Даровете на св. Николай Чудотворец и нашето преобръщане
Един епизод от житието на св. Николай Чудотворец, архиепископ на град Мира, изпраща силно послание към нас, съвременните хора.
Един от богатите хора в Патара – родния град на св. Николай, неочаквано изгубил богатството си и изпаднал в безизходица. Защото и онзи век бил несигурен, както днес. Този мъж имал три много красиви дъщери и когато вече бил лишен дори и от най-необходимото за оцеляване на семейството си, той допуснал в себе си мисълта, че единственият изход от безизходицата е момичетата да пожертват честа си и да тръгнат по лош път, като така осигурят храна и облекло за своя дом.
Тук виждаме образа на човек, който се е откъснал от Бога, забравил е да слави Господа и лесно е допуснал греховната мисъл в себе си. Неговите три дъщери можем да тълкуваме като образите на три душевни сили – силата на разума (мисълта), силата на чувствата и силата на волята.
Св. Николай решава да помогне на този човек, който се намирал пред голямо премеждие и който, допускайки греховната мисъл в съзнанието си, бил на прага да превърне мисълта в дело. Щом светецът разбрал за окаяното положение на мъжа, той решил да му помогне на дело – с кесия със злато, но го направил тайно. Защо? Поради две причини. Първо, за да избегне човешката слава. И второ, за да не засрами мъжа, който доскоро бил свикнал на почести и охолство, а днес се измъчвал в нищетата си.
В образа на св. Николай можем да разпознаем Божия образ, който бди над нас, дори над тези, които са бедни откъм добродетели. Той е Онзи, Който ни помага скришно, готов е да изсипе даровете Си от чиста любов, така че човекът да не се чувства задължен… Но това е и призив да развиваме духовните си сетива, с които да разпознаваме всеки един от тези благодатни дарове, които получаваме от Него ежедневно. Единствено чувствителните и чистите по сърце успяват винаги да разпознават и да признават получената Божия помощ в живота си, а не, както мнозина от нас, да я приемат като „щастливо стечение на обстоятелствата“ или просто като късмет!
На сутринта мъжът намира „кесия с жълтици” , подхвърлени от св. Николай през прозореца на къщата му в полунощ, и след като се уверил, че не е някаква измама, започнал да плаче „с горещи сълзи”, като смятал, че Господ се е погрижил за него. С тези пари той успял да омъжи най-голямата си дъщеря. Така грешният човек, получавайки Божия дар, „се съвзел” и успял да обърне към Бога замъгления си от греха, потънал в тъма разум. Тук виждаме един начален стадий от духовното изцеление на човека. Образът на кесията с жълтици напомня за онова „неправедно богатство”, което се споменава в Евангелието (вж. Лука 16:9, 11) – тоест на онзи дар, който изпитва човека дали е разположен да се обърне към Господа и който му се дава без той да е започнал да работи за своите добродетели.
След това идва и втората кесия с жълтици, подхвърлена от св. Николай отново през нощта. В житието се казва, че този път бащата, след като открил кесията, паднал по очи на земята и с горещи сълзи благодарил, казвайки: „Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие, покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!“.
Той омъжил и средната си дъщеря, като й дал голяма зестра. При това второ посещение на светията виждаме и следващ стадий, който настъпва във вътрешния живот на бащата. Това е просветлението – когато получаваш дара да разбираш смисъла на нещата и усещаш силен порив, желание да се доближиш до Бога. Когато човек се намира в това състояние, той укрепява волята си да изпълнява Божиите заповеди и става буден, като мъжа от нашата история, който нощем не спял, а бдял, за да може да усети идването на благодетеля си и да види кой му носи цялото това злато.
Св. Николай дошъл за трети път и хвърлил през прозореца трета кесия с жълтици. Бащата на момичетата, след като намерил хвърленото през прозореца злато, веднага хукнал след благодетеля си, който се връщал към дома си, и когато го настигнал, го познал, защото светецът не бил непознат заради добрите си дела и просветения си род. Мъжът паднал в краката му, целувал ги, като наричал св. Николай свой избавител, помощник и спасител на душите, на тези който са достигнали до най-голяма загуба. В третата кесия със злато ние виждаме дара, в който човек, с разгорено от любов към Господа сърце, достига до етапа реално на следва Христос (дори тичайки!), за да „види как изглежда Той”.
Ето как едно обикновено милостиво дело, една реална случка от живота на обичания св. Николай Мирликийски може да се превърне в икона на нашето спасение и повод за духовно размишление. Когато се намираме в духовна или материална бедност… на прага на безнадеждността… Когато нощта е замъглила разума, всеки от нас може да получи кесия със злато… един незаслужен Божи дар, който обаче е и изпитание, дадено с безкрайната деликатност и любов от Него. Нек повярваме в този дар и нека не спираме да благодарим за него, тъй като е дошло времето на спасението! I www.doxologia.ro
Превод: Сандра Керелезова
Снимка: Магда Буфтея, www.doxologia.ro
