Като олио и вода
Всекидневното християнство
Как да сме християни в днешния чужд на християнството свят?
Сутрин, когато човек се пробужда, все още на границата между съня и истинската будност, има няколко безценни минути, които ни дават макар и бегла представа за смисъла на онзи зов: „Сърце чисто създай в мене, Боже”.
Тогава изведнъж, сякаш с магическа пръчка, костеливи проблеми намират бързо разрешение, лицата на хората, и зложелателите, и добронамерените – ни се показват в нова светлина, непосилният, както ни се е струвало, товар от грижи добива нова, неочаквана и най-често твърде смислена подредба. Това трае наистина само минути, но олекналото, очистено от съня сърце дава своята лепта от кураж, нужен ни и през новия ден. (Тъй че за миг да вдъхнем, да си представим планината от кураж, която ще ни донесе истински чистото сърце, което през целия буден ден не забравя Бога и в което през целия буден ден пребивава Бог!)
Целият християнски стремеж е насочен към това. Томове от книги на свети подвижници са изследвали всяка неравност по този път, който в крайна сметка, трябва да ни отведе до несекващото горене на лампадата на божията благодат в сърцето.
Да, но как да стане това днес? Всеки въцърковен човек ще ви каже: като спазвате заповедите. Като възлюбите Бога. И ближния – като себе си. В притчата за добрия самарянин, където се отговаря на въпроса кой ни е ближен, наистина има един много важен ключ. Ближен ни е всеки, на когото ние можем в конкретния миг да окажем помощ – било на дело, било с думи. Ние сме активната страна, от нас зависи да разширяваме постоянно кръга на участниците в тази втора най-важна евангелска заповед.
С една дума – и извън храма да се държим като в храм. Казано другояче, да превърнем и всекидневието си в богослужение. Величието на православието е тъкмо в това – че не е неделна религия, а е религия, способна да напои със сладост, да насити с мед и най-малката килийка на всекидневието.
Ако не изоставяш Бога, и той няма да те изостави.
Да, но как? Как?
Ревностното християнство, свързано с редовно участие в църковните богослужения и тайнства и със спазване на молитвеното правило е твърде тежък труд за съвременния човек, няма какво да си кривим душата. (Блажени да са тези, които успяват да го правят). Затова на нововъцърковените, на неофитите е дадена и тази първа жар, която превръща всекидневния християнски труд в песен, в радост. Но рано или късно този дар изчезва и пламъкът на вярата отново се смалява до малкото пламъче на една-единствена свещичка, което трябва да огрява цялата огромна пустиня на всекидневието, задръстено от автоматични действия и стандартни реакции и протичащо по маршрути, които не минават през Църквата. Какво да правим? Как да извикаме пак радостта? Знаем, че трябва да сме търпеливи, но само с търпение трудно можем да нахраним вярата. Остава ни да се успокоим с думите на светителя Игнатий Брянчанинов, който казва, че изповядването на християнството за съвременния човек ще бъде често подвиг, сравним с труда на големите подвижници от древността. Остава ни да се сетим за краткото, достъпно за всеки молитвено правило на св. Серафим Саровски, включващо три пъти „Отче наш”, три пъти „Богородице Дево, радвай се…” и Символът на вярата.
И оттам насетне на всеки остава да сподели с ближния си – аз с теб, а ти с човека до теб – своя малък, убог всекидневен християнски опит. Ние често си представяме християнството, изповядването на християнството днес, през 2009 г. като раница от 15 килограма, която трябва постоянно да носим на гърба си. Ясно е, че не можем да го правим. (Затова давам такъв пример – защото може да си го представим пределно ясно. Наистина си представете човек, ваш колега, който върши всичко, което изисква службата, но постоянно е задянат с една петнайсеткилограмова раница на гърба. Как ще ви се стори? Спор няма – като луд човек.) Затова ние смаляваме товара до два килограма, до един килограм, искаме ако може някак да е дори незабележим, като обаче вътрешно се укоряваме и се терзаем защо не носим задължителната за християнина петнайсеткилограмова раница. Оказва се, че това е грешна постановка. Защото, първо, Бог е тайновидец и никой освен Него не знае дали твоите два килограма не са всъщност двеста килограма. И ти не го знаеш. И второ. Именно превръщането на всекидневието в постоянно, нечуто, но живо богослужение ще даде онази пълнота на християнския живот, който съвременният свят е отнел от днешния човек.
