За пастирското призвание



Може да харесате още...

7 коментара

  1. Теология, ШУ каза:

    Псалтикиен минейник на български език –
    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-01-11&article=353539

  2. юродив каза:

    Мисията на дядо Добри –
    http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7962&sectionid=5&id=0001101

  3. Траянка Георгиева каза:

    Много са задачите на душепастиря и са трудни: оздравяване на болната душа, оживотворяване на мъртвия ум, очистване на нечистото сърце. Но той е съработник на Бога и Той няма да го остави без подкрепа.
    А ето какво казва Св. Симеон Нови Богослов за отношението, което трябва да имаме към духовника си. Да не го изоставяме, когато го оскърбяват и безчестят. Да не се пресъединяваме към предателите и злодейте. „Ако се отречеш от него, да заплачеш като Петър. Ако видиш да го разпъват, съразпни се с него… Ако бъде освободен от вериги, иди и го почети като мъченик, ако умре по време на мъченията, почитай го още повече, отколкото приживе…“
    Каквото отношение имали апостолите към Христос, такова трябва да имаме и ние към отците си.

  4. Криско каза:

    Винаги съм очаквал и съм се надявал на истината. Макар, не винаги да съм бил истински. Обаче, когато човек е притиснат от два-три лични трудно решими проблемса и още няколко ангажимента, как да бъде истински? Трудна работа е! Не само за свещеника, но и за мирянина. Една малка причина, за която е необходима истината. Ако изключим съществуването на Бог и спасението на душата. В днешно време заблудата сами си я предлагаме, доставяме и любуваме, без да подозираме чий роби сме. Само и единствено с истината, можем да бъдем истински. Тогава ще бъдем със здрави основи!

  5. Стефан Чурешки каза:

    Пастирът се грижи за стадото си, насочва към го хубави пасища, лекува го когато заболее, стриже го за да го запази от горещините, дои го за да го облегчи, осигурява му подслон, намира кучета, които да го пазят от грабители и сам го защитава от свирепите хищници, които искат да унищожат стадото. Илин е отговорил абстрактно с думи, които всеки грамотен в религиозно отношение човек знае. Въпросът е за християнската грижа – не само да се дава богопознание, което е смислов философски превод на академичното определение богословие или теология, но и да проявява грижа за пасомите си и да действа като баща, т.е. отец. Бащата създава условия детето му да живее добре и да се реализира в живота, като освен философските наставления ме дава и материална издръжка. Ние говорим за бащи на нацията, но истинският баща е не само кръвно-родствено свързан, но е и социален и културен наставник на чедата си. В това се изразява любовта, която ние познаваме от семействата си и от жертвите за Отечеството.

  6. Стефан Чурешки каза:

    В моята книга Колелото на историята, която се потули в България съм писал за системите на разпознаване. Разпознаването е много важно нещо за да успеем да изживеем живота пълноценно. Църквата за да обясни своята мсиия използва сравнения с типови образци на светския живот. Използва сравнения с пастир, с учител, с лекар, с воин, със служител. От това време обаче се появяват нови културни типове и нови явления, за които светите отци не знаят и които следва да получат църковно определение Така например Макс Вебер говори за учения и политика – това отразява ли се на същността на пастира? Църквата се сравнява с кораб – каква е квалификацията на екипажа и под чий флаг плава този кораб?
    http://lovechtoday.com/2011/01/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8/%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/

  7. Траянка Георгиева каза:

    По хубаво от истината – няма. За пръв път за истината чух 85 или 87 година, не помня точно. От един много млад човек. Май беше християнин, но това бе толкова отдавна, че аз нищо не разбирах от християнство, а пък и не помня друго освен това. „Ако говориш истината, това те прави много силен. Понеже другите не очакват, че някой може да я каже, решават, че си луд или старашно хитър. Шашкат се. Не знаят какво да мислят. А пък ти си чист пред съвестта си . И пред Бога. Както и да го погледнеш – си на далавера“.
    Тоя човек беше много умен, но се запиля по света. А надеждата ни може да бъде само в практично умните и честни люде, Криско. Да се молим да се върнат в България научените на труд и болка. Намъчилите се. Които тъгуват по родината и близките си, и които ще ни извлекат от бездната, разбира се, ако ние не стоим безучастно, защото „насила на човек можеш само да му вземеш, но не и да му дадеш“ – казва народът.