Великденска ликвидация

Има нещо дяволски смущаващо в погнусата на модерния консуматор от коледния, а сетне и от великденския кич. Забележете, от кича, а не от истинския проблем тук: тоталната подмяна на двата най-големи християнски празника с консуматорски ексцес.

Празникът Възкресение Христово не удържа набъбналия естетизъм на модерния потребител, който иначе не се противи на „Огнено сърце“, „Моята карма“ или „Бинго милиони“. Великденските зайчета вече са гледка, която трудно може да умили дори жена, кърмеща в мол. IKEA е за предпочитане, защото единствена отминава със скандинавски хлад великденската екзалтация.

Оказва се, че християнството в цивилизацията на шопинг-терапията е в немилост дори и в мимикрийните си форми на елхички, еленчета, керамични зайци и акрилени пилета.

След като се умори да бъде християнин, постмодерният човек се отегчи и от греховната разточителност на шопинга по празниците. Той дори не може да изръмжи на Христос като Великия инквизитор: „Иди си, Ти ни пречиш!“ – просто защото вече сам не знае кой и кое му пречи в неговия свят без вертикала. Свят, в който всичко е занижено, плоско, еднакво. Свят без йерархия, в който ние и капризите ни сме мерилото на всичко.

Скорошно изследване във Великобритания разкри, че повечето ученици, запитани в моловете по време на коледните разпродажби и „ликвидации“, не знаят чий рожден ден празнуват тъй весело. Христос просто е „лик-видиран“ в паметта на най-новото поколение западни деца.

„Бог, истинският Бог, ще бъде забравен. Неговият Лик ще бъде твърде блед на фона на рекламните билбордове. Идното общество няма да е в състояние да отговори на въпросa какво означава да си християнин. Дори и днес отговорът почти не се чува. На Запад „да си християнин“ се разбира „да бъдеш порядъчен гражданин, да си плащаш редовно данъците и умерено да се занимаваш с благотворителност“, отбелязва съвременният богослов дякон Кураев.*

И наистина, крачейки из градовете и мегаполисите на Западния свят, не можем да не забележим застиналата „музейност“ на християнството, където църквите напомнят повече археологически музеи, отколкото храмове Божии. „Паметта за Христа ще бъде ликвидирана толкова по-успешно, колкото по-привично стане Христовото име. „Че какво има да му се мисли, и така всички знаят: имало е такъв моралист в древността. Започнал борба за правата на човека. Е, ами нали сега сме съвсем свободни!“, пише по този повод Кураев.

В посмъртното произведение на Соловьов антихристът, провъзгласил се за президент на земното кълбо, се обръща към православните със следните думи: Днес подписах устав и отпуснах огромни средства от Световния музей на християнската археология с цел откриването и съхранението на паметниците на църковната древност… Най-ценното в християнството е неговото свещено предание, старите символи, старите песни и молитви, иконите… И наистина, какво може да бъде по-ценно за религиозната душа? И тук, на фона на всеобщите овации, се изправя старецът Иоан, който свидетелства простичко: най-ценното в християнството е Самият Христос.

Най-ценното във Великдена е Христос!

Очевидно? Изглежда не съвсем, защото за момента, състезавайки се с телевизията, християнството губи. Хора, помнещи отминали времена, свидетелстват, че такъв масиран натиск на антихристиянски сили, както сега, телевизията не е провеждала нито във времената на Хрушчов, нито на Брежнев…

Всъщност, не е ли по-очевидно друго – да се живее без убеждения започва да се превръща в норма. Още в началото на миналия век Йейтс пише: „Всичко се разпада, центърът не издържа. Анархията шества по света и пороят кървав, в който се удавя навсякъде привидната невинност. Без убеждения живеят най-добрите, най-лошите вилнеят с лихи страсти“.

Бедата и днес е, че хората нямат център и смисъл. Защото не може смисълът на живота да е в това – някога потомците ми да преживеят в максимален комфорт отредените им 70 или 90 години.

За участниците във Великдена смисълът може да е само един: всеки да може да бъде приет в Благата Вечност. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син – ето света през Божиите очи.

„Човекът не притежава вечността. Но Тя може да му бъде подарена“, пише Кураев. „От християните в „ерата на Водолея“ ще се изисква най-вече просто да удържат вярата си. Така ще се сбъдне предсказанието на преподобните древни Отци: „Хората от последните времена нямат да имат нашите трудове, но когато дойде изкушението, тези, които се покажат достойни пред него, ще бъдат по-велики от нас, и от нашите бащи“.

Християните от последните времена няма да могат да подражават на постите и молитвите на първите християнски подвижници. И въпреки всичко тези не-постници, не-молитвеници, не-аскети, според предсказанието на древните, в Небесното Царство ще получат по-големи венци от монасите на другите времена, ако само запазят вярата си от ликвидация. | offnews.bg

Бележки

*“За нашето поражение“, дякон А. Кураев