Защо ни търпи Господ



Малко преди страданията Си, беседвайки с учениците на Елеонската планина, Господ им разкрил признаците на настъпващия край на света. Господ казал, че последните времена ще приличат на състоянието на човечеството преди потопа. Библията и светите Отци говорят за всеобщо отстъпление на хората от Бога по времето на Ной. Според Библията хората тогава са станали плът, тоест напълно бездуховни (вж. Бит. 6:3).

Още преди всемирния потоп един друг потоп на греха и злото изригнал от дълбините на ада и залял земята. Развратът, чародействата, демонопоклонството, ритуалните убийства превърнали земята в храм на дявола. Човечеството само се обрекло на гибел. Моралното чувство на хората толкова се затлачило и заглъхнало, че те дори престанали да разбират какво е грях.

Нашето време мнозина смятат за време на възраждането на религията: отварят се манастири, възстановяват се храмове и се строят нови, стана достъпна духовната литература; дори в области като естествената наука и философията материализмът се е посместил, давайки място за други концепции. Виждаме, че е съборен бентът, който дълго време възпираше течението на реката, но в действителност борбата с християнството продължава, само че в други форми, и съвременният либерализъм се оказва пореден завой в безкрайната спирала на тази борба. Ние не искаме да възлагаме отговорността за това върху едни или други партии и институции — процесът е твърде глобален; тук прозират контурите на един план, начертан не от човешки ум.

Предишният период беше време на тотална атака срещу християнство, подобна на гоненията по време на езическите императори, само че в по-жестоки и безмилостни форми. Милиони хора бяха убити заради вярата си, светините бяха разрушени и осквернени. Но гонението, което нямаше равно в историята на човечеството, се удави в кръв. То даде както отстъпници, така и мъченици за Христа. Грубият и пошъл материализъм не успя да изкорени вярата от сърцата на хората. Оказа се, че за целите на злото човекът трябва да бъде унищожен не физически, а като религиозно-нравствена личност, и затова силите на мрака решиха, че първият етап на борбата е приключил, и минаха към следващия. Новата им тактика е да оставят и дори да възстановят храмовете от камъни и тухли, но да разрушат вътрешния храм на човешкото сърце, за да стане то неспособно да се стреми към Бога и да търси благодатта.

Днес бентът на идеологическия диктат и атеистическата цензура като че ли е премахнат, но заедно с потоците вода върху земята се изля река от мръсотия и кръв. Зад маската на свободата на вероизповеданията, съчетана със свобода от морала, започна да прозира явно все същия черен лик на “религията на сатаната” с нейния култ към секса и кръвта. Порнографията буквално заля книжарниците и телевизионните екрани; изкуството — този интимен събеседник на човешката душа — вече е станало по същество ако не пряк сатанизъм, то прелюдия към него.

Могат да ни кажат: “Никой не насилва човешката воля. Кой ви кара да четете книги и да гледате филми, които ви се струват развратни? Нека всеки избира храната, която яде, цензурата е насилие над човека, нека цензор бъде собствената му воля”. Но това е лукавство. Свободата от морала се е превърнала в насилие над морала. Блудната мръсотия среща човека на всяка крачка: интернетът, телевизията, рекламата те настигат и в най-отдалечените места, дори в космоса и на дъното на океана; натрапва ти се навсякъде едно и също и няма къде да се скриеш от него. Изкуството е основано върху способността ни да съпреживяваме, да се потапяме в емоционалния свят на героите, и затова развращаването започва още от детските години. Там, където преди пъстрееха плакати с призиви да строим комунизма, се появиха други плакати с изображения на – меко казано – разголени девойки. Да не виждаме това означава да вървим по улиците с вързани очи; заключили са ни в публичен дом и ни казват: ако не ви харесва, представяйте си, че сте в детска градина.

Нашето време е побъркано на тема “свобода”. Но за каква точно свобода става въпрос? Либералът се застъпва за всякакви свободи – свобода за сектите, свобода за хомосексуалните, свобода за абортите, свобода за сутеньорите и бордеите и т.н. Той иска отмяна на всички ограничения с морален характер; оправдава демонстрирането на гнусотии и разврат със свободата на съвестта и словото. Това, че на тези неща са изложени и децата, не го смущава; когато пораснат, те ще могат да направят свободен избор, уверява ни той. Тъмната сила сякаш казва: ние ще инжектираме отрова във вените на човека, а след това той нека си ходи по болници, ако иска. Нека напомним, че първият представител на либерализма е бил древният змей от Едемската градина. Като либерал той призовал нашите прародители към свобода от всички забрани и към борба за своите “права”, а като хуманист им обещал примамлива възможност – да станат богове без Бога. И днес този “приятел” на човечеството, който е прелъстил някога Адам, омайва и далечните му потомци със същата змийска песен.

Днес в храмовете се извършват богослужения, строят се нови. Разбира се, ние като християни се радваме на това, но ни тревожи едно обстоятелство. Църквата е място за богообщение, освещаване на човешката душа; без това храмът ще си остане само един надгробен паметник на отминалите столетия. А хората, развратени от порнография и блудни образи, имат вкаменени, парализирани сърца, неспособни да приемат полъха на благодатта. Неслучайно Църквата е смятала за най-тежки грехове убийството, прелюбодейството и разврата; тя е налагала на хората многогодишни епитимии, за да им даде възможност да се очистят постепенно от тях. Преп. Йоан Лествичник отбелязва, че блудството се нарича не просто “грях”, а “падение”. Както падналият на земята не може да върви, а лежи в калта, докато не се изправи отново на крака, така и човекът, паднал в блуд, е неспособен за духовен живот, докато не се очисти с дълго и сурово покаяние. Хората, развратени от литературата, видеофилмите, сайтовете, рекламиращи секса, идвайки в храма, ще стоят като трупове, ако не се очистят с покаяние; а да се покаеш означава да се противопоставиш с всички сили на този дух на всеобщо разтление. Но малцина се решават на това.

