Да бъдат едно
От многото прочетени от мен статии и коментари по темата за църковния календар не можеше да не ми направи впечатление, че взаимните обвинения и на двете страни имат и плюсове и минуси. От една страна – обвинения в липса на любов и в законничество, от друга – в неспазване на каноните (правилата) и преданието. Според едните, на преден план са каноните, а според другите – любовта.
Излиза, че сякаш тези две неща са взаимно противоположни и изключващи се, т.е. за да имаш любов, не трябва да спазваш каноните (правилата) и преданието на Църквата и обратно. И действително, единият апостол (св. ап. Иаков) казва, че „вярата без дела е мъртва“, а другият (св. ап. Павел) – „делата без любов нищо не ни ползват“. Нима и те са на различно мнение? Не, разбира се. Работата е там, че нито каноните без любов, нито любовта без каноните имат смисъл. Нима св. отци като са създавали тези канони, или правилата в Църквата, са нямали любов? Нима Бог, като е дал 10-те си заповеди не е имал любов? „Не се лъжете, Бог поругаван не бива“.
Не е нужно изкуствено да разделяме тези две части на едното цяло, защото те имат смисъл само, когато са заедно. В единият случай използваме каноните като куршуми срещу ближния си, както казва стареца Паисий, а в другия заприличваме на протестанти. Не зная защо стана толкова модерно всичко в Църквата да се отрича и омаловажава, та даже и каноните. Както казва един отец от Света гора, накрая няма да остане нищо важно – всичко е маловажно.
Вярно е, че църковният календар не е най-важният, и че има много по-важни неща, но “Верният в най-малкото е верен и в многото”. Св. ап. Павел казва “Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава”. И пак: “Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук”.
Действително, Любовта е венец на добродетелите и “против такива няма закони” и “към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но слюбов си услужвайте един другиму”. Въпросът тук е, че ние не искаме да изпълним и най-малкото, което можем, а именно правилата на Църквата. Как тогава ще изпълним най-голямото – Любовта към Бога и ближния?Защото как ще обичаме Бога, ако не изпълняваме определенията на Църквата Му, но и ближния не можем да обичаме истински, ако не обичаме Бога.
Разбира се, няма как да обичаме Бога, ако не обичаме ближния си. Но именно за това са правилата на Църквата, за да ни покажат пътя, по който трябва да стигнем до любовта. И тогава (който успее да постигне тази висша добродетел), както казва апостола – “за такива няма закони”. Както каза веднъж един композитор – всеки композитор минава (евентуално) през четири етапа: да пише просто и лошо, да пише сложно и лошо, да пише сложно и хубаво и чак накрая да пише просто и хубаво. Който е постигнал истинската Любов, е над каноните, защото вече ги е изпълнил и осмислил, както и добрият композитор е над правилата за композиране. Само трябва да внимаваме да не би да си мислим, че имаме Любов, защото “който мисли, че е разбрал нещо, още нищо не е разбрал така както трябва”. Ако се извади любовта от контекста, тя става просто някаква абстракция, а не Любов. Има много видове “любов”, но не всички са полезни.
Вярно е, че календарът (църковният, не астрономическият) не е толкова важен, но последствията от това нововъведение са, че днес цялото вселенско православие е разделено богослужебно. Вие сами преценете, кой „иска да ни сее като пшеница“. Нали по плодовете трябва да познаваме. Щом плодът е лош, а именно разделение (тук не става въпрос само за „старостилците“, а за цели поместни православни църкви), значи и дребният, като семенце повод вече става важен. Разделението е много сериозен проблем, който много хора омаловажават. Но тогава нима Христос напразно се е молил да бъдем едно? Не разбира се. Тук е уместно да се отбележи, че Църквата е преди всичко една – Христова, и чак след това има отделни поместни църкви (патриаршии), като част на едното цяло. Така че богослужебното разделение засяга всички.
Някои дават пример, как в продължение на векове Църквата е празнувала по различно време големите празници, като Пасха например. Но именно създаването на правила за празнуване на Пасхата, както и създаването на устава показват опитите на църквата да създаде ред и да направи така, че по възможност всички да празнуваме църковните празници заедно. Както казва св. пророк Давид, “колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно”. А и св. ап. Павел казва: “в Църквата всичко да става с приличие и ред”. Защо, след като толкова векове Църквата се е стремяла да уеднакви църковните празници, като е създавала църковен календар и устави (които не са еднократен безмислен акт, а са градени с много мисъл и любов от много свети отци, в продължение на много векове до днес), ние сега искаме, без съществени причини, с един замах, да унищожим целия този труд и отново да се върнем в изходно положение? Така излиза, че всичките тези св. отци (като например участниците в Първия Вселенски събор, сред които е например св. Николай, както и св. Сава – създателят на един от най-използваните църковни типици) са се трудили напразно. Освен това се говори и за послушание и църковна дисциплина към синода (които в други случаи се отричат в името на любовта, защото и изпълнението на каноните също е послушание).