Тук му е мястото да си спомним за нашите баби и дядовци, прабаби и прадядовци; за тежкия им селски бит, където е нямало място за християнско ограмотяване, камо ли за богословие. В неделя на църква, разбира се, когато не е жътва, но през другите дни, докато оправиш стоката, и денят свършил. Какво им е оставало? Да погалят иконата, да се прекръстят пред нея, да запалят кандилцето. На сутринта, като се събудят, да кажат „Бог да благослови” и „С Бога напред”. Това достатъчно ли е, не е ли? Това са можели да сторят хората. И ако онези далечни години през призмата на времето днес ни се струват изпълнени с чудото на голямата и искрена вяра, много по-голяма от днешната ни вяра, остава да се попитаме къде е разликата. Според мен в това – че онези далечни наши баби и дядовци, прабаби и прадядовци постоянно са помнели Бога.
Един монах онзи ден ми разказа една история от патерика. Един човек се оплакал на Бога – Боже, кръстът, който нося, е прекалено тежък за мен. Не мога повече. Бог казал – добре, ела, ще ти дам друг кръст. Завел го в една голяма стая, пълна с всякакви по размер кръстове. И големи кръстове имало, и със среден размер, и по-малки, и съвсем мънички. Избери си, казал Бог, какъвто кръст мислиш че ти е по силите. Човекът започнал да оглежда кръстовете. Вече знаел, че големите кръстове не са за него. Но и съвсем малък кръст не искал да си избере. Накрая се спрял на един кръст, както му се струвало, съвсем като за него. Този ще е, Господи, казал. Това е твоят кръст, казал Господ.
Познавам една схиигумения, която въпреки че е на 94 години, изкарва цяло осемчасово бдение на колене. Това е нейният кръст.
Ти не можеш да носиш такъв кръст.
Но ето, като чуеш славеите, си помисли, че това е дар от Бога.
Като минеш край църква, с колата или пеша, се прекръсти. А ако имаш време, влез вътре и запали свещички.
Когато можеш, отиди на служба.
Помъчи се да не пренасяш грижите от работата вкъщи и обратното.
Знай едно – че ако го искаш и ако го търсиш, Бог ще ти изпраща хора, които да те наставляват по пътя на християнското израстване.
В ръцете ти ще дойде книгата, която трябва да прочетеш.
Като срещнеш свещеник, му целуни ръка и вземи благословия. И наблюдавай деня си след благословията.
Когато можеш, ходи на служба в църквата. Когато разбереш, че по време на службата молитвата ти се усилва стократно, сам ще станеш по-ревностен.
Не укорявай Църквата и свещенослужителите.
Когато паднеш, стани. Ако паднеш пак, пак стани.
Ето думите на майка Гаврилия от книгата й „Аскеза на любовта”, цитирани в православното календарче на Ресиловския манастир: „Ако някой успее да съжителства със света, така както олиото и водата в кандилото, които не се разбъркват, тогава той живее в Бога. В света, а не извън него.”
Както олиото и водата в кандилото. Това и се опитвах да кажа дотук с всички тези думи. А как ясно и късо го е казала майка Гаврилия.
И нека да ви призная нещо. Не знаех как да завърша този текст, не знаех как да го озаглавя. И в безсилието си просто посегнах към православното календарче на бюрото си, издание на Ресиловския манастир „Покров Богородичен”.
Из книгата „Народ от исихасти“, Деян Енев
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Прекрасно! Съвършена простота! Съвършенството и убедителността са в простотата.
Страхотен текст! Браво на автора!
