интересуват:
– Добре го казахте за книжките, благодарим ви. Аз по ваш съвет вече четири такива съм си купила и от кора до кора съм ги изчела. Как така – не сте съветвали точно тези? Ааа, на мен пък тези си ми харесват, нарушавате ми правата! “Сълзичките на света Богородица”, “Хиляда и един отговор на стареца Лудасий с картинки”, “Светогорски локумчета с пудра захар” и “Пътеводител из оня свят, или Посмъртните сказания на блажена Теодосия”. Такава благодат – думите не стигат!… И ето, във връзка с това искам да ви питам нещо: как трябва да се дъвче пръстчицата от гроба на Теодосия: отдясно наляво или отляво надясно?… Как така – да не се дъвче? А ти да не си дъвчащ масон, случайно, а?
Отецът си скубе косите, вика “аууу!” – и беж в олтара, за да се скрие поне там от народния гняв.
***
Застанал пред вярващия народ, отец Агапий казва:
– Настъпи Велики петък, денят на страданията и смъртта Христови. Трябва да се подготвим духовно за великия празник на празниците – Пасха, за да възкръснем заедно с Него и ние, да бъдем синове на светлината, чеда Божи, граждани на Царството Божие. Нека вървим в нашия живот след Христос, плътно зад Него по Неговия кръстен път, да изпълняваме заповедите Му, да живеем според правдата Му. Днес като символ на Христовото погребение се изнася плащаницата.
А хората чуват:
– Ла-ла-ла-ла-ла, плащаница!
И се втурват с облещени очи, блъскайки се със зъби и нокти в навалицата:
– Ей, дайте и на мен! Искам и аз! Пуснете ме! Дайте да мина и аз долу под плащаничката! Дръпни се, ма! Махай се оттука бе, стрино! Как трябва да се пълзи, отче – на четири крака или по корем? Или по гръб? Или по очи? А може ли да си остана там долу? А това за здраве ли е или само за късмет? Истина ни кажете, не ни лъжете! Ей, попе, ама къде бягаш бе?? Я го дръж за расото! Дай го насам! Какво, какво?! Това нашето на нищо не приличало, а? Ти ли ще ни кажеш бе!! Брадище попско такова!! Не ти ща Евангелието и християнската любов, здраве искам! Пари искам! Късмет искам! Давай ги тука веднага, че само на попове ще ми станеш! Ама-ха!
***
А отец Агапий пак продължаваше да обича всички и да се моли за всички. И се надяваше заедно с всички да влезе в Царството, и да не загуби нито един по пътя. Така де, хората не са виновни…
Всичко е заради акустиката!
| pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
