Кръст или мартеница?

Подобава да кажеш първото – „Простено-прости!” – и на вечерната служба в храма да се простиш с братята и сестрите си православни християни. После, като излезеш от храма, първо подобава да се простиш с „враговете“ си – хората, с които не живееш в мир, с които не можеш да се понасяш, които хулиш, биеш, ругаеш, мразиш… сигурно и те тебе… После, като отидеш в дома си, подобава да се простиш с близките си. Да целунеш десница на дядо, баща, брат, син, баба, майка, сестра, жена, дъщеря…После подобава да се простиш и с приятелите си и с всички човеци, с които живееш на тази грешна земя, българино!

А защо подобава да направиш всичко това? Защото днес е Неделя Сиропустна, Сирни заговезни? А защо на тези „заговезни“ се прави така? Не си ли спомняш? Баба ти и жена ти, които така старателно те учат да палиш свещи в църквата „за здраве и късмет” не ти ли казаха? Не ти ли разтълкуваха защо днес „пускаме сиренето”? А може пък и те да са забравили. Така е, с толкова много проблеми напоследък – нормално е. Все пак 865 година след Христа е била толкова отдавна. Преди цели 1144 години. Май няма и смисъл да те питам, православни българино, какво се е случило тогава. Ти вече абсолютно си забравил датата на кръщението на своя род в Христа Господа, твоя Бог!

Нормално е. Човешко е да се забравя при толкова много проблеми напоследък. Затова и напълно нормално е да забравиш, православни българино, че днес се прощаваме, защото от утре започва Великият пост! Защо „Велик” ли? Защото през него се готвим да посрещнем Великия Ден! Кой бе този „Велик Ден” ли се питаш? Това е Денят на Възкресението на твоя Бог. Този, Който бе разпнат на кръста, но Възкръсна. Този, Който те избави от духовната смърт. Този, Чието име прие родът ти преди тези толкова далечни 1144 години.

Спомни ли си сега? Да, точно така. Тоя ден, дето се чукаме с яйца. И понеже с яйца заместваш Христовото Възкресение и със свещи – молитвата си, днес ти е толкова лесно да замениш и кръщелния си Кръст с мартеница. Затова на днешния ден ще боцнеш бял и червен конец на гърдите си, ще ги думнеш юнашки и ще викнеш гордо към целия свят: „Честита Баба Марта”! А светът с удивление ще чуе в ехото: „БУЛГАР, БУЛГАР”! А ти доволно ще закрачиш цял месец с ордена „за здраве и късмет”. Ще го свалиш чак когато видиш щъркел. Ще хукнеш тогава да го връзваш на дърво. Зелено. Плодно, за да: „върже късмета и даде плод”. А защо ще правиш всичко това? Защото „Баба ти Марта”, която пишеш с главна буква като одушевен предмет, ти каза така? Или защото „Баба ти Марта” е пролетта? Тя е може би Късметът? Здравето? Успеха? Сигурно „Баба ти Марта” е самият живот? А мартениците са нейните „живи” деца?

Православни българино, ти се върна назад с цели 1144 години. Отново езичник стана. Как така? Така! Къде отиде твоя Бог, Христос? Забрави ли заповедта Му, която е първата сред всички? Не си спомняш коя ли? Ще ти припомня: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен мене”! Спомни ли си сега? Всичко си забравил? Ами да взема най-накрая да те питам, ти на кой Бог всъщност се кланяш? Кого почиташ на 1 март всяка година? Господа, Иисуса Христа, твоя Бог? Или „Баба ти Марта”? Чии заповеди изпълняваш? От кого здраве, „късмет“ и успех търсиш? Кой е Творецът на всяка сила и плът? На всичко видимо и невидимо? На времето? Пространството? На тебе самия? Кой ти дава живота и ти носи пролетта? „Баба ти Марта” ли на Кръста се разпна за спасението на твоята душа? Или „Баба ти Марта” смъртта победи? А можи би „Баба ти Марта” възкръсна, така както „Дядо ти Коледа” се роди?…

Май „Баба ти Марта” „възкръсва” всяка година и всеки път в твоята предала се от много проблеми напоследък душа. И вътре в тая душа май „Баба ти Марта” е заменила Твоя Господ, Бог Христос. А отвън, на гърдите, мартеницата – Кръста.

И не си и помисляй, че можеш да оправдаеш с нещо разумно тази безумна замяна. „България”, „Българинът”, „Българското”, „Българщината” не са в белия, червения, синия, зеления или жълтия конец. Не са в нито едно творение. „България”, „Българина”, „Българското” и „Българщината” от 1144 години са в Духа. В Твореца! В Господа, твоя Бог.

Това извикай гордо към света! Това, което прозря и този, който те кръсти в Духа. Затова и той самия от Ювиги Кан и Велик Колобър стана Първия Български Монарх и Велик в Смирението си Православен Монах.

Първият в рода ни даде Първия пример. Затова не си и помисляй, че можеш да оправдаеш с нещо разумно безумството да замениш Кръста си с мартеницата. Да замениш Твореца с творението. Защото и по древния закон на твоя род и по Закона на твоя Бог – ще си осъден! По древния (ако си езичник) – защото не изпълняваш заповедта на своя Кан да се покръстиш и оставиш езичеството. А по Закона на Твоя Бог – защото нарушаваш първата Му заповед. Коя присъда искаш, православни българино? Древната е обезглавяване за неизпълнение волята на Кана. Другата е грях за неизпълнение Волята на Бога.

Не си и помисляй, че може да избереш и двете. Не, лицемерецо! „Който не е с Мене е против Мене”, каза Твоят Бог. А Ювиги Канът Борис ти заповяда да се кръстиш в Господа Иисуса Христа и сам първи го стори.

А ти какво ще сториш днес? Какво най-сетне ще избереш в живота си, изпълнен с тъй много проблеми напоследък – Кръста или мартеницата?

PS
И също така не се самозаблуждавай, православни българино, че след два дни ще празнуваш „Освобождението си от турско робство”. Погледни държавата си, безумецо, и ще видиш, че то тепърва предстои.

Простено-прости, братя и сестри.

гр. София,
Сирни заговезни, 1 март 2009 година