Духът на „втората миля“ идва с възраждането на сърцето
„И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две“ (Мат. 5:41)
Истинското християнство е религия на „втората миля“. Да изпълним дълга си, да останем верни на призванието си, да спазваме закона – всичко това е наше пряко задължение и ако го правим, сме извървели само „една миля“, не повече.
Ако превърнем всичко в живота си в изпълнение на задължения и заповеди, нашето битие би се уподобило на живот в казарма. Най-доброто и благородното на земята се е постигало само тогава, когато хората са надхвърляли границите на своите задължения, правели са несравнимо повече от това, което се е изисквало от тях, изминавали са „втората миля“.
Груба грешка допускат онези, които свеждат християнството до изпълнение на задължения, спазване на реда, постановления и формалности. По този начин те превръщат учението на Христос в мъртъв закон, а не в животворящ дух. Не е ли това причината на земята да има толкова много „мъртви“ християни? Забравяме, че живото християнство е само там, където преобладава духът на „втората миля“.
Христос казва: „Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две» (Мат. 5:41). Думата „миля“ означава древна линейна мярка, приблизително равна на 1,5 км. Глаголът „принуди“ тук има особено значение: той е дословен превод от гръцкото ангареуо. Тази гръцка дума произлиза от персийското съществително „бързоходец“. Бързоходците на императора са имали право да принудят местното население да ги снабди с провизии, магарета, камили, лодки и водачи в непозната местност. Александър Македонски, а по-късно и римляните използват такива бързоходци за връзка с всичките краища на империята. Затова глаголът в този стих означава по принуда да изпълниш задължението, което ти е възложено от бързоходеца. Глаголът ангареуо, или „принуждавам“, е употребен само два пъти в Новия Завет, единствено когато става въпрос за принуда от страна на римските войници. Например Симон Киринеецът е заставен от римляните да носи кръста на Иисус (Мат. 27:32). По това време фразата „да извървиш една миля“ е била широко разпространена и се е свързвала с факта, че императорът е давал право на всеки римски войник да принуди когото поиска да носи торбата и снаряжението му „една миля“. Иисус вижда как римските войници заставят населението на Палестина да носи товара им, а също и нежеланието на юдеите да изминават тази злополучна миля. Той използва този пример, за да изясни една основна истина в християнството. Юдеите са изпълнявали небрежно своя дълг, не са искали да изминат и една миля, а Христовите ученици в своето служение трябва да се ръководят от ново правило: „Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
За патриотично настроените юдеи, недоволни от римското владичество, подобно изискване от страна на Христос изглежда неосъществимо. И наистина, възможно ли е това?
За искрените Божии деца е възможно, защото тяхната вяра е вяра на „втората миля“. Всички хора, независимо дали желаят или не, трябва да изминат „една миля“. С това е свързано тяхното съществуване. „Първата миля“ е неумолимият закон на живота. Затова всички все някак я извървяват, но не са мнозина способните да извървят „втората миля“. Причината е, че първата миля се изминава от човешката сила, втората – само чрез силата на Светия Дух, Който пребъдва у човека.
Първата миля е на закона, втората e милята на любовта!
Дори правоверният юдеин е трябвало или да носи товара на римския войник, или да понесе наказание. Такъв е бил законът. Религията на юдеите е религия на закона. Чрез нея те извървяват първата миля, а когато Иисус Христос изисква от тях да продължат с втората миля, те Го разпъват.
Разбира се, законът си има свои добри страни. Той поставя хората на мястото им и ги принуждава да се отнасят към другите по-човечно- в рамките на „първата миля“. Ако в наше време нямаше такива правила, животът би бил непоносим. Но законът си остава само закон. Той никога не може да новороди човешкото сърце и да го научи да твори добро.
„Втората миля“ е милята на любовта, на благодатта. Само човек със сърце, изпълнено с тази любов, ще измине „втората миля“ и нищо няма да го спре. Майката, която се хвърля в огъня, за да спаси детето си, действа от любов, а пожарникарят, или полицаят, който я спира, постъпва според закона. В това се състои разликата между „първата“ и „втората“ миля.
Богаташът, който дава десятъка си в църковната каса, изминава „първата миля“. Бедната вдовица, която дава последните си пари, вече върви „втора миля“. Да ходиш на богослужения, е пътят на „първа миля“, да прощаваш огорченията и обидите – на „втората“. Да си често в молитвен екстаз е стъпка от „първата миля“, да се помириш с брата е от „втората“.
Да извървиш „втората миля“ не е лека задача, но е благословена. Да обичаш далечните, да обръщаш внимание на самотните, да подкрепяш слабите, да прощаваш на тези, които обиждат, да спасяваш погиващите, без да очакваш награда и слава – към това води пътят на „втората миля“. Христовият кръст е „втората миля“. Само любовта е можела да подбуди Бога да остави славата Си на небето и да слезе на земята, за да умре на Голгота.
