За св. Николай Чудотворец, или как да се учим от тези, които са близки до Бога

Светостта не може да се скрие. Тя е свещ, поставена на светилник, и град, който стои на връх планина (ср. Мат. 5:14-15).
В първия случай свещта осветява пространството около себе си. А във втория – градът се вижда отдалече, от която и страна да се приближаваш към него. Светостта превъзмогва разстоянията между хората и епохите. Различната езикова среда, различният културен фон не са пречка след стотици години хората безпогрешно да разпознават светостта и да й се покланят.

Ако между светиите имаше място за завист или съревнование по отношение на почитта на хората, мнозина биха гледали на свети Николай изпод вежди. И как не! Не всеки би могъл да се похвали с такава повсеместна почит на всички континенти. Но разбира се, между светиите няма завист. Сред тях цари молитва и искрена любов. А за нас, странниците и пришълците, които извървяваме своя земен път, това е сериозна тема за размисъл.

Причината за масовото и многовековно почитане на свети Николай Чудотворец е в неговото вътрешно богатство. При това той така изкусно скрива тайната на своя вътрешен живот от страничния поглед, че ние почти нищо не знаем за фактите от неговата биография. Славата застига свети Николай едва след като той напуска земния живот и възлиза в небесния покой; тоест тогава, когато вече са отминали заплахите от страна на гордостта и тщеславието (тези неизбежни спътници на славата и похвалите).
Ние почитаме свети Николай най-малко два пъти през годината, а обикновено в Църквата всяка седмица в четвъртък тачим неговата памет, извършваме служби и възнасяме молитвите си към него. В този период на годината към тази почит за светеца се прибавя и значителна доза бутафорност, което дразни тези, които наистина го обичат. Заслужава си да повдигнем въпроса за онези форми и начини на почитане на свети Николай, които действително биха прославили Божия угодник и биха ни донесли реална духовна полза.

„Бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа” (1 Кор. 4:16), пише апостол Павел в едно от своите послания. Това не е просто частен призив, отнесен към конкретна аудитория. Това е духовен закон. Съгласно този закон човек придобива полезни навици, учи се и расте като подражава на онези, които са по-съвършени от него, онези, които са по-напред и които с това ни призовават да ги последваме. Важно е да отбележим и това, че апостол Павел не пише „бъдете подражатели на Христа”, а „бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа”. Това означава, че висотата на подражание на Господа не е по силите на всички отведнъж, но първоначално е необходимо да се учим от тези, които са близки до Бога.

И така, в какво ние бихме могли да подражаваме на свети Николай Чудотворец и така максимално да почетем този светец? Например, в тайното извършване на добри дела. Това не е много приятно занятие за разядения от тайни недъзи човек, който желае похвала и жадува за слава. Но точно с това се прославя свети Николай, който анонимно помагал на хората, изпаднали в беда.

Не е тайна, че светците оживяват за нас Евангелието на Господа Иисуса Христа, като го въплъщават в своите действия. Така Словото Божие ни казва, че „Отец, Който е на тайно; … Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:18); и ни призовава молитвата, милостинята и поста да извършваме не пред човеците, но за Господа. Но честото прочитане на тези думи съвсем не винаги води до тяхното изпълнение на дело и ние продължаваме да правим добро като тайно желаем признание и похвала. Затова са ни необходими примери. Необходими са ни живи хора, които превръщат словото и мисълта в дела и които се ръководят от Божиите повели не от време на време, а непрестанно. Такъв пример за нас е свети Николай. Той със сърцето си е разбирал думите, които казва един от отците на Египет, а именно: най-съвършеното и правилно добро е това, което се извършва тайно. Свети Николай е искал да напусне света, за да служи на Бога с пост и молитва в монашеско усамотение. Но Бог, Който познава човека по-добре, отколкото самият човек познава себе си, посочва на свети Николай друго поприще. Това е грижата за енориашите и живот сред вълнуваното от страсти множество. Така подвижникът е бил лишен от външно уединение, но продължавал да се стреми към вътрешно уединение. В това също можем да му продражаваме.

Ние споменахме вече, че обикновено ни е трудно да разберем красотата и ценността на тайното добротворство. Склонни сме напълно да съсипваме нашето и без това дребно добро и да се лишаваме от бъдещата награда заради самореклама и заради онова „тръбене пред себе си” (ср. Мат. 6:2), което Христос изобличава в лицемерите. В този смисъл примерът на свети Николай не само ни облива с топла светлина, но и ни учи да променяме живота си в съответствие с евангелската премъдрост.

