Господ, Който ни връзва обувките



Може да харесате още...

5 коментара

  1. Idiot каза:

    Починал един човек. Отишъл при Господ и го пита „Къде беше Ти, Господи, през моя живот? Никъде не усетих да ми помагаш!“ „Чедо, през целия ти живот Аз бях неотлъчно до теб“, отвърнал му Господ. „Как така!?!“ „Нека се върнем по изминалия от теб живот…“ И тръгнали двамата и навсякъде два чифта следи – на човека и Божиите. По едно време, в най-трудният момент от живота, останали само два чифта следи. „Видиш ли, Господи, тук си ме изоставил!!!“ „Не, сине Мой, тук Аз те носих на ръце…“

  2. andrey каза:

    Още един чудесен текст на Петър Марчев, автор, който много харесвам! Благодаря ви, г-н Марчев, ще се радвам да виждам повече ваши неща на сайта!

  3. topalski каза:

    Кратко, а колко вълнуващо и истинско! От сърце Ви благодаря за този текст.

  4. Еле каза:

    Вълнуващ текст, с дълбочина и прозрение! Поздравления!

  5. timoti каза:

    много добре казано. поздравявам и idiot