Въпросът с църковния календар, както може да се види, е разглеждан и решен на вселенско равнище поне 4 пъти в продължение на 5 века от различни поколения патриарси на всички поместни църкви, и то с много сериозни забрани за промяна. Това означава, че четири поколения православни патриарси от всички поместни църкви (заедно с техните синоди) са разглеждали този проблем четири пъти (от 16 до 20 век) и са се изказали по въпроса, като са препотвърждавали предишните решения в така наречените Сигилиони. За съжаление, този факт се отбягва (не зная защо). Въпреки тези забрани (направо анатеми), един патриарх е успял да „разбуни” и създаде сериозно богослужебно разделение в цялата православна Църква, и дори е вдигнал анатемите над еретическата римо-католическа църква – без покаяние от тяхна страна; даже е и съслужил с Папата. Това, мисля, че не подлежи на коментар. Него ли трябва да слушаме? В крайна сметка, послушанието е преди всичко към Господа, иначе става нездраво.
Има изказвания, че календарът не спасява, което е абсолютно вярно и очевадно, и ако някой смята, че само със спазването на календара, без любов и смирение, и останалите добродетели, ще се спаси, той действително е „календаропоклонник”. Календарът не спасява. Но непослушанието към Църквата и нейните решения (анатемите от сигилионите, решенията на съборите и преданието) могат да погубят.
Също така се говори за това кой календар е по-точен. Съответно има тези в полза и на двата – Юлианския и Григорианския. Тук трябва да се отбележи, че този спор премества темата много встрани. Църковният календар е понятие различно от астрономическия, нищо че се ползва от астрономически календар. За църковния календар не е от съществено значение точността, както добре се изказа митрополит Натанаил – „ние не празнуваме дати, а събития”. В този смисъл, в бъдеще със сигурност ще се изобретят още по-точни астрономически календари (в което няма нищо лошо), но това не означава, че Църквата трябва непрекъснато да променя своя църковен богослужебен ред и календар (поне не без особена съществена причина), който е стройна система от събития. Нима Църквата в Китай трябва да служи по Китайския календар и да се дели от другите църкви? А християните в Южна Америка трябва ли да служат според календара на Маите? Кое е по-важно – църковното единство, или точността? На кое служим – на астрономията, или празнуваме събития?Тук също има опасност от „календаропоклонство”.
Промяната не е проблем сама по себе си, ако я налагат някакви по-сериозни духовни причини и ако това ще помогне на хората да се спасят. Вярно е, че в Църквата много пъти са се извършвали промени дори и в богослужението (например различните чинове за извършване на св. Литургия, начина за прекръстване – с два или три пръста и др.). Проблемът е в това, че тази промяна е единствено с цел безпринципно сближаване с католиците. А те дори не си мърдат пръста за сближаване с нас. Защо те не променят например Пасхата си като нашата със същата цел?
Ако нещо наложи промяна на църковния календар, това означава, че трябва да се промени и църковният устав – Типика. Задача, която не е толкова проста, че да се извърши просто с промяната на 13 дни. Освен това, трябва да се спази и единственото правило (канон) относно празнуването на Пасхата. Всеки един църковен празник (подвижен, или неподвижен) е поставян на определен ден не просто хаотично. Същото важи и за седмичните богослужения. В сряда и петък си спомняме за Христовите страдания, в събота – за починалите (защото тогава Христос е бил в гроба), а в неделя – за Христовото възкресение. Както се вижда, във всяко богослужение е вложен много смисъл. Разбира се, при създаването на църковния календар в продължение на толкова много векове не е гонена някаква астрономическа точност, както мнозина правилно отбелязват (например за Рождество Христово), което също обезмисля промяната с цел точност . Но тогава защо въобще спазваме какъвто и да е църковен календар, и защо въобще се е налагало да се създава такъв, а също и Типик, както и ред за седмичните богослужения, пости, ред на самото богослужение, правила за молитви в къщи и т.н.? Нали “към свобода сте призвани”, да празнуваме, кой когато, каквото и по какъвто начин му падне? Само че “в църквата всичко да става с приличие и ред” казва същият апостол. “И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри”.