Друга поука, който получаваме от свети Николай, се състои в необходимостта да пазим и възпитаваме нашия вътрешен човек. Малцина са склонни към монашески начин на живот. Но всеки, който живее не само с външното, който се старае да опазва и съхранява своя вътрешен свят, е длъжен за определено време да се оттегля от суетата и да намира време за мълчание и молитва.

За нас извор на сили е нашето предстоене пред Господа насаме. Затова този, който се стреми да върши много евангелски добро и полезно, трябва само с едната си страна да бъде обърнат към света и към хората. Другата част на неговия живот е необходимо да бъде скрита в Бога, в общението с Него.

Поздравителни картички, подаръци, червени бутафорни носове, торби с подаръци на рамо, бради от памук … Празниците около Никулден, разбира се, също са и детски празници. Но и в това весело суетене с очакване на изненади е добре да се добави евангелска закваска. Работата е там, че децата на този празник (а и не само на този) са ориентирани към получаване на различни блага: внимание, нежност, подаръци. Обаче, след определена възраст те самите могат не само да получават благата, но и да творят добрини.
„Обичаш ли свети Николай? Знаеш ли каква е тайната на неговата известност и на любовта към него? Тайната е в това, че той е помнил и изпълнявал думите от Писанието: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35). Ще почетеш свети Николай, ако му подражаваш в това. Помагай на родителите си в домакинската работа. Помагай на изоставащия съученик да усвои предмета, който знаеш и разбираш по-добре от него. Днес, а и всеки ден в междучасието споделяй сандвича си със съседа по чин. Мисли за другите, а не само за себе си.” Да даваш не означава само да предаваш от ръка на ръка пари или вещи. Можеш да дадеш време, сили, знания, грижа, молитва. Това трябва да правят всички, включително и децата.

Има още един важен момент. Свети Николай сега е жител на Небесното Царство. Разговорът за него е чудесен повод да се отвори дума за безсмъртието на душата, за духовния свят, за непреходността на доброто, сторено в Божие име. С децата обикновено е трудно или невъзможно да се говори за мъчениците заради страшните издевателства, които са понесли. Но за Божи угодник като свети Николай може винаги да се говори. Само трябва да внимаваме да не направим твърде лъскав или сладникав образа на светеца. Само да не опростим всичко до дядото с чувала с подаръци, до детските писма с молби за подаръци, от които проличава, че апетитът на подрастващото поколение се разгаря не на шега. Вече не им е до шоколадови бонбони. Милите дечица все по-често пишат в писмата за най-новия модел плейстейшън и за последни модели смартфони. А родителите, тези, твърде често егоисти и тайни атеисти, с умиление се смеят над писмата и молбите на своите мили дечица.

Добре би било свети Николай да не забелязва дребното и нищожно в нашите празници, свързани с неговата памет. А ако забележи и се разгневи? Преданието разказва за плесницата, която получава Арий от ръката на свети Николай. Това означава, че светецът е ревнител, застъпник за Истината. Добре е да се стараем да го почитаме така, че да не усетим и на своето лице неговата плесница.

Струва си изобщо да помислим за почитането на светците. За да ги почитаме не само със служба и гощавка. Защото можем да намерим и други начини да изразим любовта си към светиите. В деня, в който честваме паметта на някого от евангелистите можем да организираме в храма четене на съответното Евангелие. Изобщо всеки светец, чиито книги са сред книгите на Библията, може да се почита по този начин. В деня, в който възпоменаваме свети Йоан Милостиви или свети Филарет Милостиви – сам Бог ни повелява да им подражаваме с дела на любов. В деня, когато честваме свети Симеон Стълпник, разбира се, няма да се качим на стълб, но бихме могли да изключим телефона, телевизора и компютъра и да опитаме да поседим час-два в тишина.

Необходимо е творчество и свеж поглед, защото и самите светци не са законници и формалисти, а са в най-висша степен интересни и задълбочени хора.

И така, зима е, предчувстваме Рождество Христово, усещаме тайната в мразовития въздух и тържеството на празника на свети Николай. Как ще празнуваме?  | www.pravoslavie.ru

 

Превод: Евгения Николчева

 

Коментари

коментара

Близки теми: