Кой е свободен?
Има въпроси, които след като се поставят с открито желание да бъдат разисквани, предизвикват въздишки от всички посоки. Защо? Защото не са еднозначни и са натоварени с много история, култура и асоциации. Те са отражение на търсенията на вечно неспокойния човешки дух, който навсякъде и във всичко се стреми да търси по-доброто, красивото и висшето. Да търси вечната пълнота, която в този груб и враждебен свят винаги му се изплъзва. В хода на своя кратък, но пълен със събития живот, той преминава от болка към облекчение, радост и тъга, възход и падение, лута се от заблуда към заблуда. Тези въпроси парят и пронизват лесно ранимата душа на човека. Те са „гранични“ и носят в себе си драматизма на битието и вечната дилема как да изпълним рамката на онзи отрязък, който Бог ни е дал за земното ни странстване.
Такъв е и въпросът за свободата. С понятието „свобода“ е злоупотребявано твърде много. В нейно име са проливани реки от кръв, вършени са беззакония и са понасяни безчислени страдания. Под нейното знаме са избухвали революции и преврати, с наивния стремеж земният живот на човека да стане по-добър или просто… поносим. И всичко това с неизменната идея за бъдещо щастие. Но какво ни проповядва Спасителят за свободата? За нас това е ключово важно и жизнеопределящо, защото още от древността всеки „роден от жена“ съкровено се стреми към свобода. Прави жертви, понася удари, преодолява и превъзмогва, но продължава да я търси. На нас, Неговите грешни, но верни последователи, Той казва: “Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). А кой, освен Него, е истинският? Словото само по себе си свидетелства ясно и категорично: “Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6). Неговото боговдъхновено учение е път, който ни открива истината, а тя е живот за всеки човек, който е открил Божия образ в себе си и иска да се спаси. А другите недоумяват за тази степен на прозрение, далеч, твърде далеч са от това вътрешно просветление и продължават да се лутат в царството на сенките, бродейки уморено между отломките на неразбираемия свят. За тях се отнасят думите на Артур Шопенхауер, който, верен на своя екзистенциален песимизъм, изрича: “Човешкият живот е махало, движещо се между крайните точки на болката и скуката.“ Обрекли се на личното си страдание и затворени в омагьосания кръг на собствената си празнота, тези хора остават отдалечени от вечната и изконна истина за живота. А повярвалите в завета на Спасителя са намерили ключа за разрешаване на своите житейски несполуки.
Когато разсъждава за свободата, един от боговидците на светото Православие на 20 в., старецът Тадей Витовнишки (1914-2003), изрича следното: “Хората търсят свобода, без да знаят, бедните, какво е свобода. Мислят си, че свобода е да можеш всичко. Това всичко е едно робство. Ние сме в постоянен плен. Дори и да имаме всичко, робуваме на богатството, нямайки мир и покой. Можем да отидем където си поискаме, да правим каквото си искаме, но това отново не е свобода. Свободата е свобода от тиранията на мислите. Когато мислите не са поробени, живеем в мир и постоянна молитва, и работим по съвест и по сърце… Да не воюваме с никого мисловно. Да се помирим с всички. Тогава Господ ни пази.“ (Мир и радост в Светия дух“)
Да си свободен в истинския смисъл на думата означава да отхвърлиш този свят „като воля и представа“, с всичката му суета, заблуда и грях, и да се помириш с Бога чрез Неговия Син – Иисус Христос. Не само да повярваш в Словото Му, но и да Го следваш по пътя към Царството Божие. Трябва да намериш духовната сила да застанеш срещу греха, който дълбоко разяжда душата ти, и разочарован от себе си, да започнеш борба против стария си човек. Няма как да си свободен без да се освободиш от себе си. От всичко, което преди да срещнеш Богочовека те е опиянявало, вдъхновявало и осмисляло битието, в което си потопен. Трябва да се освободиш от себе си, но чрез борба, твоя, лична, разкъсвана от стихии борба. Защото, който не иска да се бори, не заслужава свободата си. Борбата е нестихваща и невидима, продължителна и опустошителна.Тя е всичко това, което светото Православие нарича „невидима бран“. Тя е двигателят на цялата наша лична метаноя, която цели да изобрази „новия човек“, осветил своя ум, душа и воля, и обожил цялата си личност.
Нека да се потопим в истинската и съкровена бран за спасението на нашата душа. Тя е война не само за освобождение, но и за спасение. Но само чрез и във Христа, Който строшава оковите на мрака със Своето Възкресение. Нека всеки вярващ и изповядващ Неговия пример да изгони демоните от душата си с помощта на всепроникващата благодат, която Той животвори. Всеки от нас, който се старае да е истински и верен докрай, е възприел краткото откровение на великия Павел: “Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на този век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).
Тази борба, „ужасна“ по думите на св. Игнатий Брянчанинов, е свята за нас. Тя раздира цялата ни личност и ни тласка напред и нагоре, хвърля ни в трепет и страх, но и ни води към възхита и възторг. Тя няма как да бъде обяснена на невярващите, защото те в слепотата си не са обявили война на този свят и не са връхлитани така яростно от бесовете, които се опитват да опустошат храма на нашата душа и да ни отклонят от пътя към спасението. Насочван от сатаната, врагът не спира да атакува мислите ни. Те са първият окоп, който той се опитва да завладее и оттам да проникне в крепостта на личността, където да наложи своята „тирания на мислите“. А ако ние му попречим чрез силата на свободната си воля, завладява цялата ни личност и насочва поведението ни към погибел. Затова повече от всичко ние трябва да пазим своите мисли. Те са първата цел на всяко вражеско домогване. Който иска да запази Христовия дар на свободата, трябва да се научи да воюва постоянно, внимателно, в самонаблюдение и вечно търсещ покрилата немощите му Божия благодат, помнейки думите на великия Павел: “Затова приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете, всичко да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира, а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия, вземете си и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието Слово. С всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии“ (Еф. 6:13-18).