И тук идва въпросът: нима нашите Ахрипастири, които Господ е поставил да се грижат за единството на нашето-православно паство, повече ги е грижа за обединението ни с католиците, отколкото за обединението на православните? Тъжно е, че това прилича на притчата за добрия пастир, а вълкът идва и разграбва (и разделя). Нима и това е дребен проблем? Нима това е сериозна причина за промяна?Къде тук е любовта, за която толкова много се говори? Само че Господ ги е поставил да бъдат пастири на това стадо и те ще отговарят за него, а не за католиците (не че е лошо да се грижим и за тяхното спасение) . Но днес като че ли е по-важно да се целува ръката на Папата. Дори и митрополит Симеон изгоря „покрай мокрото” за да не обидим Папата. Тук като че ли се наблюдава преди всичко дипломация (буквално преведено – двуличие).
И така, вместо да се делим и да радваме „врага“, който “иска да ни сее като пшеница”, по-добре да се опитаме да намерим решение на този въпрос, което да удовлетвори по възможност и двете страни и да покажем любовта на дело (а не само на думи – осъждайки в същото време един другиго), като спазваме и каноните, проявяваме послушание към определенията на Църквата, а също така да уважаваме и труда на многото св. отци преди нас. Вярно е, че в Църквата има много по-важни проблеми, но това съвсем не означава, че дребните проблеми не трябва да се разрешават. А и щом са дребни, се предполага, че и разрешаването им ще е лесно. Освен това, ако дребните проблеми не искаме да разрешим и казваме, че не им е сега времето, кога ли ще дойде време да разрешим големите? Щом за дребните проблеми някои владици реагират по този чиновнически начин, как ли ще реагират за по-сериозните? Да потърсим разрешение на този проблем, като търсим духовни средства, без да се стремим да угодим на този свят. По този въпрос (както и по всички други наболели въпроси в БПЦ, а и не само в БПЦ) трябва да се говори – и то в духа на братска любов, с добронамереност и с желание за намиране на добро решение. Вярвам, че може да се намери такова.
„Много дипломатична статия“, ако трябва да сме в стила на автора 🙂 .Шегата настрана. Одобрявам статията и се радвам за спокойното и разумно провеждане на темата. Дерзай Краси.
Великолепна статия в светоотечески дух! Написана интелигентно, умно и с много любов. Изключително добро познаване на фактологията, като налице е още и добросъвестното й позоваване. Крайно време е да се разбере, че сегашните „тежки и по-важни“ проблеми на Църквата са В РЕЗУЛТАТ ОТ допуснати преди това грешки, каквато е смяната на календара и икуменическото заиграване на епископата с еретици, довело до разцепване на БПЦ! Така че, всички добре да се замислят, кое наистина води до разколи – предателствата спрямо Православната вяра или желанието да й останеш верен докрай!
Авторът задава много уместни въпроси, на които тези, които не обичат истината и още по-малко нейното изповядване, навярно ще отговорят с гаменски обиди и неграмотност, както обикновено правят. Но така е, когато всички аргументи са срещу теб и твоята теза, единственото, което ти остава, е да се зъбиш на оборилия те! С което само потвърждаваш, че си надвит от силата на Правдата!
Духът в който е писано, е Оня който ми е приятно и радостно да слушам . Мисля ,че истината тук е голям процент .Браво за статията .
Моите адмирации за културно написаната статия. Бях се отчаял, че почти няма духовно мислещи хора в българското православие. Да се надяваме, че авторът няма да зарови таланта си, задоволявайки се само с тази статия по проблемите в родната църковност.
Статията е дипломатична. Проблемът обаче на кратките текстове е, че за да докажеш тезата си трябва много да цитираш, правомерно да избираш цитатите, да ги разпределиш по тяжест, да съгласуваш цитата с основната си мисъл, която от статията не се разбира ясно и да обобщиш както духа на св. Библия, така и духа на православието. Иначе цитатите могат да подведат и да доведат до неправилна интерпретация, което е и проблемът на сектите. От историята е известно, че човечеството се движи или от нови идеи, най-вече в науката и религията, или от промяна на акцента на общата интерпретация на базисни за човечеството произведения. Затова се търси в краткостта духа и правомерната интерпретация, а не се взимат отделни цитати и факти, без да имаме както казах общ логически конкорданс в изложението. Затова считам, че любовта е основното във вярата и за нея ние имаме исторически и актуални примери и я познаваме прекрасно в нашия горчив опит, който за съжаление не се познава и не се използва от БПЦ.
