Милостив Бог
Във всяка епархия има духовници, които със своите качества са се превърнали в пример за околните. Те са като светилници, живи камъни по пътя на всеки християнин. Някои ги обичат, други дори не споменават имената им в разговор, но всички, дълбоко в себе си, ги уважават. В най-тихите часове, когато остават насаме със себе си, или когато търсят отговорите на трудни въпроси, пред вътрешния им взор изникват техните фигури, които им носят сигурност и… просветление. Това са истинските знаменосци на Светото Православие, които са превърнали попрището си в огнено призвание и чисто огледало за останалите. Всички малко или много се допитват до тях, за да намерят ориентир по стръмния път до Царството Божие.
Тези Божии угодници не обичат да застават в първите редици до силните на деня, но тяхното присъствие успокоява и дава сигурност в бурното море на духовния живот. Те са превърнали служението си в призвание и нищо други не ги интересува. Дори не се опитват да се харесат на когото и да било, а работят и творят с еднакво дръзновение, желание и отдаденост, независимо дали са сами, или пред очите на околните. Това са хора на истинското служение, а то е служение на Бога и на хората.
Точно такъв е и един отец, чието име няма да посоча, с дълбоко уважение към неговата смиреност и неподправена скромност. Тук ще го нарека отец Х. Дългогодишен енорийски свещеник, той постепенно се е превърнал в жив пример за пастирско служение. Никога не е имал стремеж да заеме управленски пост или да се катери по стълбицата на служебната йерархия. Нещо повече, дори я е избягвал, за да не се съблазни или да смути своя дух, и така да изгуби благодатта, която е придобил с толкова много трудове. Съзнателно се е поставял встрани от всяка амбиция, отказвайки да доказва себе си по този начин. За него важи принципът: “Този, който владее себе си, няма нужда от власт.“ Този свещеник иска единствено и само едно – да служи на Бога и на Неговата църква навсякъде и във всичко. И в това намира удовлетворение от самото начало на своето ръкоположение до настоящия ден. Всячески избягва да говори за себе си. А когато му предложиха да заснемат филм за него, той толкова се притесни, че първоначално отказа и чистосърдечно заяви: “Не е за мен. Аз какво мога да кажа или хората да научат от мен. Идете при други. Има събратя с дарове. Има много достойни свещеници в града и епархията – направете филм за тях. Не съм пример за никого. Нали се знам…“ Впоследствие, след дълги увещания от духовните му чеда, отец Х. прие и след голяма вътрешна борба застана пред камерата.
Когато някой се обърне към него с въпрос или просто да сподели болката си, той никога не отказва, а го приема и го изслушва с голямо внимание. Притежава невероятно търпение и духовно мъжество. Неговото любимо наставление е: “Милостив Бог. С Неговата помощ всичко ще бъде наред.“ По този начин той, вероятно дори без да си дава сметка, повтаря най-известното наставление на св. Паисий Светогорец, според неговите духовни чеда Дионициос Тацис и йероминах Исаак: “С Божията помощ всичко ще бъде наред!“ Отец Х. притежава в пълнота дара на утешение, без да е словесен акробат или виртуоз на словото. Избягва да цитира и да демонстрира каквато и да било ученост или приповдигнатост на духа. Говори винаги с прости и ясни думи. Опитва се да върши всичко тихо, деликатно и скрито от оценките на околните. Във всичко свое набляга на вътрешната, неизследима връзка с Бога. Обича да повтаря: “Най-важното в духовния живот е покаянието, истинското желание за промяна на живота. Нищо друго не радва Бога така, както някой, който искрено се разкайва за греховете си. Всичко друго е само допълнение. Когато Бог види, че човек искрено се разкайва, Той винаги помага.“ Тези думи са естествено продължение на великото обещание на Твореца към любимото му творение, изразено чрез устата на св. пр. Давид: “Жертва Богу е дух съкровен. Сърце съкрушено и смирено, Ти, Господи, не ще презреш“ (Пс. 50). А друг път е казвал: “Много хора се молят за дарове, искат да изпитат висши духовни състояния. Смятат се за специални. А има ли по-висше състояние от това да виждаш греховете си? Сега не е време за подобни настроения. Толкова малко знаем за истинския православен духовен живот, а се хвърляме към непостижими духовни състояния. Кой от нас може да каже, че се разкайва достатъчно? Прав е св. Игнатий Брянчанинов, когато казва, че „даровете толкова са оскъдели и ние сме в такова жалко състояние, че всеки е в някаква прелест.“ Мисли си, че е нещо… Много сме важни в собствените си очи, а когато дойде някакво изкушение, тогава блесва истината… Само по Божия милост се спасяваме… Нали гледам християните, а пък и нас, духовниците. Купуваме книги, четем, цитираме, а най-простите неща не можем да извършим. Веднага падаме, а после за всичко обвиняваме другите. Много сме зле.“
Веднъж, в хода на един дълъг разговор за светото причастие, отец Х. изрече: “Сега се преоценява практиката за причастяване на миряните. Аз не съм за честото причастие, защото се подценява покаянието. Други спорят за календара – да останем в този или да се върнем към стария. Това няма голямо значение. Решаващото при нас и при миряните е друго – личното благочестие. Всичко друго е на заден план.“ Когато говорихме за силата на Светото Православие, той горчиво сподели: “Какво време настана. Младите вече не искат да четат светите отци. Кои били старците? Защо да ги четем? Сега са се появили едни нови богослови – изнасят разни теории, мислят. Всичко преосмислят, преоткриват и логично – рано или късно изпадат в прелест. Критикуват, критикуват. А практиката – никаква.“ Отец Х. често казва и това: “В основата на всичко е молитвата. Всичко, което предприемем и вършим, да е след като се помолим. Добре е когато предстоят важни дела или решения, още няколко дена преди това да се молим за успех. Да не оставяме за последния момент. Тогава става много по-добре. Бог се смилява над тези наши просби. Преди всичко – молитва. Който държи молитвата, няма нищо опасно за него. Милостив Бог!“
Отец Х. изповядва толкова много вярващи, че дори препоръчва на някои от духовните си чеда да се обърнат към други духовници. Достатъчно е да се видят опашките пред изповедалнята и всички отрудени лица, които го чакат с изпокъсаните си молитвеници. Сам е определил време да го търсят по телефона привечер, когато се върне от храма да се разходи с жена си. Много често му се обаждат по телефона и го молят да се помоли и спомене името на някой болен или нуждаещ се и той сам си определя няколко дни пост, през това време споменава човека колкото се може по-често както на служба, така и в личното си правило. Много често е изричал това, което всъщност наставлява и св. Теофан Затворник за поста: “Много хора подценяват поста. Особено неговата физическа страна. А това не е правилно. Как се укротяват страстите? Трябва да имаме време за говеене и самоизпитване на съвестта. Човек да се взре в себе си и да преосмисли нещата. А когато пости е съвсем друго. Идва на себе си.“
Изключително ценни са разсъжденията му и в тази посока: “Когато има големи физически или психически проблеми, на всички препоръчвам изповед, причастие и маслосвет. А каква голяма сила има маслосветът. Чудотворна! Още от ранната църква са разбрали това! Трябва да се прилага, но най-добре след изповед и покаяние пред духовник. Тогава има много мощен ефект.“ В това отношение отец Х. се доближава до стареца Йоан Крестянкин, който в своите „Писма“ редовно препоръчва тези три тайнства на християните, които се допитват до него по различни житейски въпроси. В отношенията си той е винаги сдържан, обран, подреден. Не обича да прави забележки и да вразумява външно хората. Винаги се съобразява с личността. Всячески избягва конфликтите и споровете както с духовници, така и с миряни. На един млад духовник, който се изповядва при него, той сподели нещо от своя личен опит: “Аз винаги съм държал на мира. Сега като си свещеник, заложи на коректността и колегиалността. Избягвай конфликтите. Така е по-добре. Не е добре да има конфликти между събратя. Ако се зародят около теб, гледай по всякакъв начин да ги потушиш. Видял съм, че като мине време се оказва, че не си е струвало и всички повече са изгубили, отколкото са спечелили. И става така, че всъщност съжаляват. По-добре е да се постигне мир още от самото начало, да се намери някакъв компромис и да се избягват усложненията в отношенията. Винаги съм се старал да съхраня мира, доколкото може и във всичко.“
Затова е истинска радост да се работи с отец Х. във всяко отношение. Човек деликатен, възпитан и взискателен към себе си. Много хора го намират за външно суров и мрачен, но макар с интровертен характер, той е преди всичко взискателен към себе си и се стреми да спестява на околните разочарования и болка по всякакъв начин. Да даде Бог всички ние да попием от личния пример на този на пръв поглед толкова „обикновен“ духовник. Защото смирението, за което всички говорим, е добре не просто да бъде цел, а естествено състояние. По този начин ще предпазим не само себе си, но и другите от излишните съблазни по тесния път към Царството Божие.
