За лишенията



Когато бях на осем години, моята баба ми подари за Коледа красива тетрадка в синя сахтиянова подвързия и ми каза: „Ето ти албум, записвай в него всичко, което ти се стори умно и добро; и дай на всеки от нас да ти напише нещо за спомен…” Колко разочарован останах! Толкова исках оловни войничета, дори ги сънувах… И ето нà – албум. Да си умреш от скука… Но дядо взе моята сахтиянова тетрадка и написа на първата страница: „Ако искаш да си щастлив, не мисли за лишенията; научи се да преживяваш без излишното…” Да, лесно му е да каже: „не мисли…” А на мен ми беше обидно до сълзи. Но какво можех да направя…

Тогава и не забелязах колко много ме засегна този досаден житейски съвет на дядо. Най-напред не исках и да чуя за него: това си беше жива подигравка над мен и над моите войничета. Но по-късно… И след още много време… Толкова много лишения съм изпитал през живота си… И винаги, когато нещо остро ми е липсвало, или когато ми се е случвало да изгубя нещо любимо, си мислех за сахтияновата тетрадка и за изречението на дядо ми. Аз и сега го наричам „правило на щастието” или „закон на оловния войник”. Струва ми се, че тук е забъркана и приказката на Андерсен „Храбрият оловен войник”: храбро момче било: минало през огън и вода, без да му мигне окото…

А сега този закон ми се струва израз на истинска житейска мъдрост. Животът е борба, в която трябва да побеждаваме; а победител става онзи, който сътворява добро и справедливост. Разбира се, при това се пораждат изкушения и опасности; и всяка опасност всъщност е заплаха. Ако разгледаме всички тези заплахи, ще видим, че вещаят приблизително едно и също: лишения. Защото така наречените „унижения” са също лишения от независимост, от признанието на другите и от житейски успех; тези лишения без съмнение често са най-неприятни. Не можем да се примирим със загубата на достойнство и уважение към себе си, но не трябва да се радваме на неуспеха на другите, а също така на хулите и клеветите спрямо тях. Трябва да умеем да преживяваме без житейския „успех”, без „почитта” и без така наречената „слава”.

Тъй като ако се страхуваме от такива и тем подобни лишения, ще трябва да се откажем от главния конкретен успех в живота и от победата в житейската борба. А ако искаме конкретна победа, трябва да пренебрегнем лишенията и да презрем заплахите. Това, което понякога се нарича „здрави нерви”, не е нищо друго, освен мъжествено отношение към възможни или вече започнали лишения. Всичко, което ни заплашва, и при това често само ни заплашва и не се осъществява, е своего рода лишение – лишение в яденето, пиенето, облеклото, топлото, удобствата, имуществото, здравето и т. н. И затова човек, който си е поставил сериозна житейска задача, който има велика цел и се стреми към конкретен успех и победа, не трябва да се страхува от лишенията; мъжеството пред лишенията и заплахите вече е половин победа или поне „издържан изпит за победа”. Онзи, който трепери за своите удобства и наслади, за имуществото и „спокойствието” си, показва на врага слабото си място, открива му „ахилесовата си пета” и скоро ще бъде пронизан в нея: ще бъде наранен, изтощен, вързан и поробен. Предстои му житейски провал…

Цял живот ни заплашват лишения. Цял живот ни безпокоят мисли и грижи за евентуални „загуби”, „щети”, унижения и бедност. Но именно в това се състои житейската школа: в подготовка към успеха, в закалка за победа. Тази школа изисква от нас духовно преодоляване на заплахите и лишенията. Способността лесно да се справяме с грижите и лесно да преживяваме без онова, което ни липсва, е част от изкуството да живеем. Никакви щети, загуби, лишения не трябва да ни изкарват от душевно равновесие. „Не стига ли?” – „Нека да не стига. Ще мина и без него…” … Не трябва да губим възвишеното и същественото в живота; не трябва да се отказваме от основното, за което се борим. Несъщественото, всекидневното и всевъзможните житейски дреболии не трябва да ни заслепяват, да ни обвързват, да ни омаломощават и поробват…

Изкуството да се понасят лишения изисква от човека две условия.