Авторът явно е старостилец и надъхан с разколнически книжки, който се опитва да мине за миротворец. В текста се срещат няколко фактически грешки:
1) „участниците в Първия Вселенски събор, сред които е например св. Николай“. В нито един списък на събора няма неговото име. Това е легенда от VІІІ век.
2) „анатемите над еретическата римо-католическа църква“. Тази църква не е анатемосвана от вселенски събор. Разделението се дължи на второстепенни спорове за квасни хлябове, пости и пр., а не на действително важните проблеми за примата на папата и Филиокве.
3) „тази промяна [за начина на прекръстване] е единствено с цел безпринципно сближаване с католиците“. Невярно. През ХVІІ век патриарх Никон в Русия въвежда гръцкия начин на прекръстване с три пръста вместо древния с два.
4) „трябва да се промени и църковният устав – Типика“. Да, както Студийският, така и Йерусалимският типик са манастирски и налагат дълги служби и тежки пости, които днес почти никой не спазва.
Дон Кихот явно е новостилец и надъхан с псевдонаучна плява, опитвайки се да мине за авторитет, допускайки обаче следните грешки:
– в службата на св. Николай изрично се споменава за борбата му с Арий на събора, а в местното предание на Никейската църква пише, че той не само е участвал в І Вс. с-р, но дори е изпъкнал на фона на останалите.
– има съборно осъждане в 1054, като Филиокве-то е изведено като ПЪРВА причина!
– третият аргумент на Дон-Кихотстващия иеромонах няма нищо общо с темата. Тук се говори за компромисите, които Православните църкви правят с цел сближаване с католиците.
– не е вярно, че никой не спазва Иерусалимския и Студийския Типик. На много места се служи по Иерусалимския и това е посилно, макар и трудно!
http://www.dveri.bg/content/blogcategory/139/319/
В нашата енория литургията започва в 9 или 9:30 часа сутринта в съседната енория на нашият град литургията обикновено започва в 8:30 часа,но никой не обвинява другият,че е нарушил „каноните“ или ,че е предал „православната вяра“.Кой разделя?! На мене служенето по старият календар не ми пречи,ако иска някой нека служи и по марсиянският календар.Факт е ,че служенето и по двата календара се среща в Българската Патриаршия,ако иска някой може да си намери енория,където се служи по старият календар.Щом сме предали“каноните“,моля заклеймете ни ,като еретици и си направете една „Истинно православна църква „например.
Не разбрах какво общо има „изгарянето“ на митр.Симеон с това да“не обидим папата“.
Бих се радвал да видя от защитниците на старият стил поне половината енргия от тази ,която влагат да защитават старият стил,вложена в това да се защитава правото на редовно причастяване на миряните,което също е светоотеческо.
[url]http://www.dveri.bg/content/blogcategory/139/319/[/url]
„Работата е там, че нито каноните без любов, нито любовта без каноните имат смисъл“.
Каноните са нищо без любов, но любовта е всичко и без канони.
„Каноните са нищо без любов, но любовта е всичко и без канони“.
Христос обаче е казал в Иоан. 14:21: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“. Свободна и с нищо необвързваща любов намирисва на протестанство. Ако всички обичахме, както ни е заповядал Христос, може би нямаше да са нужни канони. За да ги има обаче, значи любовта трябва да бъде възпитавана и насочвана в правилния път, в противен случай – може да изплесне в извращения, както виждаме да става при католици, протестанти и православни икуменисти.
Не мога да повярвам, че го правя, но този път ще подкрепя изказването на andrey. Господ сам ни каза: „Възлюби Бога и ближния като себе си“………. и в това е Закона(канона) и пророците.
Любовта братя е преди всичко.
А статията е манипулативна, с цитати извадени от контекста и разхвърляни като шурикени на някой пиян нинджа.
И какво сте заповтаряли дипломатична, дипломатична….в учението на църквата такава дума не съществува.
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. – 1 Коринтяни 13:1-8.
Не става ясно обаче какво правим с каноните. Спазваме ли ги или не? Да или не?
Иначе за любовта сме на едно мнение!
Реклама на масонството в Пловдивския университет:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-12-21&article=306759
Защо не протестира пловдивският владика?
Не виждам andrey как с този цитат опонираш на отеца . Той иска да каже нещо съвсем друго .
Според Юлианския календар ние изчисляваме Пасха и това след себе си води в календара и всички т.н.подвижни празници.Останалите събития,които отбелязваме в календара би следвало да бъдат вместени и разпределени в оставащите календарни дни с разум и почитание.Това е църковеният календар.Гражданският календар е същият доколкото съвпада по броя на дните.Казвайки разум,нека да вметна,че ако питаме данъчните например,те биха разделили годината на 168 месеца,че и нещо отгоре.В този смисъл оценям и 14-те дни промяна в календара за изключително по-смешни и от горния пример,защото какво са дните спрямо вечността.Църковният календар не измерва дните а показва вечността.Какъв по- устойчив ориентир от самия Господ Бог търсим?Промяната,която е извършена с календара вече е станала.Може да се потърси и нова промяна или може да се каже фина настройка и допълнение.И да не делим календарите на църковен и граждански.Това е отвратително.
отец Божидаре, пак манипулативно еврейско въпросче. цитирам:“Не става ясно обаче какво правим с каноните. Спазваме ли ги или не? Да или не?“
Така излиза, че според Вас любовта е важна, но само на основата на каноните, а не заради самата любов, както ни казваше Господ.
Ами то Бог , ако гледаше на ограниченията Си и заповедите дето Ви е дал, то досега да беше Ви изтрил от лицето на земята, ама Ви обича и не си спазва собствените канони именно заради любовта Си. И според Вас излиза, че който не се покланя Богу по календара на Юлий Цезар, не Му се покланя с Дух и Истина.? Да или не?
Отец Божидар е много ревностен християнин. Ревността без Разум и без любов обаче води до религиозни изстъпления, инквизиции, изгаряне на книги, унищожение на хора и точно от тази ревност без Разум и любов, за която Андрей добре е дал цитата от св.Павел, та точно от тази ревност се страхува Европа и затова на религията в нея е гледано с подозрение. Основният проблем на православието е, че св.Отци не знаят нищо нито за Революцията, нито за Реформацията, нито за фашизма, нито за комунизма, нито за научно-техническия прогрес, нито за глобализацията, нито за космическите проучвания и разработките на парапсихологията.В този смисъл каноните на Църквата, нейната опитност и обичайно цитирани авторитети не са актуализирани, което се надявам да бъде тема на предстоящия свят и велик православен събор, за който се подготвя православието. А БПЦ следва да се самопрецени чрез познание и реална оценка на труда и знанието на християните, които следва да си получат наградата си за Божия слава.
Римляни гл.6
„15. Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
16. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?
17. Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.“
Да не противопоставяме любовта и каноните.
Заради каноните някои убиват, от любов-също.
„Който чене нека разбира“
Въпрос с неповишена трудност.
Как да се разбира това, че св. отци предвиждат отлъчване от Църквата при нарушение на определени канони? Като липса на любов? Моля, опитайте да формулирате конкретен отговор, без постоянно да се криете зад нелепи квалификации и без да копипействате известни на всички ни цитати.
Църковно-календарният проблем изисква, освен всичко друго, да поназнайваш нещичко по астрономия и по календарология. У нас и при свещенослужителите, и при историците цари неграмотност в тези области на познанието. Което не разбират, естествено не им е интересно. Посредственият човек така е устроен ! Тук се корени конформизмът и безразличието на миряни като г-н Скитник, пък и на Светия Синод на БПЦ. С други думи: „Тъй да бъде, както е ! Села ви!“. Стигна се дотам, че в сайта Двери, в дългата статия за календара се твърди, че Първ. Вселенски събор премахнал 3 денонощия от Юлианския календар ?! Същата върховна глупост се чете и в изключително слабата брошура на архимандрит Касиян „Против календарната реформа“ .
Демек – още през IV век Св. Отци са направили това, което папата е направил едва през XVI век ! И изобщо как е възможно да се припознава католицизмът като най-страшната ерес ?! Аз не виждам поне в София някаква агресивна католическа пропаганда, че чак да ни асимилират.
[quote]Не става ясно обаче какво правим с каноните. Спазваме ли ги или не? Да или не?[/quote]
Спазваме ги, разбира се, но без да ги обожествяваме като някакъв нов Моисеев закон, и като имаме предвид, че ако не са оживотворени с любов, те с нищо не ни ползват.
Статията е много-добра, написана с разбиране на проблема. Похвално! Дерзай брате – „С нами Бог”
На тези, които смятат себе си за широкоскроени любящи обновленци, а нас за злобни тесногръди старостилци, искам да кажа, че в разбиранията си за любовта ние не се различаваме. Христовата любов, обаче не е сладко което намазваме на филийката си и изяждаме с голямо удоволствие, а е жертвоготовност и дела в изпълнение на всяко слово излязло от Божията уста или от Неговата Църква и Светите Му Угодници.
[quote]Въпрос с неповишена трудност. Как да се разбира това, че св. отци предвиждат отлъчване от Църквата при нарушение на определени канони? Като липса на любов? Моля, опитайте да формулирате конкретен отговор, без постоянно да се криете зад нелепи квалификации и без да копипействате известни на всички ни цитати.[/quote]
Да, ще ви отговоря.