Въпросът на християнството е кой е човекът, който е във връзка с Бога, за да ни казва какво Бог е отредил за нас и каква е Божията воля за живота и делата ни. Това означава и тълкувание на знаците по пътя, защото само със стара литература и с опит на хора, които на практика в манастира водят по-лош и несъвършен християнски живот от хората в света това не може да стане. Затова казваме на духовниците „отци“, т.е. бащи. Както бащата използва целия си житейски ресурс за благото на чадата си, така и духовника трябва да покаже пълно себеотдаване в името на доброто на пасомите си. За съжаление днес бг-духовниците не се държат като отци, освен за биологическите си деца в семействата си.Продукцията на църковниците у нас, техните дела и помисли не отговарят на това, което европейската култура разпознава като християнство и така трябва вярващи писатели като талантливия Деян Енев да вършат работата на БПЦ. И то безвъзмездно, по логиката на свято общо народно дело, което експлоатираше и БКП.
За да бъде ефективен едни църковник освен чистия живот на сърцето и на разума си трябва да има много висока грамотност-в България има 700 езикови гимназии и над 50 университета, трябва да може да разпознава духовете, т.е. да е водил аскетична духовна борба, трябва да разпознава изкушенията, които заедно с израстването на българите в интелектуално и културно отношение стават все по-големи и по рафинирани за да уловят душите на хората.Затова бг-Църквата следва да има както чист живот по Бога в духа на православната опитност, така и грамотност, опит в прелъстителните явления на света и ясна културно-философска позиция по проблемите на хората. За съжаление днес манастирите са селскостопански централи и културно-исторически атракциони, в които духовният и интелектуалният живот за разлика от миналото е много слаб. И пак остава чуждия опит и светските професионалисти, ползвани безвъзмездно от БПЦ, която е склонна да дава пари само за материални украси, в духа на историческия материализъм.
Животът на християнина днес освен във всичко друго се състои и в културно-семантичен превод на езика на модерността на посланията на вярата. Това е много сложно, особено в България. БПЦ обаче вместо да направи този превод на всички езикови семантични нива предпочита да влиза в комбинации, йерархични техники и да изнася служби и молитви, за които не е ясно дали се чуват пред Бога, защото едно социологическо проучване сред вярващите дали техните представени от расоносен посредник молитви са се изпълнили, ще бъде много интересно за ефективността на Църквата, според думите на пловдивския владика Николай. Голямата задача на Църквата – да спасява душите на хората и да води към вечен живот, заради което получава несметни ресурси от вярващи и Държава днес е по-тежка и отговорна отвсякога. Що е еклесия в пазарна икономика?
http://www.bg-history.info/5246/Koreni-na-protivorechieto-mezhdu–hristiianstvoto-i-marksizmut-prez-komunizma-v-Bulgariia-Kum-filosofiiata-na-bulgarskata-istoriia.html
Деян Енев е изключение, бяла врана след нашите писатели, човек, който живее с вярата си, а не я декламира и не парадира с нея. Забелязвате ли, че в този прекрасен текст има само един библейски цитат и то всеизвестен?
Мисля, че православието на дело днес се изразява не толкова в догматиката, колкото в етиката, в поставянето на граница на компромисите. Няма човек, който да не прави минимални компромиси, но християнинът има критерии и ограничения, чието престъпване е смъртен грях. Той няма да яде месо в петък, няма да се съгласи с намеците на шавливата колежка, която пробва всеки нов мъж в службата, няма да подпише проект, с който се краде от европейските фондове, няма да одобри дивото езичество на амболската кореспондентка на БНР онзи ден, която видяла бяла лястовица и пита хората дали очакват тя да оправи времето и да им донесе здраве и късмет. И т.н.
Дон Кихоте не забравяй, че мъжката част много по-често се оказва по-шавливата и с грозни намеци и действия. Те са тези, които пробват всяка жена, независимо обвързана или не. Много е непрестойно да изкарваш все едните виновни, а пък другите невинни ангелчета. Няма защо!!!