Изгубването на Рая
Какво представлява Новият Завет? Той съвсем не е просто едни нови заповеди, чието спазване ще реши всичките ни проблеми. Той е влизане на Бога в човешката история. Историята на Едемската градина, описана в книга Битие, не е история за живота на едни преселили се хора; не е история за излизането на едно семейство от някакво прекрасно място… Това е описание на вселенска катастрофа, чийто резултат са фундаментални битийни, онтологически промени, които се случват с човека и изобщо с всяка твар – с цялото Божие творение в света и по този начин – с целия свят. И как да се разреши това положение? Заповедите, дадени на човека, например Декалогът, Десетте Божи заповеди, дадени на Моисей, могат да бъдат характеризирани като определящ принцип на нравствено въздържане. Използвайки съвременен език, можем да кажем, че тук няма или почти няма положителна програма: седем от десетте заповеди съдържат абсолютна, категорична забрана: не прави това и това…
Но какво означава всичко това? Заповедите ни посочват нравственото ниво на човечеството в онова време. Днес, след като имаме Новия Завет, говорим за старозаветния морал като за нещо отминало, преодоляно, недостатъчно за християнското светоусещане. (Между другото, той е свързан с юридическите кодекси на античното Двуречие, т.е. на Асирия и Вавилон; оттук произлиза прочутото „око за око, зъб за зъб”). Но важно е да се разбере, че за времето си Декалогът е много прогресивен законодателен сборник – както биха се изразили съвременните учени. Още повече, че Десетте Божи заповеди включват в себе си и любовта към Бога, и почитането на родителите, и съпружеската вярност, и отказа от завист и доносничество, и най-важното – забрана на произволните убийства. Там се казва, че ако са ти извадили окото, не може в отговор да убиеш. В отговор може само да извадиш окото на противника. Не повече.
Трябва да осъзнаем, че това е колосално постижение, революционна крачка напред. И ще повторя, оттук можем да направим заключение за нивото на морал и право, на което се е намирало човечеството тогава. И не защото античните хора са били по-лоши от мен или от вас. А защото преди идването на Христос за човечеството просто е било недостъпно по-високото ниво на нравственост. Следващите събития, за които говори Свещеното Писание на Стария Завет, на свой ред свидетелстват, че дори изпълнението на тези заповеди само по себе си, разбира се, не е достатъчно, за да доведе до крайната цел. (А те съвсем не са изпълнявани последователно. Но дори и да предположим, че са били изпълнявани, нещата няма да се променят особено.) Вероятно не е много оригинално мнението, че Старият Завет е даден на хората, за да ги подготви да приемат Новия Завет. И за да може по някакъв начин да се поправят последствията от онази вселенска катастрофа, която е станала в Райската градина, е било необходимо Самият Бог, като Създател на човешката история, отново да влезе в нея.
Студентите често ми задават въпроса: Невъзможно ли е да бъдеш добър човек без Бога? Възможно е, въпреки че е трудно, защото без абсолютни ориентири (а те са зададени от Бога) възникват множество разбирания за това, какво означава да си добър човек. И все пак, това до някъде е възможно. Но не е възможно да се спаси човек без Бога.
А каква е крайната цел? Да бъдем добри, да бъдем съвсем добри, както казва героят на Толстой, или да постигнем вечно блаженство (което всъщност е спасението)? А между другото в нашия свят – сътворен, паднал и спасен – постоянно става връщане в онова състояние (на грехопадението – б. пр.), от което Господ ни е дал и сили, и възможност да излезем. Ето един прост пример: неприятно положение, което се е получило в отношенията между двама души, които добре познавам. Аз мисля, че с нещо такова се е сблъсквал всеки човек.
Но защо се случва това? Да вземем пример: познавам двама души. Единият от тях е вярващ в Бога християнин и другият е вярващ в Бога християнин. Хора, които имат еднакъв светоглед, еднакви възгледи, еднакво отношение към живота, еднакви принципи… и те се карат за дреболии. За мен тази ситуация е много важно и мощно потвърждение на това, че е истина всичко, казано за вселенската катастрофа и за случилото се в Райската градина. Защото не може да има друго обяснение. Защо се случва всичко това? Значи нещо пречи на нормалните непотъмнени човешки отношения. Пречи им повредената природа на човека, която не може да се спаси нито чрез заповедите, нито чрез тяхното изпълнение. Нашата паднала природа може да се спаси само когато човек отново, както в Райската градина, придобие връзка с Бога. Само Бог може да измъкне човека от тъмнината и бездната, в която се е срутил.
Единственият човек, който може сам себе си да извлече от блатото, е барон Мюнхаузен. Литературен герой. Но останалите не могат. На останалите им е необходим Бог. | Списание „Фома”
Превод: Евгения Николчева
