Божиите жонгльори



Може да харесате още...

3 коментара

  1. Траянка Георгиева каза:

    Звездите наистина са открили щастлив човек в лицето на бедняка, легнал на студения под. Юродивите, са православен аналог на описаното от автора. Във времена на терор те са казвали истини, за които всеки друг би бил убит. Абсолютната свобода на тези хора е Божи дар и във времена на лицемерие, и във времена на гнет. Има огромно удоволствие в казването на истината, но това може да си позволи само тоя, който има смелост да понесе и последствията. Дори само за това, че я казва, може да бъде обявен за луд, до такава степен сме далеч от нея. Все пак радостта си струва. Да видиш ужасът на лицемера, да го разтърсиш, да събориш убежищата му от самодоволство и чувство на недосегаемост.
    Като пътувам, винаги откривам и юродивия на селото. Бог се е погрижил навсякъде да има по един от тях. Понесъл на плещите греховете и подигравките на нормалния свят. Те се радват и подскачат като деца, когато им подариш нещо. Струва си човек да види такава радост. Свободата е ниско долу. И радостта също.

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Траянке,
    Интересно пишеш, но вече ти казах да не правиш грубата грешка да слагаш запетая между подлога и сказуемото: „Юродивите, са православен…“

  3. Траянка Георгиева каза:

    Бих искала да е ясно, че всеки, върху когото се извършва насилие, покушение и издевателства, ще има моята подкрепа. Чингис, децата, народът, Църквата или всяка друга личност, прослойка или институция. Късно е да се променям, и за да няма вопли и недоумения, се налага да направя това изяснение
    . Благодаря на Дон Кихот, за подкрепата, защото на личната си поща получавам хулни писма, почти забрани относно писането ми. Но нали всеки има правото да НЕ ЧЕТЕ, както и това да пише ако иска? Никой на никого не отнема личното пространство.
    Но в България винаги е било така „Царо – дава, пъдаро – не дава“.
    Извинявам се за правописните грешки.