Първата миля е на принуждението, втората е доброволна
Римският войник е можел да употреби сила, за да накаже всеки, който не изпълнява дълга си да измине с товара му една миля. Затова страхът е карал дори правоверния юдеин да му се покорява, но той никога не би и помислил да извърви повече. Когато милята свършвала, юдеинът е бързал да се очисти в храма.
Ако вярващият живее като християнин, заради страха да не бъде отлъчен от църквата неговото християнство е не повече от „една миля“. Но ако поведението му е основано на любовта към Христос и произлиза от сърцето, неговото християнство е „втора миля“. Християнинът е най-свободният човек в света. Христос го е освободил. Ап. Павел възкликва: „Всичко мога чрез Иисус Христос, Който ме укрепва!“ Но само любовта и добрата воля са можели да подтикнат сърцето на Павел да изпълни своето служение. Никой не го е карал да проповядва след обръщението му, не го е принуждавал, не му е държал сметка дали посещава редовно събранията на вярващите. Християнството на ап. Павел е било от „втората миля“. Колко далеч от него е понякога съвременното християнство! То като че ли е спряло на „първата миля“ и затова не е привлекателно за никого.
Първата миля е на дълга, втората е на желанието!
Дълг на всеки човек е да помогне на другия в труден момент, но има ли го това желание? Дълг на всеки християнин е да свидетелства за Христос, но има ли го това желание?
Цицерон казва: „Не съществува нито един миг без дълг.“ Гладстон пише: „Дългът е сила, която се събужда с нас сутрин и заспива с нас вечер.“ Чувството за дълг е присъщо на човека, но винаги ли той има желание да изпълни този дълг? Дълг на християнина е да прости, но ако той не желае това, няма да изпита истинско облекчение от прошката. Човек може да има много желания, но дали иска да живее и да твори в духа на „втората миля“? За искреното желание няма нищо невъзможно. Нали тъкмо затова прокаженият умолява Иисус: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ А „Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: „Искам, бъди очистен!“ И веднага проказата го остави“ (Лука 5:12–13).
Заради желанието и добрата воля на Бога човечеството има спасение в Иисус Христос. Където има силно желание, там ще има и жертвоготовност за „втората миля“. Но никой не може да измине „втората миля“ без духа на „втората миля“. А откъде идва той?
Духът на втората миля идва при нас с възраждането на сърцето
Христос е казал: „Трябва да се родите отгоре.“ Човек, който не се е новородил, не може да извърви втората миля. Отначало той трябва да подчини себе си на божествената сила, която ще го направи способен на подвизи, свързани с „втората миля“.
Новораждането само по себе си е тайна. Проф. Линкълн свидетелства: „Моето новораждане очевидно е настъпило тогава, когато вярата стана за мен не дълг, а радост.“
Духът на втората миля идва при нас с Откровението
Откровението е светлина за душата. Без него душата е в тъмнина. Откровението не е от човека. То е от Бога и идва само тогава, когато човек го очаква с радост. Бог никога не дава повече от това, което можем да възприемем. Колкото повече вярващият се отдава в ръцете на Твореца и се подчинява на Неговата воля, толкова повече тайни и истини му открива Бог. Откровението идва с молитва, с четене на Свещеното Писание и с размисли за духовното. Ап. Йоан е получил откровение само когато е бил „в Господния Дух и в Господния ден“. В книгата Откровение Йоан свидетелства, че то идва от Христос. Затова, ако пребъдваме в Христос, Той ще ни открие неизчерпаемия източник на силата за „втората миля“.
Духът на втората миля идва при нас с вдъхновението
Цялата ни духовна сила заспива без вдъхновение. За да се насочват силите ни в името на доброто и правото, имаме нужда от вдъхновение. Вдъхновението идва само от Бога и само при тези, които го жадуват и го търсят. Пушкин пише:
Не за житейските вълнения,
не за корист, не за битки,
родени сме за вдъхновение,
за звуци сладки и молитви.
Ако не беше вдъхновена от Бога, Библията не би могла да бъде безсмъртна книга. Боговдъхновението е сътворило Свещеното Писание. Ап. Павел подчертава: „Цялото Писание е боговдъхновено“ (II Тим. 3:16). Светият Дух е дал вдъхновение на Павел, а и сега вдъхновява християните за живот, служение и творчество в Христовото име. Само вдъхновението е можело да накара ап. Петър да проповядва пред Синедриона или ап. Павел – в Ареопага. Вдъхновението е подтикнало Дейвид Ливингстън да отдаде живота си за Христос в Африка, а Уилям Кери в Индия! Затова са верни думите на А. К. Толстой:
Вярвайте в чудесната звезда на вдъхновението,
дружно гребете в името на прекрасното,
срещу течението!
Защо трябва да се говори за „втората миля“ в християнството? Защото „втората миля“ е постановена от Бога и служи на ближния, тя е същността на християнството.
Нека Господ ни помогне с ревност и изцяло да изминем не само „първата“, но и „втората миля“, защото Божието царство започва там, където свършва „втората миля“.
Източник: сп. „Прозорец“