Водейки съвременен начин на живот, ние нарушаваме неизбежно много канони, и ако трябва те да се прилагат буквално, Църквата би трябвало да отлъчи милиони хора от паството си, както и повечето си духовници и митрополити. Въпрос с неповишена трудност: защо Тя не го прави? Защото слага любовта над каноните.
Да, ще ви отговоря.
Водейки съвременен начин на живот, ние нарушаваме неизбежно много канони, и ако трябва те да се прилагат буквално, Църквата би трябвало да отлъчи милиони хора от паството си, както и повечето си духовници и митрополити. Въпрос с неповишена трудност: защо Тя не го прави? Защото слага любовта над каноните.[/quote]
Съвсем прост отговор: Формулиран е още през V в. „Ако отлъчим всички неизпълняващи, няма да останат такива да изпълняват“.
Любовта обаче не може да се слага над каноните по простата причина, че светите отци не поставят такава разграничителна линия между каноните и любовта. Именно спазването на каноните е израз на любов! Останалото е софистика.
Поздравление на Andrey за коментара. Хубаво е, когато по темите се говори смело и аргументирано. Въпросът ти е напълно основателен. А отговора се нарича „икономИя“. Така е. Но пък и не е нужно да превръщаме икономИята в норма. Нали това е смисълът на Църквата, като Бого-човешки организъм – Тя да ни дърпа нагоре, а не ние Нея надолу. Ясно е, че е трудно и Бог ни търпи с любов и ни помага. Само не разбирам, с какво ни затруднява спазването на календара. Нали всички твърдят, че е без значение по кой календар се служи, а в същото време не дават и дума да се каже за връщане. Значи явно не им е без значение. Даже ми се струва, че привържениците на стария календар са по-толерантни от привържениците на новия. Както се вижда в БГ има много привърженици на стария, които служат по нов, но обратното не съм виждал.
[quote name=“skitnik“]Бих се радвал да видя от защитниците на старият стил поне половината енргия от тази ,която влагат да защитават старият стил,вложена в това да се защитава правото на редовно причастяване на миряните,което също е светоотеческо.
[url]http://www.dveri.bg/content/blogcategory/139/319/[/url][/quote]
Колкото до редовното причастяване, много сериозна, актуална и справедлива кауза. Лично съм я сърбал тая чорба. Моите впечатления са, че повечето привърженици на стария стил са и привърженици на редовното причастяване. Но че не се влага енергия в защита на тази кауза съм съгласен. Хубаво е, че все повече се дискутира, а и все повече се практикува. Дерзай
„Злобни тесногръди старостилци…“ (цитирам дякон Колев).
Е, приятели, вие сами се определихте какви сте. „Ти го каза“. Повече нямам какво да добавя. От вас наистина лъха старозаветна злоба и омраза.
…
Някакви мухлясали старостилски мозъци са писали минус на думите на св. апостол Павел за любовта. Очаквах да видя дали ще стане и то стана. Сами свидетелстваха срещу себе си. Сами се изобличават, че са против Апостола и Словото Божие, а значи и срещу Бога.
„Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? [14:64] Чухте богохулството; как ви се струва?“ Марк 14:63
Andrey, С предишните си коментари оставяш друго, по-добро впечатление. Излишно е да се обиждаме един други.
Нима православните църкви, които не са приели новия стил (включително св.Гора) са „Злобни тесногръди старостилци…“ и от тях лъха старозаветна злоба и омраза.
Нима са „мухлясали старостилски мозъци“ и „са против Апостола и Словото Божие, а значи и срещу Бога.“
По този начин обиждате повече от половината православни християни по света. А те с нищо не ви обиждат, макар и да не са на вашето мнение.
Браво, Андрей! С постинга си от 14:32:61 навярно ни демонстрираш как трябва да изглежда истинската любов!Излиза още че, само защото не всички споделят твоето мнение, решаваш, че са срещу Бога. Значи ти и Отца едно сте! Малко самонадеяничко според мен…
Моля Ви ми кажете, andrey, как в интернет пространството разбрахте кой е писал въпросния минус на думите на св. апостол Павел? Не се излагайте по нози начин!
Браво за хубавата статия. Нещата са представени точно и ясно, каквито и всъщност са.
Не мога само да разбера откъде се зареждате с толкова злоба и ненавист към вашите братя християни, за които спазването на каноните е важно. Може би това е поради тяхната немощ, но вие нали имате любов и би трабвало с любов да го приемете.
