Коледа или Рождество Христово?
В началото на празничния месец декември серийният убиец Недялко Димитров – Момата хладнокръвно се призна пред Хасковския окръжен съд за извършител на миналогодишното убийство на димитровградското семейство Бейтула и Неврие Махмуд. Вероятно както всеки убиец, така и Момата има своя философия за деянията си: „Просто изпълних волята на Господ“, казва той.
Убийци по света – колкото щеш… Ала онова, което впечатлява в случая е дързостта на Момата, който очевидно „е наясно“ с Божия промисъл – нещо, за което едва ли някой от великите умове на света, нито дори пък светец си е помислил. И едва ли виждайки себе си като изпълнител на волята свише Димитров си е дал сметка, че убийството е кощунство преди всичко, защото тялото е Божи дом и да го убиеш донякъде означава да се опиташ да изхвърлиш Бог от Вселената…
Сякаш съвсем случайно точно една седмица преди Рождество Христово, на 18 декември, Комунистическата партия в Русия предложи думата „Бог“ в текста на руския национален химн да бъде официално премахната и заменена с…“нас“, т.е. „от нас защитен, както нашата любима родна земя“ вместо „защитен от Бога, както нашата любима родна земя“. В противен случай, твърдят „редакторите“, се подкопават основите на националното единство в страната, както и на нейното мултиетническо и мултирелигиозно общество. Отявления опит за опорочаване на руския национален химн заместник-председателят на руската Държавна дума Любов Слиска коментира така: „Ако комунистите смятат, че думата „Бог“ е в противоречие с Конституцията, това означава, че те вярват, че сами могат да заемат мястото на Бога, а това е голямо безумие“.
Но защо, би възкликнал някой, ни е да се занимаваме с убийци и чужди парламентарни дрязги точно в най-празничния сезон на годината? Нали въпреки студа и поредното „Снегът ни изненада!“ все пак в домовете на мнозина от нас е топло, трапезата е пълна, скътали сме и някой друг лев за подаръци на близките…Ала какво празнуваме, че чак и подаръци да си разменяме? И какво всеки от нас съзира зад светското лице на празника, по-популярен като Коледа? Дали оплетени в ритуалности и суеверия, фокусирани върху броя на постните манджи и на елховите свещички, ние всъщност не забравяме защо правим всичко това? Дали и ние, подобно на Момата и на руските комунисти, неусетно не „изхвърляме“ Бог от живота си, забравяйки, че празникът Рождество Христово е нещо много повече от граница във времето, положила началото на ново летоброене. Великата и непостижима за човешкия разум тайна на Боговъплъщението е преди всичко ново начало в духовната история на човечеството – Божият Син се ражда, за да отвори пътя към възстановяване на изгубената връзка между Бога и човека. Ала не като му я натрапва и вменява силом, а оставяйки я да бъде плод на свободния и зрял избор на самия човек. Такъв, какъвто може би е този на Момата, на руските комунисти, и на всеки един от нас. Но нека не бъдем съдници. Защото има едно нещо, което Бог, макар и всемогъщ, не може да стори. И то е да влезе в онова човешко сърце, което не желае да отвори вратите си за Него.
Днес е Рождество Христово. Тъй като ставам рано сутрин реших да погледна интернет за да не стоя без работа. И се чудя, кога ще разберем най-после, имайки предвид настояванията на „националната“ пропаганда за висок български интелект. Кога ще разберем, че от Божието всевиждащо око не можем да се скрием? Кога ще разберем, че интелекта, талантите и уменията на човека са Божи дар, който трябва да уважаваме, за да уважаваме волята на Спасителя, който е раздал дарбите си?Кога ще разберем, че човечеството е достигнало до изводи, заключения и опитности, които казват, че Божията воля и промисъл не могат да бъдат излъгани или отстранени от живота на хората? Питам се, кога ще разберем , че без да обичаме и ценим ближния си като Божие подобие нацията ни е обречена да бъде вечно раздирана от завист, злоба, противоречия и дрязги? Питам се кога ще отдадем Богу слава затова, че нашите лекари, учители и културни дейци почти безплатно и аскетично формират културата и знанието за света? Кога?
Днес е Рождество Христово. Пребивавайки в моят трагизъм и самота, както правилно ме е разгадал Молиер, си мисля за избора на българите. В историята на човечеството има два пътя – единият е пътят на откритото слово, дело и ясно заявени намерения – пътят на разпространение и налагане на християнството, който е придружен с чудеса и Божии откровения, другият е пътят на конспирацията и тайното съзаклятие, което тайно и подмолно се опитва да наложи дадена религия, идеология и културно убеждение. Българският път е пътят на мистичната конспирация – революционери -конспиратори през късното Възраждане, които после стават политици и министри, военни заговори в периода между двете световни войни, конспирация на комунистите, която става държавно-културна норма в течение на 65 години, конспирация на бившата ДС, която ползва психологически и парапсихологически разработки за контролиране на прехода в България чрез култа към силата, конспиративно раздаване на пари и власт. А другия, християнския път?
Днес е вторият ден на Рождество Христово. Мисля си Божиите тайнства. Днес БПЦ поради погрома, който й наложиха комунистите, поради съглашателството с тях на висшия клир, като комунистите очакват да получават финансиране от средствата на БПЦ и затова я толерират днес, днес БПЦ поради превратното знание, което българите получиха за себе си през комунизма не е на нивото на предизвикателствата на времето. Говори се срещу употребата на понятието „Коледа“, срещу нестинарите, срещу кукерите, срещу мартениците, срещу обредния цикъл на българската народна култура. Срещу безсърдечието на някои от православните духовници, срещу егоизма на някои от свещениците, срещу неграмотността на голяма част от православните, особено старостилците, срещу атеизма, алтернативата на християнството и лукавата подмяна на ценностти , които все повече се материализират почти никой не говори. Врагът на истината според св. Йоан Богослов е страхът и явно този враг на БПЦ ще я победи освен ако няма Божие чудо.