Болката на Пречистата



В една от своите беседи, забележителният боговидец и терапевт на Светото Православие на 20 век, старецът Тадей Витовнишки (1914-2003) изрича следното: “В последно време, Света Богородица се явила на мнозина и казвала: „Аз се моля на Моя Син, но вие нямате покаяние, няма промяна на живота ви към добро. Кайте се докато още има още време, защото времето се е съкратило, ще дойдат тежки дни за човешкия род. Ще трябва много да се каете за своите грехове, за да не би на Страшния съд да ви постигне съдбата на онези, които са отстъпили от Господа“. (“Мир и радост в Светия дух“, стр. 263).

Това нейно послание е истинско откровение за нас, които сме повярвали в примера на Нейния Син и сме решили да го последваме по тесния път към Царството Божие. То е стон, болезнена въздишка, проронена сълза от Тази, която е незаспиваща молитвеница пред Неговия Свят Престол. Вечно живата летопис на Светото Православие блика от примери как Тя се е явявала на светци, праведници и неразкаяли се грешници, и ги е насочвала, вразумявала и вдъхновявала за нов, благодатен живот. И никога не е търсила прослава за себе си, а за Своя Син. Топлите ѝ думи, тези съкровени майчини съвети към всички осъзнати или неосъзнати души е към преосмисляне, преоткриване на учението на Светата Църква. Увещавала ги е да се разкаят, да се помирят с Бога, да уважават авторитета на свещениците и да се причастят със Скъпоценните Тяло и Кръв на Пречистия Иисус. Винаги и във всичко е насочвала към Него, призовавала е за следване на Неговия завет на Любовта и Мира. В едно свое слово за Нея св. Йоан Златоуст изрича още в „златния“ четвърти век, че Бог би прекратил съществуванието на този свят поради греховете и беззаконията на хората, ако не е застъпничеството на Светата Дева. Тя е нашата надежда, опора, но и оправдание пред Него! Сълзите ѝ пред Него смекчават Справедливия Му гняв.

Но в думите ѝ, предадени от сръбския старец, се крие и диагнозата на нашето жалко духовно състояние, в които всички ние, хората на съвременния свят, малко или много се намираме в тази особена динамична обстановка. Сега повече от всякога трябва да се вкопчим с двете си ръце в стихара на Спасителя и с постоянство и дръзновение да просим от Него милост и закрила. Защото сме потопени в трескавите условия на общата „апостасия“, тоталното и пълно отстъпление от принципите на вярата и християнското благочестие. Изразено на езика на военната школа на живота, ние сме в обръч, заобиколени отвсякъде от противници, при гъвкава кръгова отбрана и сме длъжни да мобилизираме всичките си духовни и физически сили, не само за да се спасим, но и да оцелеем като личности.

Всичко истинско е подложено на коварни атаки, всичко изконно и стойностно е поставено под въпрос, а нормалността е по-скоро спомен или просто добро пожелание. Животът е станал вече ненормален (по думите на йеромонах Серафим Роуз), но и вече откровено демоничен. Обществото ни прилича на лунапарк, пронизан от шум и врява, в който не само никой не изслушва никого, но и обърканите му посетители губят представа за своите истински лица и полудяват. Повече отвсякога звучи, болезнено и актуално, мисълта, изречена в края на 20 в., като социален протест: “Спрете света, искам да сляза!“ Всички стихии, които ни връхлитат отвсякъде са и наказание и изпитание за нас, но знаем, че са предопределени и допуснати от Бога, Който е изрекъл чрез Своя Единороден Син: “Внимавайте и не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане, ала това не е все още краят.“ (Мат.24:6).

Но ние трябва да се радваме, защото случващото се доказва правотата на думите на Спасителя и представлява ясно свидетелство за неотменимата достоверност на боговдъхновеното Му учение. Но наше свято задължение като християни и православни е да се каем. Защото нямаме време. Всичко около нас изтича като пясък през пръсти. Затова да бързаме да принесем нашата дан, нашата чисто човешка жертва! Но дълбоко, искрено и с цялата си душа и сърце. Това е най-чистият и важен оброк на човека пред Твореца. Целият Стар Завет е пронизан от думите на св. пророк Давид: “Жертва Богу е дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш!“ (Пс. 50). Покаянието е зов на всички пророци и боговдъхновени мъже, които тръбят и събуждат съвестта на народа Божи. Цялата историческа и духовна мисия на св. Йоан Предтеча е повик към разкаяние и помирение с Бога. Първата проповед на Нашия Спасител е: “Покайте се!“ и тя кънти още от първите редове на Новия Завет.  Мнозина питат с отегчение и явна досада: “Толкова ли е важно покаянието?“ То е не просто важно, а е спасяващо. Това е стълбата към Небето, ключът за рая, лекарството за всяка наша болест и неволя. Избавление, път и възвръщане. Начало на обновлението и плод на истинско възраждане.

Но всеки от нас, който е приел небесния огън в жадното си сърце и е ранен от любовта Божия, посетен от Духа и обзет от пленяващото опиянение на благодатта е длъжен да започне битка със старата си природа. Но битка безкомпромисна и непримирима, за да се изцери от пораженията на падналата си човешка природа, да излезе от проклятието на старото си Аз и се опита да се превърне в „нова твар“, обновена от Духа Светаго. Ако ние сме истински православни, не само по име, но и по дух, сме длъжни да пречистим себе си, като злато в горнило, в горещия огън на своята съкровена „метаноя“ (преоценка на ценностите, преобръщане, покаяние).

Само така можем да заслужим привилегията да бъдем Негови не просто последователи, а искрени приятели. В противен случай оставаме на прага пред дверите на благочестието и застинали в позата на обикновени слушатели на Словото. Жалки странници, които обичат да го слушат, но не желаят да го носят като огнен печат в сърцето си. Господ Бог е сторил всичко за нас – говорил е чрез пророците, пращал ни е видения, извършвал чудеса, дори пратил в нашата скована и грешна плът Единородния Си Син, а от нас иска само едно – да се помирим с Него. Той, търпеливият и любящ баща копнее Неговото дете да принесе пред Жертвеника един единствен дар – съкрушеното си сърце. Всичко друго е допълнение, което може само да усили радостта Му. Това е първата стъпка, която ако то стори с жива вяра и лично дръзновение, всички други сякаш ще последват от само себе си.

Нека всеки от нас се вслуша в посланието на Пречистата и побърза да очисти кладенеца на своето сърце с топлата вода на покаянието. Не трябва да намираме оправдание пред съвестта си и да отлагаме това свято дело, защото времената са задъхани и пълни с напрежение и очакване за бъдещето. Да наведем глави и да очистим всичко свое от паяжината на греха и да сме готови да даваме отговор за смисъла на нашето земно странстване пред Нашия Спасител и Съдия – Христос!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...