Добре, че имам лични контакти с много хора, които се черкуват в новостилни църкви за да познавам и тяхната позиция. Отдавам вашите определения на голямата ви емоционалност, но в накакъв случай не мога да приема, че в душите на християните, каквито и да са те – новостилци или старостилци – може да съществува такава омраза.
Андрей, не цитирате мен, аз цитирах вас това са ваши думи (на новостилците). Злобата и злорадството Ви са ненужни и не ни докосват. Ръждата яде там където стои.
А минусът със сигурност не е за апостола а за превратното Ви тълкувание (дяволския прочит)
„Каноните са нищо без любов, но [b]любовта е всичко и без канони[/b].“ andrey
Бря ……..любов без канони ?!?
Това скъпи ми Андрей са „едни“ ТВ предавания в късните часове на нощта по „едни “ специални канали. То си е чиста вакханалия !
Няма такова нещо като любов без канони . Дори океаните имат свои рамки и граници а то тук се плиска една любов безгранична и универсална ……
И въобще тия вопли в стила на отявления сатанист John Lennon в стил „All you need is love“ – най добре ги забравете !
„Църквата би трябвало да отлъчи милиони хора от паството си“ andrey
Ми ще ги отлъчи защо да не ги отлъчи ? Тя служи на Бога – не на хората !
То е все едно държавата да отмени данъците понеже много хора не си ги плащат ! Дори по светското мислене и логика това е немислимо а Вие ни предлагате да го приложим за Божиите закони (канони) ?!?
Е как очаквате да се съгласим ?
Излиза, че за някои, само каноните не отпадат!!! Но това е именно „истината “ и основното послание не на Светото Писание, а на тези, които … просто приемат … защото те просто смятат и пре-смятат …., че всичко приемат … , така както смятат, и като смятат, така и всичко приемат, защото каноните са (за тях), единственото, което е канонично в Писанието, а всичко, което канонът е, е това , което те единствено приемат. Вярвайте, изпълнявайте и пре-смятайте канонично, защото в каноните е всичко (смямат каноничните). Всъщност, какво по-просто, по-лесно, по-удобно и по-безлично, от това абсолютно всичко да е канонично?
Никак не са хубави тези страсти в навечерието на Рождество и съжалявам, ако съм налял и аз масло в тях. Извинявам се, ако съм обидил някого.
Относно Апостол Павел, срещу когото са гласували някакви дръвници. Не съм казвал, че точно вие сте го оценили по този начин. Написах, че ОНЕЗИ, които са го направили, са се самоизобличили като нехристияни и противници на Апостола и са открили по този начин истинското си лице. Би следвало да се замислят и да се покаят, ако имат изобщо нещо християнско. А вие защо скачате? Нима и вие сте на един акъл с тях? Вместо да се възмутите и да кажете, че това е СРАМНО и скандално, вие ги защитавате! Удивително!
Най-добрата нова книга за произхода на пасхалния календар и християнското летоброене излезе м.г.:
Alden A. Mosshammer
The Easter Computus and the Origins of the Christian Era
Oxford Early Christian Studies
488 pages | 234x156mm
978-0-19-954312-0 | Hardback | 16 October 2008
http://ukcatalogue.oup.com/product/9780199543120.do
[quote name=“Данаил В Димитров“]“Църквата би трябвало да отлъчи милиони хора от паството си“ andrey
Ми ще ги отлъчи защо да не ги отлъчи ? Тя служи на Бога – не на хората !
[/quote]
Давай. Започвай да отлъчваш.
Понеже диалогът твърде загрубя един ден преди Рождество и се превърна в размяна на ругатни, предлагам да го прекратим и да се успокоим малко. Чуйте една вечна песен, която призовава за мир и любов:
http://www.youtube.com/watch?v=Y9KC7uhMY9s
Андрей, разбира се, че никой не би гласувал срещу св. ап. Павел. Навярно някому не се е харесало как използваш този цитат. Това е.
Иначе, нито ние сме против любовта, нито вие, надявам се, сте против каноните. Просто така се получи във вихъра на полемиката…
Разбира се, приемаме протегнатата за мир ръка! Надявам се и ти да не храниш лоши чувства към нас и да намериш сили сам да ни простиш, ако се чувстваш обиден! Говоря от свое име, но се надявам, че и другите биха се съгласили с мен!
Разбира се! Простено – простете!
