За будителите – с поклон
Най-често в навечерието на деня на народните будители в съзнанието ни се открояват имената на безброй радетели за възхода на българското образование и култура. Тези редове обаче са посветени на съвременните ни будители и тяхната мисия и дело, за които рядко се намира публично пространство.
Броени дни преди светлия празник обществеността на един български град се сбогува с един от своите истински съвременни будители – госпожа Снежана Стефанова, преподавател по английски език в Националната Априловска гимназия. Вероятно за мнозина новината за жестокото й убийство е прозвучала страховито, но делнично, а други са я пропуснали в потока от злободневна ежедневна информация. В мен и в стотици други бивши и настоящи възпитаници на едно от знаковите за българското пробуждане и образованост училища, след тъгата и гнева, ще се появят безброй размисли за нашия живот, образование и вяра. Точно един от тези, които ни откриваха красивата страна на света чрез познанието, чрез оптимизма и вдъхновението, с което преподаваха и ни наставляваха, се оказа мишена на крещящата ни бездуховност. Какво ли струва съвременната ни образованост и информираност, когато не личностите, а безличието шестват из нашия свят и го определят. Един тъжен пример и трагично напомняне за нуждата от съвременната православна духовност и за нейното отсъствие от живота ни, за това какви са големите теми и проблеми на обществото ни – често оставащи извън полезрението на църковния ни живот. Дали кризата в България не е преди всичко криза на духа и мисленето, а като следствие от това – и дълбока икономическа?
Кои са и къде са днешните будители? Безкрайно много са и навсякъде около нас – тези, които носят и раздават на хората около себе си онази светлина, без която не бихме съществували като нация. Чиято вяра, умения и знания са единствените, които могат да променят из основи нехаещото ни общество. Ако, разбира се, същото това общество ги запази и оцени преди да са останали само светлите ни спомени за още по-светлите ни дати в календара.
С поклон и признателност!
отец Иван – за и против – http://www.novinar.net/news/konstantin-penchev-shte-napravia-vsichko-vazmozhno-za-da-pomogna-tam-kadeto-moga_MzQxNTszNQ==.html
В наши дни будителството не търси приемственост с онова движение през Възраждането, което е избрало за патронен празник денят на св. Иван Рилски – 1 ноември. Ако изходим от философията на патрона и разбирането за будителство, то това е пробуждането на съвестта, ума и емоцията на българите, като това схващане е част от християнското разбиране за човечност и знание. Истинските народни будители от възрожденската епоха провеждат една евангелизация на българите в добрия смисъл на думата, като образование и възпитание са вървяли ръка за ръка, а учителите са имали страхотни права и привилегии в България. Разбира се поради прибързаното желание за Освобождение от османска власт, плод на европейски влияния в политиката и амбиции на Русия, българите не успяват да създадат национален университет, макар училището в Рилския манастир да е било способно да създаде такова липсващо висше учреждение. А днес Държавата тачи конюнктурни личности от миналото и днес.
http://www.slavicorthodox.hit.bg
Може да се каже, че поради особеностите на допусканата в България философия на публично образование и възпитание историята у нас има и религиозни функции. Пред паметника на героя – революционер, поет, поборник, воин – се кланят всички – от патриарха до президента. Но това не е поклонението пред християнските мощи, икони, реликви, свещени места и чудодейни явления в живота на вярващия. Това е целева прагматична политическа експлоатация на един мистико-епически героизъм, захранван по митологично античному, т.е. по маниера на политическата функция на паметника в древна Гърция. Според нормите на християнската вяра навсякъде по света от съприкосновението на човека с религиозните реликви се очаква съприкосновение със свръхестественото, защото Бог е жив и светиите са живи. Разбира се на заслужилите, но истински заслужилите, а не фаворитите на конюнктурата лица в нашето минало следва да се отдава почит и признателност. И затова си има служби, задушници, панахиди и палене на свещ пред Бога.
Доказателствата и примерите на посланието на историята се подчиняват главно на умение на работа с текста– историческите извори и разработка на понятийната система, създадена от науката, което е философско или религиозна усилие. Затова всеки момент на доказване на дадена постановка в историята зависи както от точността на историческия факт, така и от интерпретационната система на философията на езика, на религията и на културните параметри на оценъчност, зададени в обществото. Когато се говори за ключовата доказателствена категория на историята – приемствеността – писателите със сериозно отношение към историческото я виждат не като вкаменен паметник на старинна култура, а като онаследена способност за изпълнение на историческата задача на нацията. Приемствеността не е само материално понятие, макар често пъти да се онагледява от предмети, а постоянна духовна категория с реновиращи и рекреативни способности за продължение на завет, зададен от предците – народните будители.
Съвременният будител сега, би могъл да бъде учителят по вероучение, освен духовното пастирство в храмовете. В знанието за Бога и любовта се съдържа всичко. В противен случай, лишените от любов, в невъзможността си да я изживеят по естествен начин, ще убиват. Духовно и физически, както в случая с учителката, убита от ученика си. Това, което биха изпитали в любовта, лишените от нея, и поради това болни хора – ще изпитват причинявайки смърт. В садизъм и извращения.
За възрастните хора, пропуснали да научат най-важното – в курсовете по катехизис, би могла да бъде запълнена тая огромна празнина. Това го знам от опит. От нашата църква, към която има такъв курс, всяка година в Б.Ф. отиват жадни за знание хора, млади и по-възрастни. А най-възрастните, отиват в паралелния курс към Семинарията, където обучението е по-кратко като време. В друга църква, се преподава безплатно английски, за да се привлекат хора, които да чуят и Божието слово. Това е будителството. Това е любовта в действие!
Траянке,
Правиш постоянно грешка, като поставяш запетая между подлога и сказуемото: „Съвременният будител сега, би могъл…“ В текста: „Това, което биха изпитали в любовта, лишените от нея, и поради това болни хора – ще изпитват причинявайки смърт“ вместо тире е нужна запетая, а пред деепричастието, което не е присъщо на българския, трябва да се сложи запетая. Няма запетая тук: „А най-възрастните, отиват…“
Гносисът на йезидите –
http://archiman.livejournal.com/