Първо, той трябва да има висша, всичко подчиняваща ценност, която действително обича повече от всичко и която наистина заслужава тази любов. Тя е тъкмо онова, с което той живее и за което се бори; онова, пред което всичко останало бледнее и отива на заден план… То е съкровеното и утвърждаващо слънце на любовта, пред чието лице лишенията не са тягостни и заплахите не са страшни… Именно такъв е пътят на всички герои, на всички вярващи, изповедници и мъченици…

И второ, човек има нужда от способност да съсредоточава вниманието си, любовта си, волята си и въображението си не върху онова, което му липсва, от което е „лишен”, а върху това, което му е дадено. Който весден мисли за липсващото му, винаги ще бъде гладен, завистлив, зареден с омраза. Постоянната мисъл за щетите може да подлуди човека или да го вкара в гроба [1]; постоянното треперене пред евентуалните лишения го унижава и го подготвя за робство. И обратно: онзи, който умее с любов да вниква и да се вживява в това, което му е дарено, ще намира във всяка житейска дреболия нещо значително и красиво, сякаш тя е врата, водеща към духовните простори; вход към съкровената Божия градина; кладенец, който щедро излива пред него изворна вода от дълбините на битието. На такъв човек му стига и едно простичко цвете, за да се проникне от божественото творение и изумен да се преклони пред него; достатъчно му е, както на Спиноза, наблюдението над един обикновен паяк [2], за да разбере строежа на природата и неговата закономерност; необходим му е обикновен слънчев лъч като на Диоген [3], за да почувства яснотата и да потъне в преживяването й. Някога учениците попитали Антоний Велики как вижда Господа Бога? Той им отговорил приблизително така: „В ранно утро, когато излизам от моята землянка в пустинята, аз виждам как слънцето изгрява, чувам как пеят птичките, тих ветрец облъхва лицето ми и моето сърце съзира Господа и пее от радост…”

Какво богатство притежава беднякът, ако умее да бъде богат…

Това означава също, че лишенията ни подканват към съсредоточено съзерцаване на света; сякаш някакъв задушевен глас ни казва: „В това, което вече ти е дадено, е укрито истинското богатство; вникни в него, овладей го и преживявай без всичко останало, което не ти е дадено, защото не ти е нужно…” Във всички неща на света налице е измерението дъл-бочина. И в тази дълбочина има потайна врата към мъдростта и блаженството. Колко често зад „богатството” се крие истинска нищета, жалка посредственост; а бедността може да се окаже богатство, ако човек е овладял духовно оскъдното си състояние…

Затова не е добре човек да живее без лишения; те са му необходими; те могат да му донесат същинското богатство, което по друг начин не може да спечели. Лишенията изковават характера, по суворовски възпитават у човека стремеж към победа, учат го на самовглъбяване и могат да му открият врата към мъдростта.

И аз не роптая срещу лишенията и загубите, постигали ме през живота ми. Но за моята синя сахтиянова тетрадка, която някога ме научи на „закона на оловното войниче”, си спомням с благодарност: някога тя ми отне желаната играчка, но ми откри пътя към истинското богатство. И тъкмо от нея не бих искал да се лиша…

 

Бележки

1. Срв. разказа на Чехов „Цигулката на Ротшилд”.
2. Може би И. А. Илин е смятал, че наблюдавайки един обикновен паяк, Спиноза е стигнал до създаване на учението за единната субстанция (т. е. за онова, което е в основата на всичко), която е за него Бог или природа.
3. Диоген Синопски (ок. 404 – ок. 423 г. пр. н. е.) – древногръцки философ. Практикува краен аскетизъм. Според преданието живеел в бъчва, подчертавайки с това ненужността от удобно жилище, а на въпроса на Александър Македонски какво Диоген би си пожелал от него, отговаря: „Отмести се, закриваш ми слънцето.”
Превод: Мария Хаджиева
Из книгата на Иван Илин “Пеещо сърце”, ИК “Омофор” 2009

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...