Православието е стълб на истината. Тази истина казва, че ако Бог реши да гледа дали хората спазват изцяло предписанията на Църквата, то тогава огромна част от човечеството ще бъде унищожена. Бог не иска смъртта на грешника, а той да се обърне и да бъде жив. Затова Църквата следи за спасението на душите на хората , като им показва пътя към Бога, който е Слово и любов, като поставя ценността на живота над всички други ценностти и в милостта си е безграничен. Затова основният принцип, по който са създадени каноните на Църквата е принципът да се взима религиозно решение от онзи, който има благодат и способност за духовност, а не църковен чин епископ. Божията правда, която следва да търсим е да се въздава всекиму според приносите, които има за утвърждаване на вярата в Бога, която спасява. Затова Църквата, когато е била независима от светската политика е издигала хора с благодат и духовност, а не по мистико-конспиративни съображения, както прави БПЦ. А благодатта се дава и по рождение.
Браво, един чудесен завършек (реприз) в духа на статията!
Значи наистина може да се търси обще език. Сигурен бях.
По този повод имам едно „налудничаво“ предложение :-). Тъй като виждам, че повечето хора се смущават заради Коледа (а мнозина от тях вярват простичко), затова за да не се угасва пламъчето, могат да се върнат всички други църковни празници по стар стил, а коледата да остане по нов (пак казвам с цел да не се убива вярата в хората, защото повечето българи празнуват по традиция, но все пак има някъкво пламъче , и ако го угасим от прекалена ревност после душите им ще ги изискват от нас) . Така хем вълкът цял, хем агнето сито 😆 . Пак казвам, това е само една налудничава идея, нищо повече.
А сега пожелавам хубави и душеспасителни празници на всички, и на тези които празнуват сега и на тези които празнуват на 7-ми. Защото в крайна сметка всички празнуваме преди всичко Рождество Христово, а за другото Бог да ни умъдри.
Навярно Божията майка много се измъчва като ни слуша да се караме кой повече я обича .
Майчината любов е еднаква към всички деца – само така си обяснявам защо този празник стои стабилно в съзнанието на хората и в двата стила ([i]не така е със Гергьовден, и празника на св.братя Кирил и Методи или св.великомъченик Трифон които трайно стоят в стария стил)[/i]
Аз лично харесвам и католическата Коледа -тя е доста красива като празник и много обгрижена. ([i]Изключваме разбира се рекламните и търговски извращения които по същество не са християнски )[/i]
Затова макар че ще си празнувам Рождество Христово по стар стил поздравявам и онези които ще го честват на 24 Декември !
В отговор на kgmgeo:
Естествено, че по [b]периферни въпроси на външната страна на религиозността, каквото е календарният[/b], може да се търси някакъв [b]компромис[/b] , стига да не е в явен и драматичен ущърб и на светското, и на религиозното начало в страната…, [b]да не пречи и досажда[/b], така да се каже!…
Законниците (вж. „Типове религиозен живот“, св. Мария Скобцова) трябва да се зачитат, [b]не би трябвало да вземат връх.!…. Това ще е крайно неприятно и контрапродуктивно[/b]!
Поздрав! 🙂
Много добре написано с мярка и чувство за правдивост.Единството ,като аргумент против въвеждането на григориянския календар винаги за мен е бил най-силен.Кой е човекът дръзнал да наруши това единство?Ако това е събор,то какви са били неговите членове?Каква е душеспасителната полза от това въведение?
Сега за, жалост,по байТошовски ще се чака да омине бурята,да дойде подхоящо време…Щом без дискусия и разяснение анкетие дават резултати50на50,то какво ще стане след една добросъвестна просвещаваща акция:“плюсове и минуси на новия календарен стил“
Тогава може би везните ще наклонят към вестановяването на отческия юлиянски календар.Дали тогава владиците ще имат силата да кажат:“глас народен-глас Божий“?В България думата РЕФЕРЕНДУМ всеоще е мръсна,но не ели време Църквата да даде добрия пример,като се допита до своите чеда?
Тъй като се разрази полемика по въпроса, кое е по-важно – любовта, или каноните. И за да не се водят абстрактни спорове, искам да поставя въпроса: каква именно любов (в какво и към кого) е била в основата на календарната реформа. Явно е, че тази любов към нещо, или някого е била твърде голяма, щом заради нея са жертвали правилата (Типика), забраните (анатеми) за промяна на триода и месецослова на 4 поколения православни патриарси от всички поместни Църкви (Сигилиони), и щом тази любов и сега е готова да жертва единството на православния свят. Да говорим конкретно и да преценим здрава ли е тази любов, или не? Към къкво и кого е, а също и заради Господа ли е? И тогава да сложим на кантара конкретните каноните и любов.
Слава Богу – любовта победи! Сега остава да спазим и каноните…