Човекът съдържа своя враг в себе си – в собствената си греховност, и затова мнозинството се опитва да намери компромис: да не се бори докрай с греха, а да си постави само някаква формална граница в него, тоест да блудства с очи, сърце и душа, въздържайки се от грях на дело. Но, първо, една такава граница е твърде крехка и несигурна, и второ, Бог иска именно сърцето ни: Дай ми, сине, твоето сърце, казва Духът чрез пророците (Притч. 23:26). Блажени чистите по сърце, казва Христос в Проповедта на планината.

Сърцето, осквернено от картини на разврат, нещо повече – толкова свикнало с тях, че ги възприема не като грях, а като нещо обичайно и обикновено, е подобно на камък, който може да бъде оросяван от дъжда на благодатта, но си остава все един и същ – студен и мъртъв. Такъв човек възприема богослужението само откъм душевната му страна – не като пречистване и освещаване на душата, а като определени емоции, създавани от обстановката на храма, пеенето и тъй нататък.
Другият модерен култ е култът на убийствата и кръвта. От кориците на книгите ни гледат гангстери с пистолети в ръце, убийци с маски, жертви, плувнали в кръв. До тях лежат книги с изображения на демони, ръководства по практическа магия, астрология, източен окултизъм; заедно те съставляват едно неразделно струпване на демонични сили и енергии, те са свързани неразделно помежду си, вършат едно и също дело. Преди няколко години на същото място лежаха книги по т. нар. научен материализъм – сега те са изчезнали, сякаш овехтялото оръжие е захвърлено и заменено с ново.

Господ е казал, че, заставайки за молитва, ние трябва да простим на всички, които са ни обидили: милосърдието към хората ни разкрива за милосърдието на Бога, а култът към силата прави човека вътрешно звяр — това е не само обожествяване на силния, но и наслада от насилието. Римската тълпа искала от управниците си хляб и кървави зрелища. Днес човешката кръв, която струи от телевизионните екрани и от страниците на книгите, не само че не предизвиква погнуса, но е станала и нещо като пикантна подправка за съвременната кухня. Как човек, който с жадно любопитство и тайна наслада е гледал убийства, мъчения и конвулсии на умиращи, може да отиде след това в храма и да се моли на Бога, чието име е Любов?! Развратеното и жестоко сърце не може да обича Бога, а нали същността на религията е именно любовта между човешката душа и Божеството.

Ние имаме свещени изображения, които ни помагат да общуваме с духовния свят. Демоните също си имат изображения, това са талисманите и амулетите, свързани с магията; изображения на чудовища, както върху дисковете със сатанински рок и метъл, портрети на хора, които са служили на плановете на сатаната. Тези образи трябва да се врежат в паметта и душата на човека и сякаш да се запечатат в тях.

Има още един вид ритуални изображения — това е голото човешко тяло. Тук не става дума само за секс. Голотата е символ на загубата на благодатта. След грехопадението одеянието на божествената светлина, в което били облечени прародителите ни, изчезнало, и те видели, че са голи. Характерно е, че езическите божества в Халдея и Египет, Гърция и Япония са били изобразявани голи. По време на черната меса, сатанинските ритуали, сборищата на магьосниците участниците трябвало да се молят на демоните съблечени. Характерно е, че Ангелите винаги са изобразявани в светли одежди, а демоните – голи. Религията на секса проправя път на религията на сатаната.

Пророк Давид казва за езичниците, които принасяли човешки жертви, че пролятата кръв е осквернила земята (Пс. 105:38), тоест човешката кръв вика към Бога, тя превръща земята в пустиня. Светите отци пишат, че макар демонът да е безплътен дух, той се храни с миризмата на кръвта и смрадта на блудството, и затова обитава местата, където се върши зло. Едно от най-страшните жертвоприношения към демоните, надминало всички войни и хекатомби, е убийството на неродените деца – абортите. В демоничните култове проливането на човешка кръв, особено детска, се е смятало за задължително жертвоприношение, без което не се стига до визуална поява на сатаната. Почти във всички езически религии на древността са били принасяни човешки жертви. При маите и ацтеките жреците разсичали гърдите на живи хора и изтръгвали сърцата им; на празника на главното слънчево божество броят на жертвите стигал до 30 хиляди, и затова ацтеките водели войни, за да си осигурят пленници, или пък устройвали лов за хора като за диви зверове. В централна Африка хората принасяли човешки жертви на богинята на утринната звезда (Венера), в Гърция — на Хеката, богинята на подземния свят, обвита със змии.

Количеството аборти в християнските страни вече е надминало броя на всички хора, убити по време на война, принесени в жертва на идоли, изядени от човекоядци. Върху древните гравюри Земята била изобразявана като остров в океана на вселената, но днес тя заприличва все повече на остров, плаващ в море от човешка кръв.
Нашето време не е историческа неочакваност, то се е формирало от елементи, които са съществували винаги, но са станали понастоящем още по-подчертани и концентрирани, а антихристиянските процеси – още по-динамични.

Много хора недоумяват: защо Господ ни наказва толкова сурово? Не е ли по-правилно да се каже: защо Господ все още ни търпи? — Той ни търпи поради неизречената Си милост, поради молитвите на Своите угодници, неведоми на света, — търпи ни, очаквайки нашето покаяние.

 

Превод: Андрей Романов

 

 

 

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: