Блажени незнаещите
Свещ. Ясен Шинев
Светът гори и се тресе от кризи, които опустошават тази земя и пронизват всяка човешка душа. Някой някъде взема решения, после ги отменя и изненадващо пак се връща към тях в нестихваща буря от страсти. Защо, как и докога? Отвсякъде се посипва порой от въпроси, породени от причинената болка. Затова: Блажени незнаещите!
Човек се лута като отломък в море, парче от кораб, разбит от вълните в студени и мрачни скали, объркан и изнемощял, със сломено сърце и уморени очи. А около него руини и пълзящи мъгли. Останки от хора, разгромени съдби. Но защо става така? Блажени незнаещите!
Някой упорито се качва нагоре, но после усеща как слиза надолу. Лабиринти от мъка и мрачни стени. Слиза неумолимо, болезнено и изпълнен с горчилка. Тръгва напред, а се движи назад и се върти в някакъв омагьосан кръг на заблуда. Защо отново е в плен и всемирна тъга? Блажени незнаещите!
Маски се слагат, а после се свалят, надяват се нови и бавно се свличат надолу във всеобщия хаос от болка и скръб. Горещи терзания и чувство за вина, което притиска и сковава духа. Задаваш въпрос, но отговор няма. Защо, докога ще продължава това? Маскарад! Някой дърпа конците и се крие в сянка… Нямат ли срам и страх от смъртта в този неспирен и пъстър кошмар? Защо? Блажени незнаещите!
Един се кълне, а после отрича и отново се врича в това, което е бързо отхвърлил, пропаднал и слаб, потънал в печал и разтърсван от болка. Без сън и покой, останал без сили, на границата на смъртта и живота. Отчайващо сам и изоставен от всички. Защо? Блажени незнаещите!
Повярваш на хората и не след дълго, посърнал, с наведена глава си задаваш въпроси и береш плодовете на грешния избор. Изхвърлен и смазан, останал встрани. Но нали подходих с любов и протегнах ръка! Защо? Блажени незнаещите!
Заразен от отровата на хорската злоба, потопен в океан от лъжи, ти си изпълнен да достигнеш докрай и да потърсиш разплата. Но стига! Късай и хвърляй, прости. Такъв е човекът, такъв си и ти – подъл и слаб. Затова забрави, издигни се високо над тях. Повече не питай! Блажени незнаещите!
Първо имаш жажда за знание и желание за истина, за всичко в света, и търсиш неумолимо и търпеливо чистата истина и спокойна отрада – там, вън, в света на обектите – за нещата до теб и далече от всички. Защо си разочарован и пак разбит от тъга? Но там не е истината. Защо? Блажени незнаещите!
Открил си Иисус и си тръгнал след Него! Намерил си пътя с изранени крака, коленичиш пред извора с разбита глава, потънал в кал, но изпълнен с вяра. Намерил си Сина и открил си Отца. Какво друго ти трябва? А и защо? Извън него са демони и страхове, нестихваща болка. Защо ти е друго? Всичко друго е преходно, провал и разруха. Затова… Блажени незнаещите!
По-добре малко, но в светлина, отколкото много, но потънал в мрак. Парченце от истина, но осветена от Него, отколкото хиляди малки лъжи. Чиста надежда, а не фалш и заблуди. Стига толкова лутане, бъди верен докрай! Живей в света, но не бъди от него. Там, високо и отвъд е твоята родина. Затова: Блажени незнаещите!
Имаш Евангелието и неговото свято познание, жив извор и бликаща вода на пълнота и познание, пронизано от светлина, което прогонва твоя лепкав мрак и бавно разкъсва паяжината на скръбта. Не ти ли стига това, а търсиш истината там, където я няма, във всеобщия хаос, болка и скръб? Търсиш някаква друга мъдрост, но нима си забравил: “голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга“ (Екл. 1:18). Вечната истина. Чиста и мръсна вода. Пази чистотата. Това стига! Блажени незнаещите!
Изпълнен с амбиция, атакуваш върха и стигаш до него. А там – пустота… Отпускаш ръце, опустошен от поредната грозна лъжа. Това ли е всичко? Следва нова атака до другия връх и пак празнота… Спокойно. Така е навсякъде… Защо ти е нужно да тръгваш отново по пътя нагоре? Защо? Болка след болка, скръб и сълзи. Помни: Блажени незнаещите!
Не се заблуждавай! Навсякъде е долината на скръбта, на смъртната сянка и вечна мъгла, а светлината се губи сред страх и омраза. Затова утихни, помири се с Господа Бога и се смири. Навлез в себе си, потърси неизказания Негов мир и въздъхни. Всичко извън Него е “суета на суетите“ (Екл. 1:2). Не търси повече. Така е било, така е, и така ще бъде и пребъде до века. Ти пребъдвай със и във Бога! Вътре е истината! Там е Царството Му! Всичко друго уморява! Затова не забравяй: Блажени незнаещите!
Не обсъждай и не осъждай, а гледай само себе си, защото ще потънеш още повече в блатото около теб и ще понесеш тежката присъда на света. Пази своя ум и изчиствай сетивата си. Бди над своята съвест! Остави другите в техния ад, но ако можеш, протегни ръка. Направи добро въпреки всичко или поне опитай. Понякога и само това стига. Не разбра ли? Блажени незнаещите!
Живей просто и угаждай на Бога! Бъди кротък, смирен и помагай на всички, следвай своя път, а когато се умориш и привършиш сили, вдигни глава и потърси нея – благодатта, която изцерява, вдъхновява и твори. Извън нея са горчивата скръб и заблуда, скиталчество и бавна разруха… Затова: Блажени незнаещите!
Търси едно – спасението на своята душа и чакай съда с чисто сърце и трептяща душа, всеки ден и всеки миг. И помни, че всяко добро е от Господа Бога! А злото – от теб и твоята немощ. Торба с грехове, объркана птица. Бъди благодарен за всичко! Дръж се здраво и не пускай Христа, а живей в Неговата светлина. Съчетай се, пребъди в Него! Запомни – Неговото Слово ти стига! Не търси друго! Няма смисъл. Помни: Блажени незнаещите!
