Диагнозата на съвременния православен

Много говорим, но не вярваме.

Обичаме да цитираме, но не изпълняваме.

Целуваме Светото Евангелие, но не го четем.

Купуваме духовна литература, но не вникваме в нея.

Събираме се, но клюкарстваме.

Гледаме към небето, но ставаме верни на земята.

Ненавиждаме греха, но не се борим с него.

Целуваме ръцете на свещениците, но не ги уважаваме.

Навеждаме глави пред владиците, но не приемаме волята им.

Изповядваме се, но не се каем.

Причастяваме се често, но се отдалечаваме от Христа.

Ходим на поклоннически пътувания, но се държим като туристи.

Молим се, но с хладни сърца.

Осъждаме другите, но не и себе си.

Въздишаме по живота на светците, но не ги търсим за подкрепа.

Постим, но не се очистваме.

Взираме се в в Разпятието на Спасителя, но не познаваме истинската жертва.

Домовете ни са пълни с икони, но нямаме благочестие.

Присъстваме на светата литургия, но не вникваме в нея.

Общуваме много, но почти винаги лицемерим.

Изискваме братолюбие, но дори не сме колегиални.

Не се държим като призвани, а като специални.

Очакваме любов от другите, но не я проявяваме към тях.

Бавно вършим добро, но бързо се превъзнасяме.

Във всичко се възгордяваме, но в нищо не се смиряваме.

Лесно се палим, но бързо прегаряме.

Мислим си, че угаждаме на Бога, но сме себеугодници.

Искаме прошка, но не прощаваме.

Търсим голямото, но забравяме малкото.

Изповядваме радостта от Светата Пасха, но не я съпреживяваме.

Забравяме, че чудесата служат на вярата, а не вярата на чудесата.

Кълнем се във вярност на Светото Православие, но размиваме учението му.

Наричаме Светата Църква майка, но се държим с нея не като синове, а като осиновени.

Мислим, че сме съработници Божии, а сме наемници.

Не сме верни, а сме суеверни.

Не се страхуваме от Христа, а от антихриста.